/Поглед.инфо/ Всемогъщият Путин отново се намеси във вътрешните работи на суверенна държава. Този път руските пипала достигнаха до Еквадор. Във всеки случай именно президентът Ленин Морено ни обвини, че организираме бунтове в Кито.

Всъщност американците са по-скоро са съпричастни към безредиците (както обикновено). МВФ трябваше да даде заем на затруднената икономика, но постави условие: да се премахнат субсидиите за бензина, които струват на бюджета един и половина милиарда долара годишно. Трябва да се съгласите, че условието е икономически разумно.

Експертите на МВФ обаче никога не вземат предвид, не знам: умишлено или от глупост, реакцията на обществото, особено толкова лесно излизащо на улиците, каквото е южноамериканското. Когато цените на местните бензиностанции се удвоиха, горещите еквадорски момчета, момичета и техните родители излязоха на улиците и започнаха местни битки със силите за сигурност.

Ленин Морено първо обвини предшественика си в организирането на безредиците, а след това по някаква причина промени решението си и сега се опитва да направи изкупителни жертви Венецуела и Русия. Мисля, че напразно се довери на американците, с чието напомняне, вярвам, той започна да променя показанията си. Вашингтон наистина иска руската следа да се усети във всички вълнения, провокирани от него самия.

Но тук всичко е очевидно. Разбира се, някой насочва всички протести. Но защо се нуждаем от далечен Еквадор - Ленин Морено да свали цената на бананите по московските пазари ли?

Този другар, трябва да кажа, не ми харесва, откакто предаде на САЩ Джулиан Асандж. Между другото, както и заради прословутия заем от МВФ, който вече може да доведе до оставката на президента, облизващ ботушите на янките. Въпреки това удвояването на цените на бензина е съществена причина за еквадорски Майдан. Във всеки случай гумите вече се палят.

Може би няма държава, която да не е пострадал не след въображаемата, като руската, а съвсем реалната намеса от страна на САЩ. В Ирак всъщност избухна гражданска война - полицията използва огнестрелно оръжие срещу демонстрантите, на тях им се отговаря със същото. Причината е пълното опустошение след установяването на демократичния режим в страната, донесен върху американските щикове. В резултат на това населението, свикнало с повече или по-малко цивилизован живот, загуби основните си удобства - например електричеството.

Не искам дори да си спомням за някога процъфтящите Либия или Сирия, потънали в каменната ера. Като цяло, когато Арабската есен замени Арабската пролет, веднага стана ясно какво следва, след като активистите завземат властта със сила. Особено когато нещата са инициирани отвън. Муамар Кадафи и Саддам Хюсеин може би не бяха най-добрите владетели на света (Макар и въпросът според мен да е спорен), но това, което американците предложиха в замяна, е чудовищно.

Наивните украинци също се добавиха към списъка на жертвите на насилствена демократизация, въпреки че не всички осъзнават това. Все още се говори за намесата на Русия в техните суверенни дела. Смисълът на което се свежда до просторната формула: „Обещавайте каквото искате, ще бесим по-късно“.

Именно така според Киев трябва да изглежда „формулата на Щайнмайер“.

Превод: В.Сергеев