/Поглед.инфо/ Най-новите руски оръжия, още преди да влязат във войските, успешно започнаха да служат на Родината. Тук става въпрос преди всичко за психологическия ефект и най -добрият пример за това са изявленията на служителите на администрацията на САЩ. За какво става въпрос и защо Вашингтон е толкова нетърпелив да започне военни преговори с Русия?

"Анимационни филми". Така някои представители на местната експертна общност и политолозите от “Фейсбук” нарекоха най-новите руски оръжейни системи, представени от Владимир Путин през 2018 г. Съмняваха се в съществуването им, твърдейки, че са само рисунки - нещо, което не съществува на метал. Хиперзвукови бойни глави „Авангард“ и тежки МКБР „Сармат“, лазерните бойни системи „Пересвет“, хиперзвуковата ракетна система „Кинжал“ и хиперзвукови ракети „Циркон“, безпилотните подводни апарати „Посейдон“ и крилатите ракети „Буревестник“ с ядрен двигател.

И сега, три години по -късно, проектът „Посейдон“ е във финалния етап на разработване, „Циркон“ и „Буревестник“ се изпитват, а останалите системи вече са приети от руската армия.

Повярваха в реалността

Американците вече обърнаха внимание на тези „анимации”. И не другари от Американската филмова академия, която търси да връчи Оскар за най -добър анимационен филм, а съвсем официални представители на Белия дом. САЩ (които Москва отдавна призовава да сложат край на оттеглянето си от договорите за стратегическа стабилност и да възобновят диалога относно стратегическите настъпателни оръжия) искат Кремъл д „включи карикатурите“ в тези преговори. С други думи, те са повече от сериозни за това, което се случва. Изобщо няма съмнение, че Русия е разработила - и ако е необходимо, ще използва - тези оръжия.

Въпреки че само “Авангард” и “Сармат” попадат в категориите МКБР, Вашингтон настоява всички най-нови руски системи, включително неядрените хиперзвукови ракети, да бъдат включени в дневния ред на преговорите. А също тактическите ядрени оръжия.

„Дадохме ясно да се разбере, че искаме да се заемем с всички ядрени оръжия на Русия, включително с нестратегическите ядрени оръжия и средства за доставка от нов тип. Новите ядрени оръжия на Русия, тяхната диверсификация, както и платформите за доставка с двойна употреба представляват заплаха за стратегическата стабилност “, заяви бъдещият помощник държавен секретар на САЩ по контрола на оръжията Малори Стюарт на изслушване в Конгреса.

Приблизително същата позиция се придържаше от предишната администрация и лично от специалния пратеник на президента на САЩ маршал Билингсли, който твърди, че Щатите не се нуждаят от тези преговори, но те ще отстъпят пред Москва, ако включат "Буревестник","Посейдон"и другите. И, разбира се, световноизвестните руски “Калибри”.

Защо Вашингтон е толкова загрижен за руските системи, че Вашингтон иска да накара Москва да ги разглоби? Има три причини за безпокойство. Системите пречат на борбата с Русия, пречат на глобалната външна политика на САЩ и със самото си съществуване позорят Вашингтон.

Не плаши, за да не се разориш

Борбата срещу Русия тук означава както военния, така и невоенния аспект. Да припомним, че концепцията за стратегическо възпиране, върху която се основава международната сигурност, е изградена на принципа на гарантиран ответен удар. Тоест атакуващата страна трябва да е сигурна - не 80, не 90, а 100% - че ще получи такъв ответен удар от противника, който ще ѝ нанесе неприемливи щети.

Има няколко начина да се гарантира това. Първият е да се произведе достатъчен брой ракети. Някои от тях ще бъдат унищожени в шахтите по време на първия удар, някои ще бъдат свалени от системите за ПВО, но трябва да преминат достатъчно, за да унищожат основните градове и центровете за вземане на решения на противника.

Според експерти Москва е тласкана към този вариант от Запада чрез неговото демонстративно поведение (по-специално чрез оттегляне от споразумения като Договора за ракети със среден и малък обсег). Факт е, че производството и поддръжката на ракети струва много пари. Привличайки Москва в надпревара във въоръжаването, Вашингтон се надяваше да сломи гръбнака на руския бюджет - точно както чупи гръбнака на СССР навремето. Е, или - ако Москва откаже да строи нови ракети - да унищожи стратегическия паритет и да се превърне в недвусмислен ядрен хегемон, с рязко увеличаване на силовия компонент на външната си политика.

Съществува обаче и друг вариант за запазване на принципа на гарантиран ответен удар с неприемливи щети - не количествен, а качествен. Да се създадат такива средства за поразяване, които гарантирано да достигнат до противника - дори ако той успее да нанесе превантивен ядрен удар и да премахне центровете за вземане на решения.

Освен това може да няма толкова много от тези средства в количествено отношение. Отминаха онези интересни времена, когато например в Китай например сериозно обмисляха сценария на ядрена война и вярваха, че дори разрушаването на китайските градове не е неприемлива щета, тъй като ще има достатъчно китайски селяни. Сега в КНР неприемливите щети (които ще сложат край на китайските глобални амбиции) ще бъдат унищожаването на редица големи градски райони. Какво ще кажете за САЩ, където голяма част от политическия и икономически живот се води на Източното крайбрежие? Предварителните изчисления показват, че само няколко “Посейдона” са достатъчни, за да превърнат Източното крайбрежие в опустошена зона от поредицата компютърни игри “Фолаут”.

В резултат на това се оказва, че Москва, без много прекомерно разширяване на ресурсите, с много по-малко разходи, поддържа ядрен паритет. Нещо повече, с чисто защитни методи (системите са разработени специално за възможността за гарантиран ответен удар, а не като средство за атака).

Срам другари!

Втората причина е, че тези системи анулират американските глобални отбранителни проекти, като системата за противоракетна отбрана или акцента върху изграждането на групи самолетоносачи. И проблемът тук не е толкова във военната, колкото в геополитическата сфера. Системата за противоракетна отбрана (която САЩ изграждат в Европа и Източна Азия) е чадърна структура, която запазва американския контрол както върху отбранителната политика на техните партньори, така и като цяло върху баланса на силите в региона.

Руските „анимации“ обезсмислят тези системи. Какъв е смисълът да дърпат Европа при създаването на антируска система за противоракетна отбрана, да се оттеглят (за ужас на Европа) от ДРСМО, ако Москва все пак има възможност да заобиколи система за противоракетна отбрана и нанася удар по всяка американска база, където и да е тя?

И накрая, третата причина е, че последните военни разработки в Русия (както всеки американец знае, „държава-бензиностанции“) надминават всичко, което сега се прави в най -напредналата страна в света (което, както всеки американец знае, са Съединени щата). Експертите алармираха дори при Тръмп - днес, според някои доклади, от 1750 американски бойни глави, едва 720 са готови за незабавно изстрелване.

Но това е половината беда. Така, според Дейвид Пейн, изследовател от университета в Джорджтаун, Русия и дори Китай печелят ядрената надпревара не само като пуснат в експлоатация съвременни „конвенционални“ ядрени ракети, но и чрез разработване на възможности за асиметрична война: в хиперзвуковите технологии, киберсферата или в областта на електромагнитните оръжия.

„Президентът Байдън беше избран отчасти чрез програмата за защита на околната среда от изменението на климата. Малко хора обаче разбират, че електромагнитните оръжия или кибератаките на американска земя ще имат много по-пагубни последици за американските граждани и околната среда, пише експертът. "Резултатът от такава атака може да бъде сривът на всички 94 ядрени реактора в Съединените щати, което ще разпространи радиоактивно замърсяване и радиоактивни отпадъци в близките градове." И съответно смъртта на почти 90% от американците през следващата година.

Американците нямат с какво да отблъскват тези постижения. Остава само да се опитват да постигнат споразумение с Русия - и по-нататъшно поддържане на паритета, който осигурява глобален мир на планетата в продължение на много години.

Превод: В. Сергеев