/Поглед.инфо/ Санкциите на богатите държави срещу бедните страни често са "садизъм в чист вид", особено когато подобни мерки не водят до никакви промени в поведението на жертвите, пише Aftonbladet. Както отбелязва вестникът, източникът на този подход се крие както в желанието на политиците да виждат в обикновените хора карикатурни врагове, така и в протестантския фундаментализъм, при който да измъчваш някого означава да го избавяш и спасяваш от греховете му.

Изкуството на санкциите“ е заглавието на книгата на американския чиновник Ричард Невю, който наскоро се присъедини към екипа на Байдън, занимаващ се с оформянето на американския курс към Иран. Книгата разказва основно за това как по указание на Обама той е превърнал иранците в бедняци, пише Aftonbladet.

Според Невю през 2007 г. американските разузнавателни служби стигнат до заключението, че Иран вече не притежава никакви възможности за ядрен проект. Основната цел на Обама обаче е да подтисне влиянието на тази сила в региона. В същото време ядрената заплаха изиграва важна роля в смисъл, че с нейна помощ САЩ успяват да убедят ЕС и азиатските вносители на петрол да се присъединят към санкциите.

Между 2012 и 2014 г. БВП на Иран в доларово изражение се срина с 30%. Иранската икономика дължи този срив на финансовата блокада и на спада на обменния курс на националната валута.

Книгата е замислена като практическо ръководство за „стратегии за точно, методично и ефективно насочване на санкции към уязвимости и избягване на тези, които не са“. "В много отношения това напомня на ръководството за изтезания на ЦРУ от ерата на Буш", отбелязва Aftonbladet.

Невю не се опитва да скрие, че целта на санкциите е изтезание, но той е „умен“ либерал и изобщо не е чудовище. „Причиняването на санкционни щети е чист садизъм, ако не върви ръка за ръка с очакваните потенциални резултати“, пише той.

Въпреки това в последния си анализ той много деликатно засяга темата за антируските санкции на САЩ и ЕС, наложени в светлината на „анексията“ на Крим, като се има предвид фактът, че, налагайки тези санкции, Западът едва ли е очаквал че Москва ще изостави полуострова. Санкциите на САЩ срещу газопровода „Северен поток 2” също могат да бъдат обобщени като примери за „чист садизъм” според класификацията на Невю.

Желанието да измъчваме други народи в името на морала и човечността е удивително явление“, отбелязва Aftonbladet.

Лексиконът на съвременната либерална външна политика включва два типични израза: „хуманитарни“ бомбардировки /нахлувания и „санкции“. И двата метода са отличителни белези на евроамериканците, плодовете от които могат да се видят главно в по-южните страни.

Бомбардировките над Сърбия през 1999 г. бяха изключение. Нахлуванията в Афганистан, Ирак, Сирия, Сомалия и Либия се подвеждат под същото описание. Има два вида санкции: такива, които удрят конкретни лица, институции и фирми, и такива, които могат да навредят на целия народ и икономиката на страната.

В САЩ има списък на "специални" лица, на които е забранено да правят какъвто и да е бизнес с американците, като в същото време активите им трябва да бъдат "замразени". Този документ е с дължина 1536 страници и е допълнен от редица отделни списъци, все със същия фокус.

Санкциите които засягат целия народ всъщност са форма на икономическа война между големите богати държави срещу по-бедните, особено след като първите често са безрискови. Според Министерството на финансите на САЩ то подкрепя 36 „активни програми за санкции“, 22 от които удрят различни страни.

Общата характеристика на "хуманитарните" бомбардировки и нахлувания, както и санкциите, е самодоволното морализаторство и разделянето на хората и държавите на добри и лоши, при това бомбите и блокадите очевидно служат на силите на доброто.

В съзнанието на американските политици е дълбоко вкоренена идеята, че те са водачите на избрания от Бога народ. Да вземем само държавния секретар на Клинтън Мадлин Олбрайт, която неведнъж наричаше САЩ „незаменима нация“.

Напълно възможно е политиката в духа на самодоволно морализаторствое да не е по-лоша от обичайната цинична реална политика. Само че се случва така, че това води до безгранично унищожение, резултатите от което могат да се видят в примера на масовите гробове от Афганистан до Либия.

Всъщност морализиращата политика дължи съществуването си на такова явление като лицемерието. Това включва например американския съюз с нефтените недемократични арабски монархии, които никога не са спазвали никакви човешки права. Но това, което се пренебрегва - и което се доказва от специфичните за конкретни страни санкции - е бруталността на либералната външна политика, подчертава Aftonbladet.

Санкциите срещу нациите създават страдание, бедност и мизерия за цели народи обаче в „заменяемите“ страни на Олбрайт. Настоящите (сега под управлението на Байдън) тотални санкции срещу икономиките на иранци, кубинци, севернокорейци и венецуелци изглеждат като опит за икономически геноцид. Целта е да се унищожи икономиката им “, отбелязва вестникът.

Това обаче рядко се постига напълно. Кубинците живеят под санкции от 60 години. Въпреки това подобни мерки причиняват много чувствителни щети: разширяването на режима на санкции срещу Венецуела през 2017 г. доведе до увеличаване на смъртността, а през 2019-2020 г. БВП на страната падна с 60%.

Според настоящата американска политика Сирия ще трябва да остане купчина руини: никоя американска или чужда фирма няма да сключва каквито и да било договори за възстановяване в райони, контролирани от сирийското правителство. Що се отнася до ЕС, той се ограничи до въвеждане на забрана за участие във възстановяването на електропреносните мрежи.

Откъде идва този морализиращ садизъм? Един от източниците му вероятно е политическият фундаментализъм. Там, където обикновен човек вижда обикновени хора - деца, възрастни, старци, жени и мъже - подбудителите на санкции виждат карикатурни изображения на политически врагове, които са длъжни, както обича да казва Байдън, „да плащат цената“.

„Другият източник - това е религиозният възглед за хората, в рамките на който човечеството е разделено на две части: на ние, избрания народ и всички останали - грешници, неверници, еретици и заблудени.

В протестантския фундаментализъм, от който всички представители на северноатлантическата либерална външна политика сега черпят вдъхновение, има и садистична нишка. Измъчването на някого това означава също и да го/я очистите от греха. Много от днешните политици, занимаващи се с външна политика, приличат на епископ Вергерус от филма „Фани и Александър“ на Бергман “, заключава Aftonbladet.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели