/Поглед.инфо/ В едно от последните си изказвания Си Цзинпин, призова Китай „отново да се подготви за дълъг поход“. Това се случи в провинция Дзянси, свещено място в съвременната история на Китай: там армията на Мао Цзедун започнала своя „Дълъг поход“, който приключва през 1949 г. с разгрома на буржоазния Гоминдан, подкрепен от САЩ.

Конфликтът ще започне в океана

И това обстоятелство придава специален смисъл и значение на изказването на президента на Китайската народна република, което свидетелства за нов етап в отношенията между Съединените щати и Поднебесната империя. В каква посока ще се развие сегашната криза в икономическата сфера между Пекин и Вашингтон? И каква трябва да бъде прагматичната позиция на Русия в тази ситуация? Известният икономист Михаил Делягин и проф. Юрий Тавровски, един от водещите руски синолози, разсъждаваха по този въпрос в пресцентъра на „Парламентарная газета“.

Юрий Тавровски смята, че символичното изявление на Си Цзинпин в Дзянси е доказателство, че политиката на мобилизиране на китайското общество, обявена на пленарната сесия на ЦК КПК през 2016 г., ще бъде засилена и затегната.

Тогава се изискваше да се увеличат дисциплината в новите условия, до безспорното изпълнение на заповеди отгоре, да се установи още по-строг контрол върху стопанската дейност на партийните организации и членовете на КПК. В документите на пленарната сесия беше формулирано заключението: без вътрешнопартийната мобилизация е невъзможно да се гарантира устойчивото развитие на Китай в новата ситуация на световните пазари и новата международна ситуация, която по подразбиране се дължи на промените в американската върхова власт.

Оттогава противоречията между Китай и Съединените щати се влошиха още повече, ставайки хронични и продължителни. И, според Тавровски, днес може да се каже, че търговската война придобива всички признаци на студена война. Опасността е, че за разлика от икономическите конфликти, тя не може да бъде спряна за една нощ, мощната инерционна идеологическа машина е предназначена за многогодишно влияние, както се вижда от опита на Съветския съюз. И в пропагандата в китайския пейзаж промените са много забележими: централната телевизия, по-специално, показа филм от няколко части за войната в Корея през 1950-1953 г., където по същество китайски доброволци воюваха срещу американската армия. Медиите припомниха в поредица от публикации и двайсетгодишнината от датата, на която китайското посолство в Белград е било разрушено от „прецизна“ бомба, убивайки китайски журналисти. Уилям Бенет, полковник от ЦРУ, отговаряше за насочването на военновъздушните сили на САЩ.

Решаващият аргумент, който според експерта предопределя нарастването на антиамериканските настроения и носи до прекъсване на търговските преговори между САЩ и компрометираните представители на КНР, беше искането на американската страна към Пекин: да се откаже от държавната политика за стимулиране и подкрепа на високотехнологичните индустрии.

„Всъщност подобен ултиматум предполага, че Китай трябва да промени социалната си система“, подчертава Тавровски: „Разбира се, това предложение беше отхвърлено и преговорите бяха провалени“.

Но как ще свърши конфронтацията? Михаил Делягин смята, че изходът му е предрешен. И той няма да бъде в полза на САЩ, които са изостанали зад Китай в почти всички области - от икономиката до културата. Засега нестабилното ръководство на Вашингтон се основава единствено на военното превъзходство, което КНР бързо стопява. Щом това превъзходство изчезне, САЩ ще се сринат.

Американските анализатори разбират това и вероятно ще се опитат да реализират военното си предимство чрез въоръжени провокации срещу Китай в Южнокитайско море в рамките на две или три години. Според икономиста, тези инциденти няма да променят световната тенденция, САЩ ще загубят статута си на световен монополистичен лидер, но единната глобална търговска система ще бъде разделена на регионални пазари, като Китай доминира Африка и Евразия, включително чрез механизмите на „Един пояс, един път“.

Загуби няма да има, придобивките са реални

Но каква позиция трябва да заеме Русия? Юрий Тавровски смята, че сегашното ниво на сътрудничество с Китай е в полза на стратегическите цели на страната ни, особено след като и Москва, и Пекин са изправени пред почти идентични предизвикателства от Вашингтон. В тази ситуация е възможно юридически де факто да се установят много близки отношения между Китай и Русия, като започват, например, преговорите за подписване на пълноправен съюзен договор, предвиждащ взаимна помощ в случай на военна агресия от трета страна. Развитието на подобни теми, според учения, се провежда в държавно-аналитичните центрове и може да бъде търсено в близко бъдеще.

Има много добри перспективи за засилване на икономическото сътрудничество. Част от китайския износ, който се освобождава поради тарифни бариери, може да бъде пренасочен към Русия с подходяща ценова оптимизация. В Русия високотехнологичните китайски стоки са особено необходими, по-специално продуктите на корпорация „Хуавей“, която се превърна в една от основните цели на американските икономически и пропагандни атаки. Вероятното отхвърляне от Китай на природен газ от Аляска и ограниченията върху вноса на селскостопански продукти могат да създадат - и ще създадат - отлични условия за развитието на съответните области на реалното производство в Русия.

Михаил Делягин е сигурен, че санкциите не са критични за нашата страна, както и загубите, прогнозирани от отделни специалисти, ако растежът на китайската икономика се забави в резултат на натиска на САЩ. Експертът смята, че руската икономика е самодостатъчна и разполага с цялостна минерална ресурсна база. Нейният потенциал е огромен, но само ако е свободен от твърда връзка с необходимостта да служи на интересите на световната спекулативна валута, концентрирана главно в Съединените щати.

Превод: В.Сергеев