/Поглед.инфо/ Темата за прехвърлянето на властта напоследък стана по някакъв начин изключително актуална, но се разбира изключително под формата на замяна на Путин с неговия наследник. Но, в действителност, прехвърлянето на властта в Русия се състои в нещо съвсем различно. Поради тази причина Путин може (в това отношение) да спи спокойно, в действителност никой няма да „бута” неговия наследник.
Независимо от това, за самия Путин въпросът как може да напусне поста си със сигурност представлява голям интерес. От една страна, той се отнася към ролята на краля с достатъчно ирония, от друга страна, той е наясно, че колкото по-дълго седи, толкова по-трудно ще бъде да си тръгне. И толкова по-големи ще бъдат трудностите на неговите роднини и приятели в процеса на това слизане.
В същото време, благодарение на опита и знанията, той трябва напълно да разбира основната управленска логика, която западняците използват в своята жизнена дейност. В същото време тази логика сериозно противоречи на руската традиция, но най-вероятно в стратегически план тя е правилна.
Тя се състои в това, че всяко дело трябва да бъде правилно институционализирано и след това може да се доведе до успех (почти) независимо от персонажите, които го осъществяват. Но ако институционалната схема е погрешна, тогава успехът е уникално свързан с личността на лидера, а ако той е човек, избран лошо, тогава неуспехът е неизбежен.
Така че истинското слизане на Путин (а не сегашното прехвърляне на елитни групи) може да се случи единствено в момента, в който тази институционална схема стане ясна и може действително да се изясни. Дълго време дори не можех да си го представя и затова не написах нищо за слизането от власт на Путин. Е, грубо казано, бях сигурен, че той никога нямаше да направи такова нещо. Но тук, само преди няколко дни, осъзнах, че съответната схема се е появила.
В това отношение ми помогнаха Тръмп и Банън, които всъщност вече обявиха необходимостта от нова конференция в Ялта и Бретън Уудс. Факт е, че ако се проведе такава конференция и Русия (и околното пространство) бъде представена от Путин, тогава въпросът за бъдещото му изобщо не си заслужава. Той почти автоматично ще стане свещена фигура в продължение на много десетилетия (както и другитe участници в тези конференции, които ще седят на „кръглата маса“).
С други думи, веднага щом (и ако) такива конференции се проведат с наше участие, автоматично се решава въпросът за ролята и мястото на Путин в историята. И ако считаме, че те трябва да се проведат по средата на втория мандат на Тръмп (т.е. на 2022-2023 годин), до края на сегашния президентски мандат на Путин картината за него е абсолютно оптимална. Институционален безупречна, който и да стане наследник, Путин ще се издигне над него като непоклатима скала!
Всъщност, в такава ситуация въпросът за малките е да се осигури провеждането на самите конференции и да се гарантира място на кръглата маса. Е, всичко е ясно с първия въпрос, аз вече съм писал за него: необходимо е да станем една от победоносните сили. Кой ще бъде победен? Разбира се, световният финансов глобализъм (добре, или, „западен” глобален проект). Тръмп е почти спечелил на своята територия, остава да застави Федералния резерв да намали основния лихвен процент и да бъде преизбран за втори мандат. Но сега Путин трябва да демонстрира висок резултат и не на последно място да го продаде правилно. Но тук вярвам в него.
Но, второто нещо - трябва да седнем на тази „кръгла маса“. И тук има сериозни проблеми, защото, за да седне зад нея, трябва да ѝ подхождаме. Не в лично отношение (Путин тук е добре), а по отношение на контролираните територии (т.е. Русия и околностите). С други думи, наистина трябва да направим нещо за няколко години, за да подобрим значително състоянието на руската икономика, да подобрим демографската ситуация и като цяло да подобрим положението в страната.
Ясно е, че тъй като победата над финансовия глобализъм е спечелена, тези задачи ще бъдат частично решени автоматично, но за да участваме в новите конференции тип „Ялта“ и „Бретън Уудс“, това трябва да се направи доста бързо - реалният резултат трябва да бъде постигнат до 22-та година. Тук ръстът от 1999-2002 г. ще ни е нужен - но къде днес да намерим Геращенко и Маслюков? Въпросът става доста актуален.
Като цяло, ако бъркам твърде много, тогава Путин трябва сериозно да се заеме с въпроса за промяната на социално-икономическия модел. Не, той може да откаже този план, но определено няма друг. И проблемът ще ескалира през цялото време. Като цяло ми се струва, че тази тема е много интересна от гледна точка на бъдещето на Русия и има смисъл да се мисли за нея.
Превод: В.Сергеев