/Поглед.инфо/ Приключи своята работа поредната Конференция за сигурност в Мюнхен. Опасенията бяха оправдания - след нея сигурността в Европа отново остана под въпрос. Този път с театъра, който се заеха да представят на зрителите основните артисти, богато гарнирайки свойто изпълнение с дежурните целувки и прегръдки, не успяха да заблудят зрителите, които разбраха, че пред тях се демонстрира фалшивата игра на всеобщо единство и просперитет.

Основен изразител на европозицията, както се очакваше, беше Мерц. Още на втората дума той съобщи на присъстващите с прискърбен тон, че живеем във ерата на великите сили и сме принудени да се съобразим с това. Уникално твърдение за един германец, сякаш през изтеклите 80 години след голямата война не някой друг, а точно неговата родина, разделена в повечето време на две части, е живяла в други условия. Май забрави, или нека го кажем деликатно, пропусна Мерц факта, че именно великите сили направиха възможно разделената Германия от едната и от другата страна да се възроди, а след обединението да се превърне във водеща европейска сила.

Докато изливаше огън и жупел в гьобелсов стил срещу американската плутокрация и руския империализъм, у слушателите нямаше как да не се създаде зрителното усещане, че под носа му започват да растат известните мустачки. Особено, когато започна на дълго и на широко да разказва за мащабните планове за въоръжение на бундесвера – апропо, глътнали извън 5-те процента още над 100 милиарда евро, дано чуят германците - и превръщането му в най силна армия в света и то, представете си, с намерението за използване на ядрен чадър. Без да му мигне окото, се похвали, че първата крачка на бундесвера в старата, източна посока вече е факт, а именно бригада е изпратена в балтийските страни до границите с Русия. Това при условие, че все още не е изтекъл срокът на договора за статута на Германия, в който това е изрично забранено.

Не пропусна Мерц да си изкаже и болката след онази среща в Белия дом, когато на него и на останалите евролидери им изтеглиха ушите. Буквално се озъби на САЩ за това, че не приема политиката на лихви и бъркането във вътрешния живот на европейските страни по отношение на културата и свободата на словото. Дори уточни, че специално в Германия свободата на словото зависи от конституцията, която забранява всякакви американски залитания в този смисъл.

След него и останалите представители на евроелита, явно договорили позицията си, в негов тон и стил повториха същите тези само с леко нюансово различие. Макрон предложи своето съдействие, обсъдено, както каза той, в текущите разговори, да поеме ролята на ядрен чадър над Европа. Урсула фон дер Лайен се обясни в любов на Старнет, подчертавайки, че той е единственият надежден партньор на Европа в момента, сещай се, че вече не става въпрос за САЩ. Старнет й отговори, че тезата за брексит вече не е популярна в родината му, че той се е върнал в лоното на своите брюкселски побратими. Скудоумната Кая Калас десет минути от краткото си, 12-минутно слово, посвети на руския империализъм, на важната информация, че Русия всеки момент ще се разпадне, че на бойното поле е дала над един милион убити и че Путин приключва жизнения си и управленски път, което скоро ще даде резултат от досегашните усилия на брюкселци. Съвсем в края тя между другото съобщи, че с Урсула заедно са се захванали да изработват нова система за сигурност, тоест, друга, различна от тази, която е изработена от САЩ.

Марко Рубио явно е знаел, какво го очаква, и беше подготвен. След изказването му многократно се повтаряше, че той е показал, че в Белия дом са си разделили ролите - Ванс е лошото, а Марко е доброто ченге, шерифът е едното и другото. Малко по-късно, след като отмина еуфорията, доста от участниците и коментаторите осъзнаха, че всъщност основните акценти в словото му повториха позицията изложена от Ванс преди години. Разликата беше, че той в съответствие с поста си го направи с брилянтно дипломатично слово, изобилно гарнирайки го с исторически и етнически препратки за общите ценности и родови връзки между европейци и американци. Деликатничко отговори на нападките на Мерц, като каза, че малко по-строгият и по-директен тон на отношението на американската администрация към евролидерите не трябва никого да сърди, защото са продиктувани от голямата загриженост за състоянието на Европа, мъчещата се да излезе от глобализма и не намерила още пътя си към промяната. Почти като укор прозвучаха думите му, че е крайно време да се види реалността и да не се разчита на „имагинерното международно право“ при новите дадености, когато суверенитетът и интересите не трябва да се приравняват към бизнесдейност и ако е нужно да се защитават и по друг начин.

Мерц вероятно без да иска цитира Ванс в словото си като каза, че е време Европа да се събуди. До тук беше приликата, защото истината какво мислят да правят евроелитните ни управници беше разкрита и лъсна след изтърваното в интервюто, което до началото даде Ишингер в качеството си на ръководител на конференцията. Той издаде четата и обяви, че има идея да бъде обявено създаването на едно ядро, вече не „желаещи“, не първа и втора скорост, а което от тук на там да поеме управлението на Европа и да я превърне в самостоятелна суперсила с ядрен чадър и мощна армия. Но нито той, а после и никой от изказващите се не отговори на въпроса на Рубио, срещу кого ще воюва тази нова сила и как ще изглежда новата трансатлантическа солидарност. Това поотрезви следващите изказващи се, които спазвайки тона за отпор срещу САЩ все пак непрекъснато подчертаваха, че ще се опират на единното НАТО и то няма да има заместител в Европа.

С интерес се очакваше изказването на причинителят на проблемите, Зеленски. Явно му се беше насъбрало, защото той от движение излезе от тона за европейската солидарност и се нахвърли срещу брюкселци обвинявайки ги, че говорят повече, а малко помагат. Дори заяви, че „току що“ му се обадил командир на ПВО-подразделение, който му е заявил, че нямат нито една ракета. „Ракети няма! Разбирате ли?“ провикна се Зеленски. Както се предполагаше, той не пропусна да изкаже своите чувства към Путин, наричайки го „роб на войната“ и че възрастта му е предимство за него. Но и тук обвини Европа, че, отговорността Путин да не е в затвора, е нейна. След като декларира верността си към САЩ, Зеленски за пореден път заяви готовността си за крайни компромиси. Този път измисли номера с предстоящите избори и провеждане на референдум за териториите и прехвърли топката отново към Европа. Брюксел трябва да убеди Путин, че трябва да сключи тримесечно примирие за провеждането им. Някои го приеха като неуместна шега.

Доста неща се видяха и чуха през тези два дена в Мюнхен и те дават не само храна за продължителни коментарии и оценки, но и са основа за изводи, които всеки от своята си камбанария прави. Ако вървим по общата логика, то трябва да почнем с лошата новина, а тя е, първо, че сигурността в Европа не стана след конференцията по-голяма. Второ, че брюкселската управа ще продължи да навива пружинката на войната, съчетавайки я с антивеликисили действия, което при нея се превръща при липсата на алтернатива в начин за оцеляване. Тъжната вест за германците е, че Мерц е тръгнал да ги води за пореден път в тяхната история на заколение.

Има обаче и добри новини. Най-важното за нас, народите на Европа е, че в момента САЩ няма намерение да ескалира отношенията си с Русия и да води война на наша територия. Тръмп е решил до юни да прави да струва и да прекрати конфликта в Украйна, защото го чакат избори. Което не означава, че няма някъде на друго място на планетата да си ударят главите с Китай или Русия макар и не пряко, а по досега известния тертип. Да не говорим, че той няма как и не може да откаже на оръжейните си комплекси да използват украинското бойно поле за изпитание на новите си модели въоръжения, както и за подготовка на своите пилоти в новата бойна обстановка.

Другата новина за нашего брата е, че Европейският съюз не може да воюва с Русия, дори и да иска, без американска подкрепа. Дори отнесената Калас с половин уста спомена, че едва ли по-рано от 2027-а ще са възможни някакви активности в това направление. От значение за нашето близко бъдеще е фактът, че САЩ няма да се откаже от Европа, но смята да я преформатира съобразно „новите реалности“. Едва ли ще е като с Венецуела, но с подобна упоритост на тръмповия екип. Това го спомена елегантно Рубио, но го показа нагледно както по време на конференцията, така и след. Още преди конференцията той отказа да вземе участие в срещата на „желаещите“, където явно трябваше да се вземе решение за въпросното „ядро“, но не стана. След изказването си едва изтърпя за три минути устремилия се да се срещне с него Мерц и го отпрати с една разтегната усмивка и протоколно стискане на ръка. След това се срещна със Зеленски да му каже на ухо, какво иска от него Тръмп. А после се отправи на път – към Чехия, Словакия и Унгария, за да могат и най-глухите и най-слепите да се убедят в онова, което той спести в изказването си.

Че се събужда Европа, е прав Мерц. Започна процес на преориентация, който едва ли обаче отговаря на неговите и на другите му съмишленици намерения. Още до конференцията Чехия, Словакия и Италия отказаха да пращат оръжие в Украйна. Тръмп изпрати като личен подарък на Урсула „черната книга“ с разкрития за фалшифицирани евроизбори. Белгийската полиция влезе в централата на ЕС и започна арести по решение на европрокуратурата за корупция с евросредства. Молдовската президентка след срещата си с еврокомисията по въпросите за приемането в ЕС, както казват присъстващите журналисти, излязла и не затворила врата, а я треснала. Швейцарският външен министър отишъл на посещение в Москва и сметнал за нужно да положи венец пред паметника на Незнайния воин. Старнет пък се върна току преди конференцията от Китай, където съобщил на Си, че още преди 18 месеца му дошла идеята, че трябва да се установят с него по-близки отношения. Балтийските страни заявиха, че мръзнат, което прозвуча като тревожен сигнал в Брюксел, подсещаш ги за предстоящата им стъпка към отваряне на тръбите с газта от Русия. Същото е и при Финландия. За капак от администрацията на Тръмп току що съобщиха, че купуват тръбите на Северен поток. Само не уточниха, какъв газ ще пускат през тях. За да е интересна гатанката.

Едва ли белгийският премиер ще се окаже прав, когато заяви, че Европа загива, но че предстои да се промени, се вижда с просто око.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели