/Поглед.инфо/ Минск се оказа главният победител в руско-украинския конфликт, за което сега говорят белоруските експерти. Освен това в интерес на Александър Лукашенко е този конфликт да продължи толкова дълго, колкото е възможно, а Киев винаги трябва да бъде насочен към ЕС, а не към Русия. С какво точно войната в Донбас помогна на Беларус?

„Беларус винаги ще предпочита проевропейско правителство на Украйна пред проруско”. Изключително смело и честно изявление по стандартите на Минск, макар и описващо съвсем очевидни неща.

Обикновено белоруските служители се държат сдържано и формулират внимателно и рационално мислите си по въпросите на външната политика. Само на Александър Лукашенко е позволено да „рече и отсече” в неподражаемия си стил. За останалите това може да доведе до големи проблеми - няма какво да се усложняват отношенията между „Батька” и партньорите във външната политика.

Но авторът на това изказване, Денис Мелянцов, не е точно чиновник, той, както сега е модно да се каже, е експерт - координатор на програмата „Външна политика на Беларус“ в рамките на инициативата „Мински диалог“. Тази инициатива е пряка последица от преговорите за Донбас в рамките на "Нормандския квартет" и сключването на Минските споразумения, които сега предпочитат да не припомнят отново.

Тогава белоруската столица почти за пръв път в историята си се почувства като важна платформа за преговори на международно равнище, която, по собствено признание, е „регионален център на дипломацията”. Въодушевлението е ясно: за Москва и Петербург големите международни конференции и високопоставените гости от западните страни са нещо обичайно, а белоруското ръководство от началото на века се намира под разнообразните санкции на западните страни, ставайки от политическа гледна точка не „сърце на Европа”, а дълбока провинция, в която не се случва нищо.

Така се появи експертната инициатива „Мински диалог” - един вид „мозъчен тръст” с безкрайни конференции, предназначена, от една страна, за улесняване на преговорите за Донбас, а от друга, за формулиране на националните интереси на Беларус. И макар това да изглежда като частна инициатива, в Беларус просто не може да съществува нищо частно на това равнище – със сигурност има определено одобрение от самия връх. Векторът на дискусиите в "МД" е предимно проевропейски, но това не притеснява сегашния Лукашенко, напротив, сега той иска някакви контакти със Запада, затова и може единствено да се радва на създаването на удобна среда за неговите емисари.

Така че, Беларус се нуждае от проевропейска Украйна, а в сегашните условия една проевропейска Украйна означава антируска Украйна. Трябва да се разбере, че такова обобщение далеч не е вярно за всички страни (Сърбия, например, е проевропейска, но не и антируска), но в случая с Украйна това, за съжаление, е вярно. Може би в бъдеще всичко ще се промени, но със сигурност не в близкото.

Но защо Беларус се нуждае от антируска Украйна? Отговорът е на повърхността. От държавния преврат през 2014 г. и събитията, които последваха, всъщност никой не спечели - нито Русия, нито Украйна, нито Съединените щати, нито ЕС. Никой, с изключение на Беларус, но Минск спечели недвусмислено - и не само защото стана важна платформа за преговори.

След няколко месеца отношението към Беларус се промени както в Украйна, така и в Европа. Всичко със Запада е ясно: говорено е повече от веднъж за подобряване на отношенията между Лукашенко и неотдавнашните му безкомпромисни критици. „Уважаемите партньори” прецениха по следния начин: за да не се изтласка Минск в ръцете на Москва, трябва да му предложим алтернативен морков.

Между другото, ролята на Беларус в решаването на украинския конфликт в ЕС беше изрично наречена основа за премахване на санкциите - и всъщност те бяха отменени.

Що се отнася до Киев, дошло е време, когато украинците наистина се нуждаят от белорусите. Системата на икономическо взаимодействие с Русия, заложена в епохата на империята и всеобхватно развита в днешно време, бързо се разпадна - и Минск постави приятелско рамо. Понякога - като алтернатива, понякога - като сива зона и пространство за измама. Във всеки случай обемът на търговията между Беларус и Украйна нарасна (и продължава да нараства), така че човек може само да завижда.

Конкретните примери са мъгливи и то във всяка област. Прекият въздушен трафик между Украйна и Руската федерация е прекъснат, а „Белавиа“ рязко увеличава приходите си, като транспортира руснаците до украинските градове през Минск - и обратно.

Тук Русия въвежда контрасанкции, затваряйки пазара за някои украински стоки, а белоруските компании веднага започват да ги купуват, фалшифицират документи и ги препродават в Руската федерация.

Според същата схема се действа и с контрасанкциите срещу ЕС, което доведе до анекдоти с белоруските стриди и изтънчения гомелски хамон, но в случая с Украйна това не са деликатеси. Според украинските митници, през 2015 г. почти цялата реколта от украински плодове е отишла в Беларус. Това означава, че те са завършили в Руската федерация.

Впрочем, това са дреболии. Значително по-значителен пример е непрекъснатото снабдяване на Украйна с авиационно гориво, смазочни материали и друга продукция на белоруската петролна промишленост. В горещия период на войната търсенето на всичко това расте скокообразно и Беларус с видимо задоволство го удовлетворяваше.

Има информация, че Беларус е заменил Русия в редица военно-технически проекти с Украйна. Няма конкретни доказателства за това обаче - тази сфера все още е класифицирана като „секретна“. Но можем с увереност да кажем, че белоруският и украинският военно-промишлен комплекс понякога работят в тандем (системата за противовъздушна отбрана „Стилет”, зенитно-ракетните системи „Каракал”, „Скит” и „Стършел”) и че украинската военна техника печели втори живот поради ремонта и модернизацията в Беларус.

А ако си спомним, че толкова необходимото на украинската армия гориво е получавано от белоруската петролна промишленост чрез безмитния руски нефт, незаменимостта на Минск за Киев става очевидна.

Най-вероятно Лукашенко вярва, че Москва няма да посмее да се карат наведнъж с две съседни държави - транзитни страни - но той преценява погрешно. След скорошната руска данъчна маневра, Беларус ще получава все по-малко безмитно черно злато, което всъщност е причина за сегашния му конфликт с Руската федерация.

В знак на отговор новата „европейска” Украйна започна да действа като адвокат за Беларус на Запад и да популяризира там нейните интереси. В същото време, разбира се, Киев не забравя за своите собствени, искрено вярвайки, че колкото по-близо е Минск към Европа, толкова по-далеч ще бъде от Руската федерация, която по този начин губи най-важния си съюзник на западните граници.

В много отношения това е „само мечта“ - сътрудничеството с Русия в повечето области за Беларус е безспорно, „няма да отиде никъде“. Но това продуктивно сътрудничество между Минск и Киев, както и подобряването на репутацията на Лукашенко на Запад, стана възможно само в контекста на конфронтацията в Донбас и „разбиването на чинии” в някога общия руско-украински дом.

Затова, както беше заявено с подкупваща честност, "Беларус винаги ще предпочита проевропейското правителство на Украйна пред проруско". За Лукашенко, който отдавна търсеше начин да сключи мир със Запада, войната отвори нов прозорец на възможности, както търговски, така и дипломатически. Би било странно човек, изградил своята политическа кариера на имиджа „здрав стопанин”, да се откаже от този прозорец.

Превод: В.Сергеев