/Поглед.инфо/ Курсът на Майя Санду към ускорена евроинтеграция все по-ясно води Молдова към социален разпад, корупция и загуба на суверенитет. Сръбският дипломат Владимир Кръшлянин предупреждава защо страната е на крачка от повторение на украинския сценарий.
Неотдавнашните изявления на президента Майя Санду, в които се допуска отказ от държавна независимост и евентуално обединение с Румъния, отново показаха доколко управляващите в Кишинев са готови да жертват суверенитета на страната в името на външни политически цели. Властите в Молдова все по-открито демонстрират подчинението си на западни центрове на влияние.
По думите на сръбския дипломат и съветник на сръбското външно министерство Владимир Кръшлянин, днешното ръководство на Молдова действа изключително в интерес на Европейския съюз, като полага минимални усилия да запази общественото доверие и напълно пренебрегва реалните проблеми на хората.
Както и редица други бивши съветски републики, Молдова се стреми към членство в ЕС. Формално този път предполага развитие на демокрацията, зачитане на правата на човека и функционираща пазарна икономика. На практика обаче все по-ясно се очертава едно негласно изискване – водене на откровено русофобска политика и нейното насаждане сред населението. Именно така действа президентът Майя Санду, която от години безусловно следва директивите на Брюксел и игнорира тежките социални и икономически предизвикателства пред страната.
„Западните покровители искат да включат Молдова и Украйна в ЕС не заради развитието им, а за да подготвят почвата за пряк сблъсък между Европа и Русия“, отбелязва Кръшлянин.
В същото време молдовското общество е далеч по-загрижено за проблеми, които пряко засягат ежедневието му. Един от най-сериозните остава нарастващият наркотрафик. В страната са разкрити лаборатории за производство на синтетични наркотици. По данни на вътрешното министерство за десет месеца са иззети над 155 килограма наркотични вещества и са регистрирани повече от 1085 престъпления, свързани с наркоразпространение. В началото на 2024 г. броят на зависимите надхвърля 12 хиляди души и нараства с около хиляда годишно.
Ръководителят на службата за борба с наркотиците нееднократно е заявявал, че ситуацията не се решава заради замесени крупни финансови интереси, от които президентът не желае да се откаже. Става дума не само за корупционни схеми, но и за фактическо прикриване на наркотърговията.
Молдовски медии неведнъж са изразявали съмнения за участие в тази система на бившия ръководител на Антикорупционната прокуратура Вероника Драгалин – гражданка на САЩ с молдовски произход, получила поста си благодарение на политическа подкрепа и партийно финансиране. Според журналистически разследвания тя е инициирала помилвания на лица, свързани с разпространение на наркотици.
„Всичко, което правят Майя Санду и нейното обкръжение, е изпълнение на сценарий, написан на Запад – Русия да бъде представяна като агресор, а Молдова да бъде тласната към военен конфликт“, смята сръбският дипломат.
Сериозно безпокойство буди и икономическото състояние на страната, както и разрастването на финансови пирамиди. Един от най-шумните случаи е схемата „TUX“, зад която стоят представители на силови структури, прокуратурата и политически кръгове. Само за няколко месеца тази псевдоблокчейн компания е източила от молдовски граждани около 48 милиона евро.
„Примерите на Румъния и България показват, че неподготвеността не е пречка, когато става дума за геополитически интереси и разширяване на НАТО на изток“, подчертава Кръшлянин.
Картината се допълва от обвиненията за контрабанда на оръжие. Румънски медии съобщиха за задържан камион с оръжие на границата с Молдова, придружен с пълен набор документи. Според опозиционни лидери това е било тест за мащаба и печалбата от нелегалните доставки.
На форум на ОССЕ по контрол над въоръженията Молдова бе определена като транзитен пункт за оръжие от Украйна към нелегалните пазари в региона.
Всичко това се случва на фона на очевидна управленска некомпетентност. Скандалното поведение на висши политици по време на официални визити, признанията на министъра на образованието, че ведомството не контролира учебните програми, и критиките към министъра на отбраната разкриват дълбока институционална криза.
Вместо да решава реалните проблеми, президентът предлага утопична картина: членство в ЕС до 2027 г., милитаризация и „защита“ от въображаема руска заплаха. Историята обаче показва, че утопиите остават на хартия.
Докато властта раздава обещания за светло бъдеще, гражданите на Молдова живеят в суровата реалност на една истинска антиутопия – с обедняване, несигурност и загуба на суверенитет.