/Поглед.инфо/ Мисля, че всички разбират доколко силна днес е световната финансова система на Западната империя, намираща се под непрестанното наблюдение на Федералния резерв, ръководен от шепата собственици на Централните ѝ банки.

Тръмп,притежаващ харизмата на автократ и мощен нетърпим характер, винаги се е отнасял резервирано, ако не и с раздразнение към твърде независимия Федерален резерв. Ръководителите на Централните банки му отговарят по същия начин. Взаимното недолюбване в момента достига своя апогей.

Наистина, както писа в “Блумберг” на 27 август Уилям Дъдли, бивш президент на Федералната резервна банка на Ню Йорк и бивш партньор на “Голдман Сакс” в статия под заглавието “Федералният резерв не трябва да позволява да Доналд Тръмп”, “търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп с Китай продължава да подкопава доверието на бизнеса и потребителите, влошавайки икономическите перспективи”. Действията на Тръмп рушат съществуващата идилия на пълния контрол на Федералния резерв по въпросите на финансово-паричната политика, търговията и получаването на свръхпечалби от изведените извън пределите на САЩ производства. С идването на Тръмп ситуацията се измени кардинално, от него постъпват решителни искания за снижаване на лихвения процент, той определя много външнотърговски процеси, иска завръщането на американските производители в лоното на своята страна. Той видимо се вслушва малко в мнението на управителите на Федералния резерв. Той посяга на неговата независимост, която Федералният резерв има преди идването му на власт. Навремето бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан каза, че ФР е толкова независим, че не отговаря пред никого. Виждайки, че демократите са безсилни в своите опити за импийчмънт на действащия президент, влиятелните  финансисти са решили да проведат стратегическо разузнаване, което да позволи или недопускане на преизбирането на Тръмп, или излизането от сферата на влияние на САЩ изобщо.

В статията се отбелязва, че “чиновниците на Централната банка стоят пред избор или да позволят на администрацията на Тръмп да продължи катастрофалния път на ескалация на търговската война или да изпрати ясен сигнал, че ако администрацията направи това, то президентът, а не Федералният резерв ще понесе рисковете - в това число и рискът да загуби следващите избори. Има дори аргумент, че самите избори попадат под сферата на компетенция на ФР. В края на краищата преизбирането на Тръмп може би представлява заплаха за американската и световната икономика, за независимостта на Федералния резерв и неговата способност да постига своите цели в областта на заетостта и инфлацията”.

Нима това не са едни наистина красноречиви заплахи?

От друга страна, според информация от Елън Браун, тенденцията към конфронтация се наблюдава и в речта на ръководителя на банката на Англия Марк Карни в Джаксън Хоул, в която той казва: „Трябва да променим играта.“ Промяната в играта, която той предложи, е да се пречупи силата на щатския долар като глобална резервна валута. Това ще стане чрез издаване на международна цифрова валута, поддържана от няколко национални валути, според модела на “Либра” на “Фейсбук”.

Няколко резервни валути е добра идея, но ако следваме модела на библиотеката, говорим за нова, единна резервна валута, която просто е „подкрепена“ с кошница с други валути. Въпросът тогава е кой ще емитира тази глобална валута и кой ще установи правилата за получаване на резерви?

Карни предполага, че би било най-добре новата валута да бъде „обезпечена от публичния сектор, може би чрез мрежата на цифровите валути на централните банки.“ Това повдига допълнителни въпроси. Наистина ли централните банки са “публични”? И кой ще бъде емитентът - Банковите международни разплащания, Банката на централните банки, разположена в Швейцария? Или може би Международният валутен фонд, който Карни трябва да оглави?

МВФ вече издава специални права на тираж за попълване на световните валутни резерви, но те са само „единици за разплащания“, които трябва да бъдат обменяни за национални валути. Разрешението на МВФ за директно издаване на глобална резервна валута би дало на неизбраните технократи безпрецедентна власт над нациите и парите им. Ефектът би бил подобен на неуспеха на правителствата на ЕС да контролират собствените си валути, което би направило техните централни банки зависими от Европейската централна банка за ликвидност, с всичките катастрофални последици.

Трябва да приключим с "независимата" федерация?

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели