/Поглед.инфо/ На 10 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп уволни своя съветник по националната сигурност Джон Болтън.

В непълните три години от президентството на „Големия Доналд“ Болтън беше вече трети, след Майкъл Флин и Хърбърт Макмастър, съветник по националната сигурност, чиито услуги бяха отхвърлени от 45-ия „стопанин“ на Белия дом. Няма какво да се изненадвате - честите кадрови смени отдавна се превърнаха в отличителна черта на президентството на Тръмп, както постоянният натиск от медиите и пречките, старателно поставяни на администрацията на президента от собствения му Конгрес. Ето защо оставката на Джон Болтън като цяло не изненада никого. Американските медии започнаха да спорят за причините за оставката на „мустакатия ястреб“, но почти всички тези аргументи са повърхностни и едноизмерни - корените на решението на Тръмп се търсеха в егоизма на президента, нежеланието му да признае собствените си грешки, инфантилното поведение и глупостта.

Ако пренебрегнем медийните публикации, наситени с пропаганда, грубост и подигравки, и си спомним какво прави службата на Тръмп през последната година на външнополитическия фронт, въпросът за причините за оставката ще се изясни сам.

Подобряването на отношенията с КНДР, в резултат на неспособността на Тръмп да принуди Ким Чен-ун да играе според американските правила. Безкрайната и безперспективна борба за борба с Китай. Неуспешни провокации срещу Иран, целящи да принудят персийците да направят нещо, претендиращо за определението “военна агресия” и да стане повод за “удар на възмездието”. Съкрушителният провал на „Оранжевата революция“ във Венецуела, където всички ресурси, подкрепа и PR за самозвания президент Гуайдо не му дават власт над страната, все още оглавявана от Мадуро, който уж е „мразеният от народа тиранин“. Пълната липса на напредък в Сирия, въпреки постоянното повтаряне на мантрата „Асад трябва да напусне“. Фактическото признаване на провала на дългата и скъпа война в Афганистан, поканата на талибаните в САЩ на масата за преговори и внезапната отмяна на тези преговори от американската страна. Между другото, именно с рязкото ограничаване на контактите с представителите на талибаните мнозина свързват оставката на Болтън - казват, че на 8 септември преговорите са отменени, а два дни по-късно на ястреба е посочена вратата. Най-вероятно това е само отчасти вярно - Болтън, който многократно изрази недоволство от перспективата за преговори с талибаните, най-накрая натрупа критична маса от външнополитически провали и сурови изявления, които подкопават репутацията на „дипломацията на Тръмп“.

В очите на медиите Болтън, когато беше съветник на Тръмп, представян като съучастник на тиранина и проводник на неговата лудост, се превърна изведнъж в злощастна жертва на президентската гордост и последен остров на мира в кръвожадния Бели дом. Разбира се, журналистическият мейнстрийм не си направи труда да намери рационални причини за най-голямата оставка на годината, като предпочете да се втурне във всички посоки с гръмки фрази, остроумни заглавия и шокиращи истории за некомпетентността на „не техния” президент. За много други наблюдатели, по-малко четими, но с много по-дълбоко разбиране на същността на събитията, уволнението на един от най-известните и радикални съветници на Тръмп се превърна в индикатор за някои промени в политиката на Вашингтон.

Каква може да бъде промяната?

Би било наивно да се вярва, че напускането на Болтън, известен със суровата си позиция към всички противници на САЩ, включително Русия, ще доведе до смекчаване на официалната линия на Вашингтон. Администрацията, която строи своите планове за неизбежната победа през 2020 година, не може да си позволи да промени кардинално курса, да признае своите грешки и да прояви слабост в навечерието на изборите, които започват след половин година - това ще доведе до гарантирано оттегляне на “твърдия” електорат. Но Болтън, с корените си в неоконсервативния елит, с работата си за „Боинг“ (чието протеже Патрик Шанахан не издържа дори шест месеца в креслото на Пентагона, а през юни бе заменен от Майк Еспер от “Рейтеън”) и “Локхийд Мартин”, със своята строга и непримирима реторика, предизвикваше твърде агресивната преговорна позиция на Белия дом, провокирайки сред руските, китайските, иранските, корейските, европейските и другите дипломати допълнителен и много осезаем негатив, свързан със страховете, че този „мустакат ястреб“ е готов да извърви целия път и да повлече със себе си не много опитния и уверен в международната политика Тръмп. Журналистите рисуваха карикатури с мустакат старец с очила как дърпа малка оранжева ръчичка към червения „ядрен“ бутон (намек за президента, когото обвиняват дори в малък размер на дланите).

Задълженията на уволнения Болтън ще бъдат изпълнени - поне за известно време - от неговия заместник, един вид дубликат на своя скорошен шеф, Чарли Куперман, който в началото на 80-те години „стана известен“ с мотивите си, че победата в Третата световна война си струва възможните жертви, „ако, например, загубите на САЩ ще могат да се ограничат до 20 милиона от населението срещу 150 милиона и САЩ ще могат да се възстановят и да станат по-силни от врага "... Въпреки това, много експерти са съгласни, че Куперман, чиято компетентност и авторитет в очите на Тръмп причиняват много въпроси, е поставен като “временна тапа”, а реалните правомощия на съветника по националната сигурност ще отидат в края на краищата при настоящия държавен секретар Майк Помпео. Държавният секретар, който се оказа по-малко привлекателен за Медиите, се оказа незаменим за Тръмп, продължава да бъде игнориран от мейнстрийма, като същевременно концентрира в ръцете си основните лостове за управление на американската външна политика. Последният човек, който съчетаваше правомощията на държавния секретар и съветник на президента по националната сигурност, беше Хенри Кисинджър през 70-те години и влиянието му беше огромно. Като се има предвид, че Конгресът, който саботира решенията на Тръмп, не може пряко да засегне въпросите на външната политика на САЩ, които попадат в обхвата на Белия дом, отстраняването на Болтън означава установяване на пълен контрол на президента и неговите лоялни сили над тази ключова област на управление. Не трябва да се очакват промени в нахалната, агресивна и пряма реторика на администрацията на Тръмп, но след напускането на последния ястреб от Белия дом американската дипломация може да стане по-гъвкава и прагматична.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели