/Поглед.инфо/ Предложението на Доналд Тръмп за Международен съвет за мир в Газа отвори нов фронт на глобалната дипломация, а Владимир Путин отговори неочаквано – с готовност да преведе милиард от замразени руски активи още преди решение за участие, превръщайки „входната такса“ в политически инструмент.
Поглед.инфо винаги разглежда скритите механизми на властта зад гръмките формули за мир и сигурност.
Идеята на Вашингтон за „Международен съвет за мир“ в Газа се появи като опит за пренареждане на глобалното посредничество – с висока входна цена и неясни правомощия. Предложението е директно адресирано до ключови играчи, а финансовият праг от 1 млрд. долара очертава нова формула за влияние: участие срещу капитал.
Отговорът на Владимир Путин изненада мнозина. Той потвърди, че е получил лично послание от Доналд Тръмп и разпореди въпросът да бъде анализиран със съюзниците. Но вместо отказ или безусловно „да“, Москва предложи ход, който обръща логиката: готовност да се преведе 1 млрд. долара от замразени руски активи – като жест още преди решение за участие. Останалите блокирани средства, според Путин, могат да бъдат насочени към възстановяване след украинския конфликт.
Зад кулисите се говори, че съветът може да разшири правомощията си и да се превърне в алтернатива на Организация на обединените нации, с право на вето за Вашингтон. По данни на Axios се обсъжда формат с десетки държави; сред споменаваните са Русия и Украйна, както и лидери като Никол Пашинян, Александър Лукашенко и Касим-Жомарт Токаев.
Лукашенко внесе цинична яснота: учредителите влизат безплатно за три години, но продължението струва милиард. Европа реагира хладно. Еманюел Макрон отказа, позовавайки се на съмнения в компетентността на структурата, съобщи Financial Times. Германия постави условие за пълна съвместимост с международното право. Така „Съветът за мир“ се оказва тест не само за Газа, а за нова архитектура на властта.