/Поглед.инфо/ В нощта на 23 срещу 24 февруари вандали разбиха паметника на съветските войници в град Екабпилс, сваляйки от пиедестала поставеното там оръдие и замъквайки го в неизвестно направление (предполагам не по-далеч от складовете на местната армия или военизираните подразделения “Земессардзе”
Разбрах това от жизнерадостните, препълнени с усмивки коментари на латвийските политици в “Туитър”.
“Тази вече в Екабпилс изчезна оръдието от паметника на пропагандата на съветските окупатори. А доскоро градският съвет искаше да вложи 20 хиляди евро за реконструкцията му”, пише депутатът от Сейма от националния блок Янис Йеселнекс, същият който искаше руснаците да спрат да бъдат руснаци.
Под това съобщение блика от радост и други жители на демократична Латвия хвърлят шапки във въздуха.
Какво да кажа - еднозначна победа. Няма да се изненадам, ако нацистите предложат този ден да стане неработен и да се отбелязва като окончателна победа над окупацията. Ама аз бих отишъл и по-надалеч.
Има явни, груби, ежедневно хвърлящи се в очите паметници на окупацията на Латвия - такива, издигнати от “руските варвари” окупационни съоръжения като ВЕЦ “Даугава” или пристанищата на Рига. Може би е време да се отърват от тях. Както от оръдието.
Е ... ледът на пристанищата, май вече се е счупил! С тяхната железопътната линия скоро ще трябва да се демонтира, както паметниците на окупацията. Трябва да решат и за ВЕЦ-а. Той все още пуска електрони през жиците, породени от тоталитаризма! И това докато толкова много пълноценни, екологично чисти гори и храсталаци са израснали наоколо, през времето, свободно от окупация, по обработваемите земи на бившите колхози!
Впрочем, в кроя на февруари може да отбележим още едно знаково събитие - победата на независимостта и самостоятелността над още един “варварски проект” - метрото в Рига. През 1988 година “цялото цивилизовано човечество” единно застана на пътищата на “окупаторските планове” да се вложат в Рига четвърт милиард все още стари съветски рубли.
През 80-те години в Рига вече започнаха подготвителните работи: заложена беше строителната площадка, две производствени бази за строежа, разработени бяха проектите за събаряне на сгради. Общо до момента бяха отделени 7,5 милиона рубли. Общата стойност само за първата линия е 250 милиона рубли, което е баснословно скъпо - 25 милиона рубли на километър срещу 15 милиона в Минск), но цената за ЛССР нямаше да превиши 20 милиона рубли, основно се плаща от Москва. Но “прогресивното човечество” не позволява завършването на този “вандализъм”.
Остават само скици от планираното “престъпление срещу „човечеството”.
Представете си що за отвратителни планове на “руските варвари” успяват да предотвратят свободните латвийци? И не само показаните на скиците! О, не! Толкова друго предотвратяват! И завод за промишлени роботи! И две корабостроителници. И завод за вагони! И дори фабрика за гумени изделия, която нагло и подло печата окупаторски галоши, гумени постелки и още няколко десетки вида различни окупаторски изделия. Повече от 3000 промишлени предприятия, наследство от руските окупатори е разбито само за първите пет години на независимостта.
Миналата година падна “последният бастион на окупационната епоха”, някогашният парфюмериен гигант “Дзинтарс”. Още сега с общи усилия са разбили и пристанищата. Национално-ангажираната общественост въздъхна с облекчение и премина на дребно.
Повече от всички коментари за акта на вандализма над паметника на съветските войници изпъкна следният коментар: “Една нощ също така трябва да изчезне стълбът на площад “Победа”.
(Така местните наричат Паметника на освободителите на Рига)
Допускам. Напълно е възможно вече да е следващ в списъка им. За националистите е трън в окото. А сега, когато “Империята на доброто” настоятелно иска мечката да се рита с ботуши... Латвийският дребосък изглеждат като участник в улично сбиване - оня сополанко, който идва първи към набелязаната жертва , приближава се към нея загащвайки се, небрежно искащ “да му купят цигарки”. “Големият брат” в това време намигва от входа и показва с жестове: “Не се страхува! Бой!..” А след това...
Превод: В. Сергеев
