/Поглед.инфо/ Преди известно време издигнах тезата, че координатите на политическата плоскост образуват две оси: ляво-дясно (тук всичко е ясно) и либерално-консервативно.

Според мен първата ос е хоризонтална (с нормалното разпределение на лявото и дясното), а втората е вертикална, при това консерватизмът е горе, а либерализмът – долу. Което е съвършено естествено, защото самият аз съм консерватор, който се отнася крайно негативно към либералните идеи (в политическото им изпълнение).

Отбелязвам, че това не се отнася до класическия либерализъм в икономическата политика, отделни негови елементи на мен не само че ми харесват, а и съм твърде убеден, че тяхното отсъствие е крайно опасно.

Но е нужно да се обясни малко по-подробно по какво се отличава консерватизмът от либерализма. В съвременното общество под това се разбира отношението към традиционните ценности: ако консерватизмът ги поддържа (в това число с архаичния вариант с „десетте божи заповеди” или „моралния кодекс на строителя на комунизма”), то либерализмът с негодуване ги отхвърля, поставяйки ударение на „свободата”, разбирана като правото на всеки индивид да има собствена ценностна система. Стига тя да не противоречи на закона.

Типичен пример е отношението на либералното англо-саксонско общество към тези хора, които техният закон не защитава: индианците, гражданите на окупираните страни, например части от Русия през 1918-1919 година, народите на Ирак, Либия или Афганистан и така нататък. Така, ако за нас тези хора са такива хора като нас (макар и не толкова образовани или успешни) и към тях напълно се отнася принципът „не убивай”, то за американския войник или наемник въпросът стои по друг начин: тяхното убийство по никакъв начин не се различава от убийството на дивия енот, влязъл в дома ви. Тоест може да се каже единствено, че той представлява някаква заплаха и цялата отговорност изчезва.

И ето, че след 1991 година идеологията, която САЩ насаждат по света и на контролиращия ги елит на „Западния” глобален проект, е дясно-либерална. Може да се обсъжда как тя се променя от 1991 г. нататък, как зависи от тълкуването на различните страни, в които тя се осъществява (например как строго консервативна Япония защитава своите принципи), но общото положение в десния долен квадрант на обществено-политическото поле не представлява никакви съмнения.

Такава ситуация е свързана с това, че либерализмът е идеологията на финансистите, които използвайки инструментите на „Бретън-уудската” система и „рейгъномиката” стават явно доминиращата група и в световната икономика, и в световния елит. Според мен след 1991 година нищо дори не е близо сравнимо с тяхната мощ по света. Е, ако леко адаптираме известната шега, че демокрацията е властта на демократите, то се оказва, че либерализмът е властта на финансистите. Които, както се знае, винаги са против преразпределянето на богатствата („За какво се борихме?”) и винаги са против консервативните ценности и в частност против семейството.

Всичко би било прекрасно, но има една тънкост: колкото и да ни налагат либералните ценности като „единствените възможни”, те все пак се възприемат именно като ценности на доминиращата елитна група. И поради факта, че заради чисто обективни, икономически причини финансистите започнаха да изпитват проблеми (те повече не могат с инструментите, които са им налични, да осигуряват икономически ръст), алтернативните елитни групи започнаха да се завръщат към по-привичните им ценностни модели.

Ако говорим за движение в политическата равнина, то тогава то трябваше да се движи от десния нисък квадрант нагоре, т.е. към консерватизъм, и наляво. И наистина, на последните президентски избори през 2016 г. в Съединените щати се появиха блестящи политици както в ляво-либералния сектор (Бърни Сандърс), така и в десния консервативен (всъщност победилият Доналд Тръмп). Но дори и тогава, през 2016 г., казах, че движението трябва да продължи и че лявоконсервативните политици неизбежно трябва да се появят на световната политическа сцена.

И после, най-накрая, прочетох интервюто с Банън, главният стратег на екипа на Тръмп, който се показа като изразен консерватор отляво. Да, разбира се, той не заема никакви длъжности, да, може и да не съвпада с Тръмп в личните си възгледи, но вече не се страхува да изразява такива, които са идеологически противоположни на тези на десните либерални финансисти. Струва ми се, че това е фундаментален и много важен момент. Ако появата на Тръмп не бе предвидена и мнозина и до сега не разбират неговия феномен (защото разглеждат неговата политика от гледна точка на дясно-либералната идеология, а според нея тя наистина изглежда абсолютно идиотска), то сега трябва да бъдем готови.

Всъщност, ако през 2016 г. никой не вярваше, че монополът на дясно-либералната идеология може да бъде победен, днес, за първи път от 1991 г. излиза ляво-консервативната идеология, която на държавно равнище за последен път бе налице в Съветския съюз. И това е доста важен момент, на който, без съмнение, трябва да се обърне особено внимание”.

Превод: В.Сергеев