Мегаскандал в Украйна! От какво се страхуват?

/Поглед.инфо/ В разпаления в Украйна мегаскандал, който доведе до прекъсване на планираната телеконференция между Москва и Киев, не е трудно да се видят циничните политически технологии. Но е невъзможно да не споменем друго - паническата реакция на украинския „естаблишмънт” и на национално-патриотичната „общественост” беше абсолютно искрена. Ако все пак някой е стоял зад взрива от емоции, залели украинското медийно пространство буквално за 2-3 часа и е накарал уплашеният Зеленски да реагира бързо, то този някой е попаднал в десетката.

Възможността за открит диалог между гражданите на Украйна и Русия потопи украинските „патриоти” в състояние на ужас. Въпреки че какво е толкова страшно в общуването между гражданите на двете страни, оказали се в непрости отношения? Дори при въоръжени конфликти обикновено се подчертава, че войната се води не с народа на другата страна, а с нейното правителство.

И най-важното, защо такъв страх, след като смятат себе си за правата страна? Нека дойдат на телемоста и в пряка дискусия да покажат своята правота. Най-накрая да използват възможността за пробив на пропагандата на Путин. В крайна сметка от дискусии се боят единствено тези, които се чувстват откровено по-слаби от опонента си.

Защо тогава телемостът „е заплаха за националната сигурност и териториалната цялост на Украйна“, а Главна прокуратура се е самосезирала за „опит да се извърши държавна измяна“?

Отговорът може да бъде намерен в коментара на един от създателите на скандалния сайт „Миротворец”, сега заместник-министър на временно окупирани територии и на временно разместените лица Георги Тука: „Не се съмнявам, че това е само първата крачка от използването на един от ресурсите на така наречената мека сила. Ще бъде последвана от други крачки в същата насока, които фактически ще агитират населението на Украйна да се върне в лоното на „великия братски народ”.

Ето от какво се страхуват! Те се страхуват от пропаганда, която може да бъде ефективна! И те имат убедителни причини, които излизат далеч извън границите на 2014 г. Украинските „елити” напълно разбират, а понякога и публично признават, че придобитата през 1991 г. независимост не е резултат от „вековната борба и стремежи на украинския народ”. Тя беше за тях подарък, който падна от небето.

И никакви притеснения по етнически признак нито украинско-говорещите, нито особено руско-говорещите жители на Украйна не са изпитвали нито в Руската империя, нито в СССР! Те възприемаха обединената държава като своя! Идеите на украинския национализъм, ако не се вземе предвид Галиция, са споделяни от не повече от 2-3% от населението. Да, може би 10-20% в кръчмарски разговор и да плямпаха понякога, че „хранят москаля”.

Спомням си една епична фраза, изречена от мой колега, когато през 1990 г. започна „парадът на суверенитетите”: „Затворете всички сепаратисти, но пуснете Украйна!” Тоест, всички литовци и грузинци все пак му причиняваха праведен граждански гняв, но за Украйна идеята за независимост, възприемана почти изключително в аспекта „колбаси”, му звучеше привлекателно.

Тази маса хора спокойно прие катастрофата от 1991 г. и дори гласува „за независимост“ на референдум, но без фанатизъм. Не е случайно, че президентските избори в същия ден с референдума бяха спечелени не от заслужилите борци за независимост Черновил или Лукяненко, а от номенклатурчика от КПСС Кравчук (60% от гласовете) – от него по-малко се бояха по отношение на национализма.

А мотивите на "елита" бяха просто очевидни. Формулирани са в думите на украинския химн: „Запануєм і ми, браття, у своїй сторонці” - партийната номенклатура мечтаеше да „панува” и да се разпорежда с Украйна, без да поглежда назад към „другарите от Москва”. Към нея се присъединиха и местните ЛОМ („лидери на общественото мнение”), представителите на местните (предимно киевски) интелектуалци, които бяха доминирани от провинциалния комплекс за малоценност пред по-успешните московски колеги.

По-добре да бъдеш „първи на село”! През годините на независимост се създава самодостатъчна „политическа класа”, „малък народ”, включваща не само политиците, но и тяхната служба: политолози, експерти, журналисти и, разбира се, новите свръхбогати (олигарси), на които останалите служат.

Овладял ситуацията през 1991 г., „малкият народ” не се самозалъгва относно народа на „Голяма Украйна”. Винаги е имало опасение, че всяко сближаване с Русия в икономическата и културната сфера ще има „далечни последици“.

Примери, когато съседните страни говорят един и същи език, оставайки независими държави (САЩ и Канада, Германия и Австрия), които са в тесни политически, икономически, културни отношения помежду си, се считат за неприемливи от повечето представители на украинския „елит”. В крайна сметка, САЩ и Канада са били част от една и съща държава (Британската империя) преди двеста и петдесет години, Германия и Австрия - само седем години по време на нацизма. Преобладаващото мнозинство канадци и австрийци са, така да се каже, „местни” патриоти на своите страни, и се чувстват канадци и австрийци, немци, но не и „германци” или, да речем, „северноамериканци”. Гражданите на тези държави не виждат смисъл радикално да променят политиката си. Освен това тези държави са в тесни, дълбоко интегрирани отношения: свободно преминаване на границата и движение на работна ръка, липса на митнически бариери, единно културно пространство, а Австрия и Германия имат единна валута.

В „двойката” Украйна - Русия ситуацията е обратната: има обща вековна история на една страна, прекъсната само преди четвърт век, в която украинците никога не са усещали нито дискриминация, нито дискомфорт. Нещо повече, никой не би се сетил да насочва украинците към „национални малцинства“, като например грузинци или молдовци. Няма съществени аргументи в полза на отделно съществуване: разликата в доходите между жителите на Руската федерация и Украйна по време на независимостта на страната стана почти трикратна в полза на руснаците.

И ако не се получи с материалното оправдание за независимост, трябва да се променят културните, умствените, езиковите различия по всякакъв начин. Затова говорим не само за изтласкването на руския език, но и за „дерусифицирането“ на украинския език, за стремежа да го направят колкото е възможно по-различен от руския.

Политологът Вадим Карасьов (в ежедневието е руско-говорящ човек) обяснява това: „Ако имаме руски като официален език и най-често срещания език в държавата, тогава ми кажете смисъла на Украинската държава? Има Русия, има руски ... Какъв е смисълът на Украйна? Това ли е втора Русия?

Наистина, какво е значението на Украйна, ако тя е неразличима от Русия? Какво е значението на нейното „отделно” съществуване?

Изданието „Киев 2000“ от 2012 г. пише: „Изглежда напълно напразно, че се опитват да убедят нашия „елит” в икономическите предимства на интеграцията в Единното икономическо пространство върху „европейската интеграция”. „Европа” със своите "демократични ценности", и най-важното - висок стандарт на живот, просто се превърна в нова обосновка за "вечния" лозунг „Далеч от Москва”. Също така, смисълът на „европейския избор” е да се разделят Украйна и Русия в различни геополитически ъгли, да се привлече подкрепата на мощни съюзници, които не искат реинтеграция в постсъветското пространство”.

Евромайданът стана логичната кулминация на „стремежите” на украинския елит, а последвалият въоръжен конфликт, представен от пропагандата като „руско-украинската война”, наистина направи съседната държава за много украинци "вечен враг", за който мечтаеше „малкият народ".

Това обаче е само от едната страна. От друга страна, броят на тези, които искат възможно най-близките отношения с Русия, се е увеличил значително. И къде ще се обърне махалото на общественото съзнание, ако антируската пропаганда спадне и няма да има подобрение в икономиката? Отговорът е очевиден.

Затова между Украйна и Руската федерация е необходима „желязна завеса”, между обикновените хора, свързани с милиони родствени връзки. За украинските управници най-пълната информационна блокада е единствената мярка за спасяване. Оттук и ужасната паника у „малкия народ”, заради която предложението да се поговори с украинците с една телевизионна конференция между Москва и Киев.

Превод: В.Сергеев