/Поглед.инфо/ По непонятна ми причина различни журналисти през цялото време се опитват да ми припишат политологични познания. Може би това е свързано с факта, че ниското равнище на журналистиката днес е довело до там, че самите журналисти не знаят много добре що е политология.

Но в нашето тежко време, когато се рушат повече или по-малко ясните социални страти, при това във всички страни, пред политологията и икономиката се появява обща тема, която, при това, тези същите неграмотни журналисти започват да тълкуват като конспирология (Аз прекрасно разбирам, че журналистите и за нея не я знаят нищо, но затова пък отлично знаят, че тази дума трябва да предизвиква негативни конотации).

Къде е проблемът? Работата е там, че политологията изучава взаимодействието на политическите структури в обществото. Които всъщност трябва да бъдат, относително поне, публични. Да, решенията в политическата сфера често се вземат доста скрито (което, впрочем, не се смята за конспирология), но все пак, взаимодействията на политическите структури, поне теоретично, се случват доста публично. Накратко, всякаквити му там тайни договорености (например, на равнище управление на вътрешната политика на президентската администрация) са видни, защото политическите структури престават да правят нещо, което ни изглежда, че трябва да правят задължително.

Такива непублични решения са прекрасно известни в полит-технологичните кръгове, в които трябва да се въртят политолозите, за да правят своите изводи. При това това се вижда не само у нас, просто техните начини за изчисляване са различни. Но това отново е при условия за стабилност. А ако тя се наруши.

Тогава политическите структури (които често всъщност са отдели на големите корпорации) започват да се оказват в сложно положение. Защото се лишават от привичните условия на своето съществуване. В такава ситуация те са принудени да проявяват самостоятелна активност, както и да създават нови „ниши” за своето съществуване. И ето тук за политолозите започват проблемите, защото те не са в състояние да изследват тези ниши. Така че предмет на изследване просто няма. Значи политолозите стават безпомощни. А темата уж… да го кажем така – „тяхна си е”. И ето тук вече им е нужна помощ.

Задачата на икономистите е на основата на тази информация, която могат да получат от политолозите, да определят кои „ниши” се затварят за политическите аватари (нека погледнем истината в очите, откъде днес политиците имат самостоятелни източници на съществуване? А ако няма източници, няма и независими политици) и кои се откриват и кой и как може да се сгуши в тези ниши.

Разбира се, за това са нужни истински икономисти, а не, ще ме прощавате за неприличната дума, пикливи теоретици. Ако човек не е работил поне като заместник-министър или заместник-началник на управление в Администрацията на президент (хайде, или като вицегубернатор в регион), той по принцип не може да разбере как са устроени нещата. А ако той при това не е икономист, то той няма да успее да изчисли правилно нишите.

Накратко, изброените другари обичайно навлизат в политологията. Не в икономиката. Може би поради това, че плащат повече на политолозите, може би защото самата дума „икономист” за нас има негативни конотации и предизвиква сложни асоциации заради всичките му там, опазил бог ВШИ или Институт „Гайдар”. Но фактите са си факти, хората, които могат да анализират икономическата среда, от гледна точка на възникването на новите политически ниши, в Русия са много малко.

Интересно е, а за другите места има ли такива? Теоретично, може би. В САЩ например. Там има много подвижна политическа система, ниши възникват постоянно, някой е длъжен да ги анализира. Но и там има проблем, защото нишите по-рано са либерални, а днес нещата се променят рязко. И съвършено не се знае накъде ще отидат нещата.

Затова и смятаме, че настоящата статия е въпрос, на който трябва да се даде отговор.

Превод: В.Сергеев