/Поглед.инфо/ Пет дни след ликвидирането на Али Хаменей при съвместната атака на Тръмп и Нетаняху, Иран не само не е капитулирал, но и демонстрира воля за дълга съпротива. Петър Акопов от РИА Новости анализира защо стратегията за бърза победа се провали и каква е последната, но изключително опасна карта, която Вашингтон може да изиграе – активирането на „кюрдското домино“.
Илюзията за бързата победа и иранската устойчивост
Изминаха критичните първи пет дни от началото на откритата агресия срещу Иран, белязана от убийството на аятолах Али Хаменей в първите минути на операцията. Въпреки мащаба на удара, Ислямската република не е изпаднала в държавна кома, нито е разоръжена. Напротив, Техеран отвръща на удара, доказвайки, че държавната машина и военната структура на страната са проектирани да оцеляват дори при загуба на висшето ръководство.
Американско-израелският агресор безспорно притежава по-голям военен ресурс, но проблемът за Доналд Тръмп е в стратегическото зацикляне. Целите, поставени в началото, се оказаха непостижими чрез „блицкриг“. Първоначалните планове за четириседмична кампания, която да приключи с иранска капитулация, вече изглеждат като илюзия. Иран няма намерение да се предава, а щетите върху цивилното население само засилват вътрешната мобилизация срещу външния враг.
Стратегическият капан пред Доналд Тръмп
Основната цел на тази война е необявеното унищожаване на иранската ядрена и ракетна програма, съчетано с надеждата за вътрешно въстание и рухване на теократичния режим. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че за разлика от Нетаняху, който търси физическото унищожение на противника, Тръмп се стреми към политическа капитулация – инсталиране на правителство, което да приеме американското покровителство.
Сега Белият дом е изправен пред съдбоносен избор: да прекрати операцията без ясен триумф или да ескалира конфликта до нива, които могат да подпалят целия свят. Вариантите за ескалация обаче са силно ограничени. Директно сухопътно нахлуване на американската армия е изключено – Тръмп помни уроците от Ирак и Афганистан и не желае да затъва в „безкрайни войни“. Използването на ядрено оръжие, макар и теоретично споменавано, остава последен и малко вероятен изход.
Провалът на опитите за създаване на „коалиция на желаещите“
Вашингтон се надяваше да привлече европейските си съюзници и арабските монархии в тази авантюра, но реалността се оказа друга. Европа категорично отказва да участва във „войната на Тръмп“. Още по-критична е позицията на държавите от Персийския залив. Въпреки усилията на израелското разузнаване да ги провокира чрез инсценирани „ирански заплахи“, арабските лидери разбират, че една голяма война ще погребе икономическия им просперитет за десетилетия напред.
Участието на сунитските монархии на страната на Израел срещу шиитски Иран би било възприето като предателство от ислямската умма и би предизвикало вътрешни трусове в самите кралства. Техеран ясно заяви: помощта за агресора няма да бъде забравена. Дори Пакистан, който е тясно свързан със Саудитска Арабия, не желае да се намесва, притиснат от интересите на Пекин и опасността от провокиране на собствения си белуджийски сепаратизъм.
Кюрдската карта: Последното убежище на отчаянието
В тази патова ситуация единствената реална възможност за ескалация, която Тръмп обмисля, е използването на кюрдския фактор. Това е опасен хазарт, целящ да превърне кюрдите в „пушечно месо“ срещу Техеран под обещанието за независима държава. Американците вече провеждат консултации с ръководството на Иракски Кюрдистан, надявайки се да превърнат тази територия в плацдарм за сухопътни операции.
Кюрдите, разделени между четири държави, от век мечтаят за собствен дом, но историята показва, че те винаги са били използвани и след това изоставяни от великите сили. Както често отбелязваме в Поглед.инфо, активирането на кюрдския сепаратизъм в Иран ще задейства „ефекта на доминото“. Това неминуемо ще въвлече Турция и Ирак, които ще бъдат принудени да действат срещу кюрдите, за да запазят собствената си териториална цялост – което парадоксално ще ги постави на страната на Иран в този конкретен аспект.
Регионален пожар и крахът на американските интереси
Активирането на „кюрдското домино“ ще взриви целия Близък Изток. Войната в Сирия ще се разгори с нова сила, а стабилността на Турция ще бъде поставена под въпрос. Такъв сценарий е изгоден единствено за Израел, който отдавна мечтае за разпокъсването на големите си регионални съперници на малки, воюващи помежду си етнически анклави.
За Съединените щати обаче това би било стратегическа катастрофа. Разпадането на държавните структури в региона не съответства на американските интереси за контрол над енергийните ресурси и логистичните пътища. Нещо повече – иранските кюрди в мнозинството си не подкрепят нашествениците, а иранската армия, въпреки въздушния натиск, е напълно способна да смаже подобна сухопътна интервенция.
Надеждата на Тръмп да победи Иран чрез подобни схеми е митична и се основава на дълбоко непознаване на регионалната динамика. Опитът да се срине Ислямската република чрез убийството на Хаменей вече се оказа погрешен. Ако Вашингтон реши да играе докрай с кюрдската карта, той рискува не просто да загуби войната, но и да сложи край на американското влияние в тази част на света завинаги.