/Поглед.инфо/ Новата арктическа стратегия на САЩ ще бъде значителна стъпка в развитието на Арктика, но страната не е в състояние да се справи с Русия и Китай в региона, пише професорът от Школата за международни изследвания към университета „Джон Хопкинс“ в САЩ Хал Брандс за Bloomberg. Според Брандс, Вашингтон ще се нуждае от огромни финансови инвестиции, за да обнови своята арктическа инфраструктура.

В следващите десетилетия най-важните глобални проблеми ще бъдат връщането на съперничеството на великите държави и изострянето на промените на климата. И според Хал Брандс, професор отШколата за международни изследвания към университета „Джон Хопкинс“ в САЩ в статия за Bloomberg, точно в пресечната точка на тези тенденции е Арктика, която става все по-важна от политическа и икономическа гледна точка.

Факт е, че климатичните изменения променят региона, отварят нови морски пътища и допринасят за извличането на подводни ресурси. По този начин Северният морски път, който минава по северния бряг на Русия, намалява времето за пътуване между източноазиатските и европейските пристанища. Освен това, според някои оценки, повече от 30% от общите запаси от природен газ и минерали в света на стойност над $1 трлн са в Арктика.

Публично администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обръща значително внимание на региона, но думите не са последвани от конкретни действия.

През май на заседание на Арктическия съвет, състоящ се от осем държави, чиито брегове мие Северния ледовит океан, държавният секретар на САЩ Майк Помпео разказа за съществуването на заплаха от Китай в западната част на Тихия океан. „Искаме ли Северният ледовит океан да се превърне в ново Южнокитайско море?“, попита политикът. Освен това миналата седмица Пентагонът представи актуализираната арктическа стратегия на страната, която е крачка напред в борбата за развитието на Арктика.

Регионът обаче все повече се превръща в оспорвана зона. По-специално, Русия активно се опитва да установи контрол върху ключовите арктически морски пътища. Китай също се присъедини към борбата за региона, развивайки военното си присъствие там и свързвайки всички инициативи в Арктика с проекта „Един пояс - един път“. С нарастването на напрежението сред водещите световнидържави, то все повече ще се разпространява в Арктика.

САЩ също започват да разбират важността на Арктика в случай на евентуален конфликт. Брандснарича Беринговия проток потенциален бъдещ Персийски залив. В същото време в САЩ, в отговор на активността на Русия планират да проведат още военни учения в региона, а също така да подготвят две експедиционни бригади от морски пехотинци за действия в арктически условия. Освен това Пентагонът възнамерява да засили сътрудничеството със своите съюзници, за обезпечаванесигурността на ключовите морски пътища в Арктика.

Бранд обаче отбелязва, че американските ресурси не отговарят на поставените цели. Така Русия има 14 ледоразбивачи, както и шест арктически бази. Възможностите на Китай изостават, но страната активно работи в тази посока. В същото време САЩ значително губят от двете страни.

Вашингтон има само два ледоразбивача, нито един от които не е подходящ за използване в Арктика. Въпреки факта, че Конгресът на САЩ и Пентагонът започнаха да отделят средства за модернизиране на възможностите, американската инфраструктура отвъд Арктическия кръг е много остаряла и възстановяването й ще изисква значителни финансови инвестиции.

Освен това позицията на страната по отношение на свободата на навигацията в Северния ледовит океан не намира разбиране не само сред съперниците, но и сред съюзниците. Това, както пише авторът на статията, ще породи проблеми в диалога с тях. Така Канада настоява, че Северозападният проход е в нейните териториални води.

В същото време арктическата стратегия на Пентагона не съответства на позицията на страната попромените на климата в света. Например САЩ отказват да помогнат на съюзниците в борбата срещу изменението на климата, което също поставя страната в неизгодно положение, пише Брандс в статия за Bloomberg.

Превод: М.Желязкова