/Поглед.инфо/ Аз, поради разбираеми причини, внимателно наблюдавам събитията в света. Предимно, разбира се, икономическите, но политическите не бива да се пропускат, защото политическата икономия се нарича така, защото е ясно, че няма икономика без политика. Така че през последните две седмици се случи събитие, което не беше виждано от края на 80-те години: в света се проведоха три „оранжеви“ революции едновременно! По-точно, опити за три такива революции.
Първата трябваше да се проведе в Кишинев. Всъщност се случи, президентът на страната Додон бе отстранен от власт, конституционният съд разпусна парламента и всички очакваха нови избори, в които представителите на „прозападния“ избор трябваше да спечелят изборите. И изведнъж ... Главният олигарх Плахотнюк избяга от Молдова, конституционният съд признава своите грешки и отмени решението за разпускане на парламента, президентът се завърна ...
Чудеса, нали? Но нека си спомним, какво накара Плахотнюк да избяга? Разговорът с посланика на САЩ в Молдова, който очевидно беше нещо много недоволен. Възниква въпросът – от какво? Има хипотеза. Факт е, че Тръмп не е сменял посланиците след встъпването си в длъжност. Все още няма масова ротация, може би поради факта, че вътрешният конфликт не гарантира лоялността на новите назначения. А това означава, че много посланици продължават да работят за Клинтън и за целия либерален екип, който всъщност е специализиран в организирането на „оранжевите“ революции.
Но посланиците са посланици, които се подчиняват на ръководството. И ако имаше пряка връзка от Вашингтон, посланикът трябваше да се подчини. Според мен не може да е имало позвъняване, защото иначе посланикът в САЩ нямаше да позволи организирането на държавен преврат. И когато позвъняването става факт, посланикът вика Плахотнюк (може и други) и му казва: „Ей!“. Всички видяхме последствията.
Между другото, много интересни са коментарите в нашата преса, включително и в либералната. В нея се казва, че победата на Плахотнюк е резултат от „заговор“ на Русия, Европейския съюз и Съединените щати, които уж „купили“ молдовските олигарси. Тук се съмнявам, защото ако споразумението беше преди преврата, то нямаше да съществува и би било доста трудно да се стигне до споразумение точно в този процес при настоящите условия. Но за пресата (либералната най-вече) е крайно болезнен моментът който не иска да се пришпорва – това са противоречията между либералната линия (която традиционно се нарича „американска“) и позицията на Тръмп, който днес официално оглавява САЩ. Ето и затова се налага да се съчиняват съмнителни легенди, за да не се предадат собствените либерални спонсори на информация за това, че те днес вече не отразяват официалната американска позиция.
Втората революция трябваше да бъде в Грузия. Всичко беше организирано там дори по-добре, отколкото в Кишинев. Очевидна провокация със стола (навсякъде и винаги гостът седи там, където го седи собственикът), зашеметяващо построената сцена пред парламента (деца с чисти очи, стари хора с благородна сива коса) на преден план, камерите на специално подготвена платформа (да се виждат по-добре) и един след друг най-малко три атаки от обучени бойни групи, които се заменят помежду си. И измъчваните защитници на парламента, които просто чудотворно устояха на този натиск. И вулгарната русофобска кампания в пресата. Което сякаш намекваше, че сегашното правителство е лошо, „про-руско“, но бунтовниците са благородни герои, които излязоха от страниците на „Витяз в тигровата кожа“.
Но тогава започнаха чудесата... Според модела на „оранжевите“ революции, на следващия ден трябваше да има свещени жертви. Войнстващите не биха били на площада (те са били обучавани, парите са били изразходвани, не би било полезно да ги убиват), щяха стрелят по деца и стари хора. Щеше да се получи отлична „небесна стотня” грузинци и нападението да продължи… Всъщност мисля, че снайперистите вече бяха подготвени от организаторите. И в този момент, неочаквано, всичко се реши... Хората на практика не излязоха на площада, нито един изстрел, бойците изчезнаха в сенките ...
И аз, като анализатор, имам естествен въпрос: не е ли имало обаждане от американския посланик? За разлика от Молдова, няма пряк отговор на този въпрос, но можете да направите правдоподобна хипотеза, че е така. И тогава започва да се проявява някаква тенденция. Досега само надвисваше ... И бързата реакция на Русия, която нанесе изключително тежък удар на икономическите интереси на сегашното правителство (което най-вероятно поне частично е осъзнало това, съдейки по факта, че грузинският президент подкрепя русофобската кампания), донякъде отрезви „горещите глави“ в Тбилиси.
A третата „оранжева“ революция започна в Прага. Преди година бях в Чехия и мога да кажа, че са нужни наистина сериозни усилия, за да се извадят флегматичните чехи в такива количества по улиците. Разбира се, трябва да се вземе предвид спецификата на пресата, която може, ако счита, че е в нейните интереси, силно да преувеличава мащаба на процеса, но дори и в този случай говорим за десетки хиляди хора. Трябва да се има предвид, че любовта към либералните идеи в Чехия рязко пада (и аз също видях това преди година) и със сигурност там не обичат държавните преврати. Въпреки че участниците в процеса поискаха отпътуването на министър-председателя, който е обвинен в любов към Русия.
Интересно е, че информацията за събитията в Прага е само за първия ден, а след това нашите медии (либерали) замлъкнаха и затова подозирам, че организаторите на Оранжевата революция имат проблеми с Чехия. Отново премиерът отказа да подаде оставка. И отново има естествено предположение, че е имало обаждане от американския посланик ... Защото кой друг би могъл да спре процеса?
Като цяло се създава любопитна тенденция (тук е именно тенденция), която изисква внимателен анализ. По-специално кой и защо. Имам две предположения, които ще изкажа сега, но просто като хипотези.
Първото е, че след няколко дни в Осака се открива срещата на високо равнище на Г-20 и либералните сили много искаха да покажат на участниците силата и възможностите си ...
Вместо това се получи издънване. Какво ще се случи в Осака ние, отчасти, скоро ще разберем. И със сигурност ще видим поведението на основните участници след срещата на високо равнище. И, може би, ще стане ясно какво точно споразумение са искали кукловодите от „западния“ глобален проект да предотвратят, с организиране едновременно три „оранжеви“ революции.
И втората хипотеза е, че всъщност четвъртата такава революция трябваше да бъде организирана... в Русия.
А първите три трябваше максимално да подкрепят потенциалните участници, да ги вдъхновяват, да ги снабдят с лозунги и увереност. А либералните медии и отделните социални биха подкрепили тази вълна. Заедно с правителството, което радостно повишава цените на горивата, обезценява рублата (с неизбежното увеличение на цените на потребителските стоки) и прави други „добри“ подаръци за народа. Точна за такава революция. Някои други обстоятелства могат да се припомнят, например, кампанията в пресата, че Голунов е спасена от „народната солидарност”, която „притисна властта”. Самият Голунов, между другото, най-вероятно има моето мнение, тъй като се криеше от либералните си доброжелателни. Между другото, съгласен съм с него тук, той трябва да благодари на някого от антуража на Путин, който навреме даде командата, благодарение на която бързо напусна района. Усещам, че според либералните планове, той изобщо не е трябвало да излиза. Защото никой не е отменял идеята за светите жетви.
Този процес би могъл да бъде свързан с изборите през септември, особено след като в техните отделни моменти наистина има много проблеми. С всичко произтичащо. Но провалът на всичките три подготвителни действия (ако приемем тази хипотеза) предполага, че съвсем вероятно е да има споразумение между Путин и Тръмп в борбата срещу общите либерални врагове. Във всеки случай е резонно да се направи такова предположение. Ето една любопитна картина. И аз много се надявам, че по време на обсъжданията ще я изясним.
Превод: В.Сергеев