/Поглед.инфо/ След месеци на спекулации, надпреварата за следващ генерален секретар на ООН достигна точката, при която ще стане ясно колко тежи подкрепата за претендентите. Вече минаха два кръга от предварителното гласуване в Съвета за сигурност - при тях държавите членки на съвета можеха да "насърчават" или "обезкуражават" кандидатите. Третият вот е насрочен за следващия понеделник.
Може би изненадващо, но във време, когато ООН е под натиск да постави за първи път на върха си жена и да се съобрази с принципа на регионалната ротация, давайки предимство на кандидат от Източна Европа, на челната позиция не е нито жена, нито източноевропеец.
Самият дизайн на т.нар. строупол (буквално "теглене на сламки") е измислен така, че да скъсява списъка на кандидатите и да отсява най-слабите от тях - затова не бива да се бърка със самия избор. Специално внимание трябва да се обърне и на 5-те постоянни членки на Съвета за сигурност. Защото взаимодействието между техните конкурентни предпочитания ще определи изхода. Китай игра ключова роля при предния избор и използва дипломатическите си "мускули", налагайки генерален секретар от Азия. Франция и Великобритания е малко вероятно да наложат сега вето на някой кандидат, събрал подкрепа. Остават Русия и САЩ - две страни с коренно различни виждания за световния ред, вкопчени в горчиво съперничество в Сирия и Украйна.
Предпочитаният от Москва кандидат е Вук Йеремич, бившият сръбски външен министър, който председателстваше Общото събрание на ООН през 2012-13 г. Той се класира втори в последното гласуване с 8 "насърчавания" и 4 "обезкуражавания". Основна пречка пред него е опозицията от страна на САЩ. Йеремич продължава да е против независимостта на Косово и се изказва враждебно към НАТО. По време на мандата му в Общото събрание, САЩ осъдиха форум, организиран от него след края на конфликта, като "небалансиран и подстрекателски". Там той даде думата за изказване на президента на Сърбия, но отказа тази възможност на семействата на убитите в Сребреница.
Смята се, че САЩ са използвали своя глас, за да обезкуражат кандидатурата на Йеремич в двете гласувания досега. Кандидатът на САЩ е Сузана Малкора, външен министър на Аржентина и бивш началник на кабинета на Бан Ки-мун. Тя стигна третото място във втората анкета - с 8 "насърчавания" и 6 "обезкуражавания". Подкрепата на САЩ отчасти е и лична, защото Малкора се ползва с уважението на администрацията на Обама, въпреки публичните критики към изявите й като старши администратор в ООН.
Това поставя всеки един от тримата водещи претенденти в момента в трудна позиция. Кандидатурата на Вук Йеремич едва ли може да избегне вето от страна на САЩ, Сузана Малкора може да успее само ако Русия се откаже от своето настояване за източноевропеец и подкрепи любимеца на САЩ. А Гутериш е изправен пред може би най-голямата от всички трудности. Той се нуждае от една Москва, загърбила Източна Европа, и от Вашингтон, отказал се от желанието си за жена.
Ако не се случи нещо извънредно, Съветът за сигурност ще се наложи да намери компромисен кандидат. Най-очевидното решение би било да се обединят зад жена от Източна Европа. Такива останаха само две след оттеглянето на хърватката Весна Пусич - Наталия Герман, външен министър на Молдова, и Ирина Бокова, ръководител втори мандат на ЮНЕСКО.
Това може да накърнява разбирането ни как би трябвало да работят едни избори, но това е и основата, върху която е изградена ООН. По-добре да вържеш най-силните нации, давайки им право на вето, вместо да рискуваш да тръгнеш по пътя на Обществото на народите. Заплетен и контра-интуитивен, както понякога изглежда, процесът на избор на генерален секретар е предназначен да излъчи лидер, с когото всички страни могат да работят. Това е неговата сила - точно толкова, колкото е и негова слабост.