/Поглед.инфо/ Всъщност формалната причина за написването на този текст бяха някои коментари по блестящия текст на Михаил Делягин. В който мнозина се съмняваха и в източниците на информацията, и в това, дали Китай ще се реши. Що се отнася до източника, мога само да кажа, че аз самият видях съответната информация някъде в интернет по отношение на Китай. Теоретично, това може да бъде приказка, може би сондаж от някои сили. Или може би изтичане на информация. Както ще покажа по-долу, това няма значение.
Проблемът е, че от доста години Китай активно стимулира вътрешното си потребление (тоест жизнения стандарт на собственото си население) чрез емисионни програми. Той прави това чрез разработването на инфраструктурни програми, но това вече е друг въпрос. Важно е тези програми да не създават заплаха от висока инфлация и за да се преодолее, трябва да се предприемат някакви активни действия.
Китай за борба с инфлацията използва изтеглянето на капитала под формата на доларите, които се формират заради на огромния излишък на външнотърговското салдо (главно поради търговията със САЩ). Но в същото време все още активно увеличава присъствието си на други пазари и активно се стреми към европейския пазар („новият” път на коприната). Проблемът е, че, от една страна, системата за продажби в САЩ се затваря, а от друга страна пари скоро да няма останат в Западна Европа.
Забележете, че въпреки воплите и ревовете, лично Си Цзинпин, може би, подобно на Тръмп, поддържа нивото на противостоене, тъй като самата система от Бретън Уудс умира, а нейните бенефициенти са откровени политически врагове на тези двамата лидери. В допълнение, така може да поднесе „извинение“ пред хората, според което самите лидери не са виновни, а са виновни „онези“. Между другото, за първи път ние ( тоест Русия) не влизаме в „онези” нито от ляво, нито от дясно. Това трябва да ни радва. Няма да се докосваме до въпроса дали тук Путин има заслуга. Но припомням, че за последен път подобен фокус се отдава на Сталин в края на 30-те години на ХХ век.
Така че, обратно към Китай. Си Цзинпин разбира много добре, че стандартът на живот на населението ще падне, тъй като ще трябва да се намали стимулирането, а външните пазари ще намалят (в случая със Съединените щати - доста бързо). Да, той има политическо извинение, но все пак човек не може да намали стандарта на живот на населението твърде бързо. Особено в Китай.
Това означава, че трябва да се търсят други механизми за подпомагане на емисионните програми. И тук идва забележителният опит на Съединените щати, които получиха див икономически растеж от 1947 до 1971 г. поради разширяването на използването на долара. Тъй като те могат да емитират безнаказано, без да причиняват никаква инфлация, тъй като сферата на оборота на долара непрекъснато се разширява. И няма причина Китай да не използва този опит. Освен това не могат да се видят никакви алтернативни възможности.
Обръщам внимание, тук картината е напълно прозрачна и печеливша. Зоната на юана (в Югоизточна Азия) все още не е сформирана, но веднага щом това се случи, юанът ще има огромна възможност да измести долара, който днес е основната световна търговска и резервна валута. И след това за доста дълго време (поне 20 години) Китай ще може спокойно да отпечатва юана, който ще бъде ваден от пределите на собствената му икономика, но вече не в долари, както е сега, а под формата на юани. И така да реши, за сметка на тези емисионни пари, проблемите за стимулиране на падащото (но вече много по-бавно) частно търсене. И да продължи технологичното си развитие.
Не виждам други възможности за него, по-точно, всички останали обещават почти моментен и тежък срив на икономиката (позволете ми да ви напомня, че днес емисионната скала е около 1,5-2 трилиона доларов еквивалент, тоест повече от официалния БВП на Русия). А това означава, че Китай няма да може да избегне такъв сценарий. Друго нещо е, че това е политически въпрос и мисля, че в близко бъдеще Си Цзинпин и Тръмп ще обсъдят истинската рамка на този процес (в името на изобразяването на следващия етап на конфронтация). Е, нищо не можеш да направиш, политика!
Между другото, зад кулисите те могат активно да си потриват ръцете, тъй като основният удар ще бъде нанесен на враговете им от „Западния” глобален проект. Е какво да се прави, горко на губещите! Банкерите се заиграха и решиха, че след като са победили през 1991 година, им е позволено всичко. Оказва се – не съвсем. А връщане назад няма.
Поради тази причина аз бях много доволен от статията на Делягин и написах голям коментар по него. Защото той обяснява какви ще бъдат последствията за Русия от решенията на Китай. И както ми се струва, горните съображения показват, че Китай не може да откаже подобен сценарий. Да и Тръмп ще го бута тихо, защото той все пак трябва да спечели изборите през 2020 година и колкото по-слаби са тези, които стоят зад Демократическата партия и другите либерални елити, толкова по-добре за него.
Така че просто не мога да се съглася с тези, които не харесват такъв сценарий. Той може и да не им харесва, ама ще го бъде!
Превод: В.Сергеев