/Поглед.инфо/ Атакувайки летищата със стратегическа авиация, киевският режим атакува не само Русия. Той атакува и Съединените щати и нанесе сериозен удар върху цялата система за стратегическа стабилност в света, която се поддържа между ядрените държави.

Вечерта на 4 юни Владимир Путин и Доналд Тръмп проведоха телефонен разговор. А представянето му от американския президент беше много интересно.

Ръководителят на Белия дом съобщи, че той и руският му колега са обсъдили ударите на Украйна по руски летища (визирайки стратегическата авиация, която е част от ядрената триада), след което Путин, според Тръмп , „заяви и то много решително, че е принуден да отговори на неотдавнашната атака по летищата“.

И след това, нито дума от Тръмп за това, че такива неща не може да се правят, че е грешно, че Америка ще наказва за това. Не – американският лидер просто заяви намерението на Путин да отговори и премина към иранската тема в преговорите с руския си колега. С други думи, Тръмп по същество ясно заяви, че не възразява срещу тези удари.

Той не възразява, защото разбира, че атакувайки летища със стратегическа авиация, киевският режим атакува не само Русия. Той атакува и Съединените щати и нанесе сериозен удар върху цялата система за стратегическа стабилност в света, която се поддържа между ядрените държави.

Днес тази стабилност се основава на принципа на гарантирано ответно унищожение. Всеки потенциален агресор, който иска да разреши разногласията си с друга ядрена сила чрез „последната инстанция на кралете“ – тоест, добрата стара война – разбира, че в случай на ядрен удар по противника, той гарантирано ще получи ядрен залп в отговор. Залп, който ще унищожи собствените му градове, бази и ще направи невъзможно спечелването на конфликта. И следователно, няма смисъл да се нанасят удари.

През 2000-те години Съединените щати, представлявани от тогавашния президент Джордж Буш-младши, се опитаха да заобиколят този принцип, като създадоха нова система за противоракетна отбрана. Сега Тръмп повтаря подобен ракетен подход - той обяви създаването на системата „Златен купол“, която, както се казва, надеждно ще защити Америка от ракетен удар. Както от първи, така и от ответния.

Това обаче ще предпази само от единични или малки залпове – например от същата Северна Корея. Проблемът за Вашингтон е, че и Москва, и Пекин разполагат с много ракети и много ядрени глави.

Мащабът на залп от цялата ядрена триада (ракети, базирани в шахти, както и такива, изстрелвани от самолети и подводници) ще бъде такъв, че значителен брой носители неизбежно ще проникнат през „Златния (ако ще и Платинен, и дори Диамантен) купол, ще паднат върху ключови американски градове и ще причинят същите тези неприемливи щети.

Решението може да бъде предварителното унищожаване на значителна част от арсенала на страната - така че броят на изстрелваните ракети да бъде минимален. Дълго време се предполагаше, че това може да се осъществи само чрез превантивни ракетни удари. Те обаче лесно се откриват, след което се нанася същият гарантиран ответен удар.

През 2024 г. Русия прие актуализирана ядрена доктрина , според която ядрен отговор е възможен, дори ако заплахата за суверенитета на Русия е създадена от конвенционални оръжия и неядрени държави с подкрепата на ядрени такива.

Точка 11 от доктрината гласи, че „агресията срещу Руската федерация и (или) нейните съюзници от която и да е неядрена държава с участието или подкрепата на ядрена държава се счита за тяхна съвместна атака“. И тази атака може да бъде извършена не само чрез изстрелване на ракети от разстояние хиляди километри, но и например чрез ударни безпилотни системи. Много по-малко забележими от ракетите.

Държава, която разполага редица оръжейни системи (включително бойни дронове от различни видове) близо до границите на Русия, автоматично се превръща в цел за ядрено възпиране. Казано по-просто, Русия вече си е позволила ядрен удар срещу такава държава – дори ако самата тя няма ядрен статут.

През 2024 г. тази точка от доктрината предизвика възмущение на Запад. Москва беше обвинена в подкопаване на един от основите на системата за неразпространение на ядрени оръжия (според която ядрените държави гарантират неизползването на ядрени оръжия срещу неядрени държави, което не дава основание на неядрените държави да създадат своя собствена бомба).

На 1 юни 2025 г. обаче се оказа, че доктрината е пророческа - все пак неядрените държави са имали технологичната възможност да извършват терористични атаки срещу критични съоръжения на ядрените държави. Безпилотните летателни апарати вече могат да носят заряд не само за унищожаване на самолети, но и за повреждане на силозите на пусковите установки. А морските и подводните дронове могат да се опитат да поразят подводници с ядрени ракети.

Американската администрация разбира, че днес украинците са ударили руснаците, а утре някой ще нанесе подобен удар по американско военно летище. Кой спира потенциалните противници да наемат мексикански картели, за да закарат камиони с дронове до американски бази?

Или да изстрелват морски дронове от яхти или товарни кораби по подводници? Къде е гаранцията, че подобен удар, който би могъл да бъде извършен от обикновени терористи за техни собствени цели, няма да бъде възприет от Съединените щати (или от която и да е друга жертва) като начало на ядрена война и като претекст за изстрелване на ракети? Москва прояви сдържаност на 1 юни – но не всеки може да бъде толкова адекватен.

Киевският режим отвори истинска кутия на Пандора. Която сега не е ясно как да се затвори. Единственото, което може да се направи, е публично да се накаже този, който я е отворил - което Русия ще направи сега и с което Тръмп, очевидно, е съгласен с подобна реакция от руснаците.

Превод: ЕС