/Поглед.инфо/ Последните стъпки на френската дипломация към сближаване с Русия имат историческа логика, дори ако успехът им не е гарантиран, казва наблюдателят на L’Express Андре Ропер. Както обяснява авторът, дори ако от географска гледна точка Русия принадлежи не само на Европа, но и на Азия, тогава в културно отношение нейните европейски корени са несъмнени. Това означава, че възстановяването на доверието между Москва и ЕС ще бъде само от полза за двете страни, убеден е журналистът.

Както си спомня наблюдателят на L’Express Андре Ропер, наскоро политическите коментатори във Франция активно обсъждат дипломатическите стъпки на Емануел Макрон към сближаване с Русия, който започнаха с поканата на Владимир Путин във Форт Брегансон в навечерието на срещата на върха на „Голямата седморка“ в Биариц. Като цяло Франция реши да възстанови връзките, отслабени от украинската криза с Русия, която се готви да "се обърне към Азия". Според автора, въпреки че успехът на тази стъпка от страна на френските власти не е гарантиран, от историческа гледна точка той не е лишен от логика.

Никой няма да спори, че от географска гледна точка Русия принадлежи както към Европа, така и към Азия, но в културно отношение тя е свързана преди всичко с Европа, „и тази двойственост определя нейната история“, отбелязва журналистът. Древните славяни изпитвали европейско влияние от две страни: от шведските викинги, които дошли да ги управляват от северозапад и византийските мисионери, които покръстили Русия от югоизток. По този начин европейските корени на първата руска държава изглеждат за автора безспорни.

Въпреки това, два века по-късно европейската същност на Русия е поставена под въпрос от монголо-татарското иго, което частично разрушава руската държава и я отрязва както от Западна Европа, така и от Константинопол. В същото време, както си спомня наблюдателят, век след завладяването на Константинопол от турците, Московското царство се освободи от игото и набра сила, провъзгласи се за Третия Рим, като се вкорени отново в историята на Европа и се обяви за наследник на изчезналата православна Византийска империя.

През 17-ти век Русия все още е била далеч от Европа, „застинала и изостанала страна, която не заимствала нищо от Запада, освен нови оръжия, които позволяват на Москва трайно да премахне заплахата от нахлувания от Изток, докато младият цар Петър Романов не стигне до извода, че са необходими радикални промени които „отново ще поставят Русия в европейското културно поле“. Знакът за тази преориентация беше изграждането на новата столица на Русия на балтийския бряг - Санкт Петербург.

По време на управлението на Екатерина II мястото, заето от Русия в "концерта на европейските държави", не беше оспорено от никого. В зората на 19 век именно Русия слага край на наполеоновата кампания в Европа, а цар Александър I играе водеща роля във Виенския конгрес от 1815 година. Икономическото развитие на страната през 19 век принуждава мнозина да й пророкуват съдба, подобна на тази на Съединените щати, подложени на реформа на политическата система и премахване на абсолютната монархия.

Не е ли това твърдението, което накара революционното малцинство да пожелае да установи в Русия социализма, изобретен в Европа, който на Запад не може да бъде приложен, пита авторът. Този проект, основан на преработените и адаптирани учения на Маркс, доведе до трансформация на революцията, чийто краен резултат трябваше да бъде установяване на парламентарна демокрация, в „диктатура на пролетариата“. Идвайки на власт, комунистите запазват империята под името СССР, но тяхната социалистическа система се провали три четвърти век по-късно.

Днес Русия, претърпяла раздробяване на империята, намаляване на тежестта й на международната арена и стагнация на икономиката, търси себе си“, пише наблюдателят. Социализмът е заменен от идеологията на национализма, която вдъхновява Владимир Путин да действа. „Несъмнените грешки на Запада накараха Москва да се замисли за завой към Азия, но Путин е твърде проницателен политик, за да не претегли рисковете, независимо дали се забива в близкоизточното блато или в ясно сближаване с Китай, който очевидно има амбиции за руския Далечен Изток“, убеден е журналистът.

По този начин възстановяването на взаимното доверие между Русия и Европейския съюз в краткосрочен план ще бъде само от полза за двете страни, особено след като историята учи на това, смята авторът. Именно в този контекст си струва да се обмислят внимателните аванси на френската дипломация по отношение на Москва и да се надяваме, че те ще дадат плод, заключава Ропер.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели