/Поглед.инфо/ Решението на съда да отхвърли делото на Националния комитет на Демократическата партия на САЩ срещу Русия, Доналд Тръмп и „Уикилийкс” сложи край на разследването за тайните споразумения, пише авторът от „Блумберг” Леонид Бершидски. Така съдът установи, че нито една от страните не може да бъде отговорна за действията си в навечерието на президентските избори през 2016 г.

Решението на окръжния съдия Джон Котъл по исковете на Националния комитет на Демократическата партия на САЩ, който твърди, че предизборният щаб на президента Доналд Тръмп и руското правителство са се наговорили, изглежда малко закъсняло, като се има предвид, че бившият специален прокурор Робърт Мюлер не намери доказателства в разследването, пише авторът в „Блумберг” Леонид Бершидски. Решението съдържа горчивата истина за тези, които все още са се вкопчили в историята с наговарянето.

Дори по време на завеждането на делото беше критикувано като нищо повече от „политически трик“. Но, повдигайки го, демократите следваха примера с обръщането към съда на членовете на Демократическата партия след аферата „Уотъргейт”. Тогава имащият намерение да бъде преизбран за президент Ричард Никсън трябваше да подаде оставка.

Въпреки отхвърлянето на иска, Котъл не наказва Националния демократичен комитет за неоснователно прибягване до съда, тъй като това му позволява да изясни редица важни аспекти.

Първо, Русия не може да бъде изправена пред съд, тъй като Москва не е подчинена на американското право, както и Вашингтон на руското. Така и Русия, и Съединените щати могат да направят едни на други всичко, което сметнат за правилно, а не това, което е законно разрешено в друга държава.

Както отбелязва Бершидски, от правна гледна точка е по-безопасно Тръмп да се обърне към Русия за помощ, отколкото да повери на американски хакер задачата да хакне противниковия кандидат-президент Хилари Клинтън. Така няма да сработи обвинението срещу президента за нарушаване на американското законодателство.

Второ, Котъл посочва, че въпреки че е незаконно да се краде частна или бизнес кореспонденция, не е престъпление разпространяването и публикуването на такива документи в съответствие с Първата поправка на Конституцията на САЩ. Така Мюлер не успя да намери доказателства, че създателят на „Уикилийкс” Джулиан Асандж е откраднал кореспонденцията на Националния комитет на Демократическата партия или на началника на щаба на Клинтън Джон Подеста. Освен това, според съдията, е напълно законно да се обръщаш за подобна информация към този, който я е откраднал.

Така в навечерието на президентските избори през 2020 г. всяко чуждестранно правителство може по някакъв начин да получи информация, която компрометира един от кандидатите и да го предаде на медиите за публично оповестяване, което ще бъде напълно легитимно. В тази връзка чуждите държави трябва да бъдат наказвани с други средства, като например санкции.

Бершидски призовава демократите да приемат съществуващата реалност и да следват същите правила като своите съперници.

А по отношение на историята на тайните споразумения, кандидатите на демократите правят всичко както трябва. Така по време на последните дебати думата „Русия“ прозвуча само два пъти - от сенатора Ейми Клобушар, която критикува решението на Тръмп да напусне ДРСМО. Бершидски в статията си за „Блумберг” отбелязва, че вероятно по време на кампанията темата за тайните споразумения все пак ще се появи, но настоява, че е дошло време да се забрави за нея.

Според журналиста, Кремъл може законно да се обвинява, например, за агресията срещу съседните държави или насилствено потушаването на протести. А в САЩ, независимо дали руският лидер Владимир Путин помага на някой от кандидатите, но това в крайна сметка решават избирателите.

Превод: В.Сергеев