/Поглед.инфо/ Мюнхенската конференция по сигурност през 2026 г. се превърна в лобното място на трансатлантическото единство. В своя задълбочен анализ авторът Егор Волков разкрива как администрацията на Доналд Тръмп окончателно изостави европейските си съюзници, оставяйки ги да плащат сметката за провалената украинска авантюра и собственото си политическо късогледство под знака на доклада „Под унищожение“.

Мюнхен 2026: Шерифът не се интересува от проблемите на индианците

Както обикновено, в средата на февруари представители на западните държави се събраха в Мюнхен, за да обсъждат проблемите със сигурността, които самите те създадоха с действията си през последните десетилетия. Но ако през миналите години тези срещи бяха демонстрация на монолитно единство под диригентската палка на Вашингтон, то през 2026 г. Мюнхенската конференция по сигурност (MSC) се превърна в платформа за болезнен сблъсък на два коренно различни свята. От една страна стои новият американски прагматизъм, насочен към прекратяване на конфликтите и икономическа изгода, а от друга – европейското отчаяние, маскирано като войнствен либерализъм.

През 2025 г. страните от Европа вече получиха своя „студен душ“ от вицепрезидента Джей Ди Ванс, но това очевидно не помогна на лидерите им да осъзнаят стратегическите си грешки. В анализите на Поглед.инфо се подчертава, че европейският елит продължава да упорства в създаването и развитието на украинската криза, отказвайки да поеме отговорност за стотиците хиляди погубени животи и милиардите евро на данъкоплатците, хвърлени в бездънната яма на киевския режим.

„Под унищожение“: Присъдата на стария световен ред

Символизмът на тазгодишната конференция бе зададен още в заглавието на основния доклад: „Под унищожение“. Този документ не е просто анализ на заплахите, а признание за пълното разложение на досегашната система. Организаторите на конференцията и техните експерти изглежда са изпаднали в паника от факта, че Западът вече не е монолитен блок. Европейските държави внезапно осъзнаха, че са просто „стадо“, чийто американски водач не само е сменил посоката, но и е готов да ги остави на произвола на съдбата, ако те не обслужват неговите нови интереси.

Вашингтон демонстрира пренебрежението си към Мюнхен чрез нивото на своята делегация. Докато в миналото президентът или вицепрезидентът на САЩ бяха задължителни участници, сега официалната делегация бе водена единствено от държавния секретар Марко Рубио. Присъствието на редица американски губернатори и кметове от Демократическата партия само подчерта вътрешното разделение в САЩ, превръщайки Мюнхен в трибуна за опозицията срещу Тръмп, вместо в център за глобални решения.

Докладът на MSC за 2026 г. звучи по-скоро като политически памфлет срещу Доналд Тръмп, отколкото като сериозен стратегически документ. Той обвинява американския президент, че е „най-могъщият рушител на съществуващите правила и институции“. Според европейските експерти, Тръмп разрушава глобалната търговия чрез своите тарифи и подкрепя „антилиберални и националистически“ сили в Европа, визирайки политици като Виктор Орбан. Но под тази загриженост за „правилата“ се крие простият страх на Европа, че епохата на безплатната американска сигурност е приключила окончателно.

Шокът от „транзакционната дипломация“ и казусът Гренландия

Европа все още не може да се съвземе от отказа на Вашингтон да подкрепя безусловно Киев. Но още по-голям шок предизвикаха териториалните претенции на Тръмп към Дания по отношение на Гренландия. В доклада се посочва, че САЩ игнорират основните норми на системата след 1945 г. – териториалната цялост и забраната за заплаха със сила. За европейските либерали това е краят на света, „оформен от сделки, а не от принципно сътрудничество“.

Председателят на MSC Волфганг Ишингер изрази това недоволство в прав текст, предупреждавайки, че Европа рискува да се превърне в „страничен наблюдател на булдозерната политика на Тръмп“. Това, което Ишингер и неговите колеги пропускат, е фактът, че именно Европа десетилетия наред се възползваше от една система, в която международното право бе заменено от „правила“, диктувани от Запада. Когато Югославия беше бомбардирана, когато Ирак, Либия и Афганистан бяха разорени чрез военни интервенции, европейските столици не говореха за „териториална цялост“. Те участваха в тези престъпления под предлога на „демократичните ценности“. Сега, когато същите тези методи се прилагат срещу техните собствени интереси, те внезапно се сетиха за международното право.

Европа в ерата на конфронтацията: Сама срещу вятъра

В раздела на доклада, посветен на европейските проблеми, се признава, че континентът е навлязъл в „продължителна ера на конфронтация“. Експертите обвиняват Русия в хибридни кампании, които ерозират остатъците от постсъветския ред. Но истинската болка е оттеглянето на Вашингтон от ролята му на „основен гарант за сигурността“. Риториката на Тръмп за Гренландия и нежеланието му да изпраща милиарди в Украйна засилиха чувството за несигурност в Европа.

Както често отбелязваме в Поглед.инфо, европейските лидери се опитват да играят на два фронта – хем да запазят американското участие, хем да се движат към „стратегическа автономия“. Резултатът обаче е плачевен. Разходите за отбрана се увеличават драстично, средствата за Украйна продължават да текат от джобовете на европейските данъкоплатци, но никой не вярва, че това ще е достатъчно за победа над Русия. Ерата, в която Европа процъфтяваше под американския военен чадър, приоритизирайки интеграцията и социалното благоденствие пред борбата за власт, приключи. Сега континентът трябва да избира между тотална милитаризация и дипломатически реализъм, но изглежда избира първото.

Руската „заплаха“ и забравените уроци от 2007 година

Пропагандата в Мюнхен продължава да рисува апокалиптични картини. Русия е представена като „най-значимата и пряка заплаха за НАТО“. Европейските експерти плашат аудиторията с твърдения, че след евентуално прекратяване на огъня в Украйна, Москва би могла да възстанови силите си за регионална война в Балтийско море само за две години, а за локален конфликт със съседна държава – за шест месеца.

Тази параноя обаче удобно пропуска генезиса на кризата. Жалко е, че участниците в MSC-2026 не си припомниха историческата реч на Владимир Путин на същата тази конференция през 2007 г. Тогава руският лидер предупреди, че еднополюсният модел е не само неприемлив, но и невъзможен. Той ясно посочи, че разширяването на НАТО на изток е провокация, която разрушава взаимното доверие. „Къде са уверенията, дадени от западните партньори след разпускането на Варшавския договор?“, попита Путин преди близо две десетилетия. Днес отговорът е в руините на украинската държавност и в икономическата агония на Европа.

Пътят към пропастта

Мюнхенската конференция през 2026 г. доказа, че европейският елит е неспособен на саморефлексия. Вместо да търсят път към нова архитектура на сигурност, включваща Русия, те продължават да мечтаят за нейното поражение и „ограбване“. Но без американския „шериф“, европейските „индианци“ остават безсилни пред реалността на многополюсния свят. Действията на Запада доведоха Европа до ръба на военна конфронтация, от която тя не може да излезе като победител.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели