/Поглед.инфо/ Денят на Европа е ден, посветен на мира и единствтото. На 9 май през 1950г. френският външен министър Робер Шуман споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима. Само година по-късно е подписан договорът за създаване на подобна институция. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз, на тази дата се празнува и Деня на Европа, сиреч Деня на основаването на Европейския съюз.
Ако се върнем 72 години назад във времето - светът празнува, а поводът е победата на СССР над нацистка Гемания или победа над така наречения хитлерофашизъм. От чисто любопитство си задайте въпроса: Как би изглеждал свтът, ако националсоциалистическа идеология беше надделяла над тази на СССР, имайки предвид, че се базира на принципите на расизма. Всички сме чували умопотресаващи и умопомрачителни факти и истории за Холокост - ясно се открояват принципите на антисемитизма, ескалирали и кулминирали в Холокоста. Как би изглеждал светът, ако всяка държава следваше идеология, базираща се на антисемитизма? Проявите на социален дарвинизъм са факт, когато говорим на нацистка Германия. "День Победы" е световен празник! Пред мен не стои дилемата дали да празнувам „Ден на Европа“, или празника „Ден на Победата“, който донесе свобода на много народи от декадентната идеология на нацистка Германия.
Нищо случайно няма и в самата дата, избрана от Робер Шуман. 9 май символизира както радост, така и тъга. 9 май е особен празник – тогава почитаме паметта на милионите, загинали по времето на Втората световна война и празнуваме Победата на СССР над нацизма. По съвсем ясни геополитически причини везната, мереща двата празника, се е наклонила на едната страна. „Ден на Европа“ е празникът, който бива някак си по-актуален. Слушаме „Ода на радостта“, а никой не отдава почит на загиналите през периода 1939-1945г. Произнасят се гръмки слова от Брюксел, обясняват ни колко „обединена“ е Европа и ЕС, а до вчера Юнкер и Тереза Мей оправяха сметки по развода Лондон – Брюксел. Намеси се и германската канцлерка, която се скара на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Във Франция предстоят исторически избори между центриста Макрон и крайнодясната Льо Пен. По последни социологически проучвания около 40% от жителите на Франция, които смятат на гласуват на втория тур на президентските избори, ще дадат гласа си за Марин льо Пен. Тоест, те застават зад нейната евроскептична политика, която може да доведе до ФРекзит след евентуална победа от нейна страна.
На фона на тези факти наблюдаваме една до болка разединена Европа, която е неспособна да се справи с вътрешните си кризи, и чието бъдеще е поставено под въпрос.
„Защо се неглижира „Денят на Победата“? – на този въпрос всеки един човек, търсещ обективизъм, трябва да търси и отговор.
Някои ще ме упрекнат в рубладжийство или ще кажат, че съм петата колона на Кремъл, защо пък не и „слугинаж“ на Путин? Оплетени, някак си лутащи се из лабиринтите на актуалните събият, обществото ни се разделя на русофили и русофоби. Това разделение е наложено на българския народ по различни причини – най-вече политически. Неосезаемо губим българската си същност, отдадени на извисената обич и пагубната омраза.
През периода 1941 - 1945г България е пряк участник във Втората световна война. И защо на 9 май никой не говори за подвига на българския войник? Нима наистина нямаме на кого да отдадем почит? Близо 35 000 българи загиват на фронта през заключителния етап от Втората световна война. Още толкова са ранени, превърнати в инвалиди завинаги. Защо никой не говори за победата на България? Не ме съдете! След капитулацията на Германия на 9 май 1945г, подвизите на българския войник са увенчани – това не е ли и негова победа? Сега с конюнктурния и произлязъл сякаш от гузната съвест на либерализма "Ден на Европа" се мъчим да пренапишем историята, да се подмажем, и да заемем обичайната гнусна поза – между американския чук и европейската наковалня.
С риск да се повторя, ще го кажа още веднъж: аз избирам носталгията пред прагматизма, аз ибирам славното минало пред горчивото настояще, аз избирам СВОЕТО пред ЧУЖДОТО, аз избирам Деня на Победата, а успоредно с него празнувам и увенчаните подвизи на българския войник!
Будна и съвестна Европа на 9 май сложи цвете пред паметта на Освободителите. Ще запее първо марша на Свещената война и едва после може да послуша Одата на радостта. Така е исторически правилно... и по човешки справедливо!
_______________________
* Мирослав Митков - ученик от Кърджали