/Паглед.инфо/ Поради неуспехите във външната политика, които Америка търпи дълги години, дори ключови съюзници от НАТО вече не бързат да имат работа с нея, пише наблюдателят на Bloomberg Леонид Бершидски. Следователно, малко от тях се отзоваха на призива на САЩ заедно „да защитим свободата на навигацията“ в Ормузкия проток. И това ясно показва слабостта на американските "алианси", се отбелязва в статията.
Въпросът за изпращането на военноморска мисия в Персийския залив може да се счита за ясен тест дали САЩ, водени от Доналд Тръмп, сега имат истински съюзници в Европа, отбелязва Леонид Бершидски в статия за Bloomberg. Американската администрация поиска официално Германия, Франция и Великобритания да се присъединят към военноморската мисия за „осигуряване на безопасна навигация“ през Ормузкия проток и „борбата срещу агресията“ на Иран. Германия обаче отклони това искане, Франция все още не е отговорила, а за участието на Великобритания беше необходимо новият премиер Борис Джонсън да поеме контрола над правителството на страната. Подобни проблеми, пред които са изправени американците, свидетелстват за „безсмислието и нищожността на трансатлантическия алианс“, подчертава авторът.
За разлика от Франция или Обединеното кралство, разполагането на немски войски навсякъде по света трябва да бъде одобрено от германския парламент - но почти всички политически сили в страната са против участието във всяка американска мисия срещу Иран, обяснява статията. И най-важното е, че никоя от партиите в управляващата коалиция не подкрепя такова участие. Немските политици се опасяват, че всяка европейска сила в Персийския залив ще стане „заложник на ситуация, която тя не контролира“, а всъщност участието в подобна мисия би означавало поемане на задължения за действие при всеки по-нататъшен потенциален конфликт на страната на САЩ, съобщава Bloomberg. А партията ХДС, водена от немския канцлер Ангела Меркел, смята, че всяка мисия трябва да се ограничи до „наблюдение“ на ситуацията в региона, но не и да участва във военно противопоставяне, отбелязва авторът.
От трите водещи европейски военни сили Германия, за разлика от Франция и Великобритания, най-малко от всичко се интересува от това, което се случва сега в Ормузкия проток, се казва в статията. Това се дължи на факта, че по-голямата част от петрола тази страна получава от Русия или от други доставчици, които не използват транспорт през този проток, обяснява авторът. Следователно нейната енергийна сигурност не зависи пряко от споровете с Иран и ситуацията в региона.
Франция все още не е обявила решението си дали ще изпраща военни кораби, за да участва във всяка операция под ръководството на Съединените щати или да предприеме някои алтернативни действия от европейските сили. Тази страна обаче получава по-голямата част от петрола си от Персийския залив, а Саудитска Арабия е най-големият доставчик - така че има пряк интерес ситуацията в региона да не е напрегната, отбелязва статията. Това обяснява до известна степен „колебанията“ на Париж във връзка с американската инициатива.
Но като се има предвид променливия характер на Тръмп, както и на неговите войнствени съветници, изпращането на военни кораби в Персийския залив за която и да е европейска държава може да се превърне в риск да бъде въвлечена в поредната американска война в Близкия изток, предупреждава авторът. Франция, подобно на Германия, имаше късмет, че успя да избегне участието в конфликта в Ирак през 2003 г., което не може да се каже за инвазията на НАТО в Либия през 2011 г. Междувременно общите ползи от участието на Европа в либийската операция се оказаха съмнителни,констатира Bloomberg: „Либия, потопена в анархия, започна да служи като основен пункт за транзит за търсещите убежище, които масово се насочиха към Европа.“
Повече от всички е заинтересована да изпрати мисия Великобритания, тъй като Иран продължава да държи британски танкер, а Саудитска Арабия е основният доставчик на авиационно гориво за страната, се казва в статията. И като се има предвид, че британците нямат достатъчно собствени сили в Персийския залив, желанието й да си взаимодейства с американците е напълно разбираемо, авторът обяснява: „За разлика от Германия и Франция, Великобритания никога не е търсила стратегическа автономия от Вашингтон“. Но дори и така, на Борис Джонсън беше необходимо да поеме контрола над правителството на страната, за да може Лондон да действа като доброволен участник във всяка американска операция. „Може би той е прав в това, че взаимодейства със САЩ, ако неговите европейски партньори не го направят: Америка е по-силна от тях и във всеки случай Джонсън възнамерява да изтегли Великобритания от Европейския съюз в близко бъдеще“, пише Bloomberg.
Всъщност САЩ са способни сами да „гарантират безопасността на навигацията“ през Ормузкия проток, без никаква подкрепа от Европа, убеден е авторът. Проблемите, с които се сблъскват при получаването на „помощта“, поискана от съюзниците, свидетелстват за безсмислието и незначителността на трансатлантическия съюз, се подчертава в статията: „Поради провалите във външната политика, които Америка претърпя от много години, нейните ключови съюзници в НАТО станаха прекалено предпазливи, за да се „свързват“ с нея - дори когато САЩ не предлагат тотална война в някоя далечна страна, а просто операция за защита на важен корабен маршрут от противник, който е малко вероятно започне конфликт с широка западна коалиция".
„Но все пак, вероятно, дори е по-добре, че САЩ решиха да се намесят. В крайна сметка, ако това не се случи, тогава европейците биха могли не една седмица да обсъждат собствената си съвместна операция и така и нищо не биха решили.“, заключава авторът.
Превод: М.Желязкова