/Поглед.инфо/ За смяна на руските миротворци подготвят кооптирана мисия на ООН?
Давайки ново интервю на Петрос Казарян онзи ден, арменският премиер Никол Пашинян каза, че ако руските миротворци напуснат Карабах, те трябва да се върнат в Русия, а не да се преразпределят в Армения. В същото време стана известно, че както министърът на външните работи, така и ръководителят на арменското правителство са отказали да пътуват до Бишкек за срещите на лидерите на страните от ОНД и ръководителите на външните ведомства на 12-13 октомври.
Както различните публични намеци, така и практическите действия на официален Ереван, които се срещат с все по-категорична вербална реакция, говорят за съзнателно избран курс към пълно разрушаване на и без това разклатените връзки с Москва.
Тази реплика напълно отговаря на широкообхватните обвинения на проправителствените арменски медии срещу руските миротворци, включително разпространението на очевидни фалшификати, предназначени да посеят радикална русофобия в украински стил в широки кръгове на арменското общество.
Подобна недалновидна политика (поне от гледна точка на перспективите за запазване на арменската държавност) вече доведе до ликвидирането на непризнатата република Нагорни Карабах с изселването на почти цялото й население в Армения, където, предполага се, не всички ще останат.
Очевидно те не искаха да се вслушат в настойчивите призиви на властите в Баку да останат, нито в подобни препоръки на Пашинян, който още през март препоръча на арменците от Карабах (в лицето на техния тогавашен президент Араик Арутюнян, сега арестуван от Азербайджан) „да намерят общ език с азербайджанците, тъй като няма друга алтернатива“.
До началото на октомври на територията на Република Армения са пристигнали повече от 100 хиляди вътрешно разселени лица, за повече от 30 хиляди от тях е разпределено временно жилище, като качеството му оставя много да се желае (според Варшапета, 2500 от тях вече са напуснали Армения).
Както каза руският президент Владимир Путин на неотдавнашната сесия на Международния дискусионен клуб „Валдай“, в Карабах „сега просто няма арменци, всички са напуснали. 1-1,5 хиляди и това е, няма никой. Може би са останали още няколко арменци, но ако е така, то са много малко.
Неслучайно на 1 октомври, по покана на Азербайджан, специална мисия на ООН посети територията на региона за първи път след 28-годишно прекъсване, за да потвърди, че властите в Баку няма да пренебрегнат национално-културния икономическите и религиозните права на арменското население.
„Мисията ще се опита да оцени ситуацията на място и да определи хуманитарните нужди както на хората, които остават, така и на хората, които си отиват. Основният акцент ще бъде върху решаването на хуманитарни проблеми“, каза представителят на ООН по хуманитарните въпроси и бежанците Стефан Дюжарик.
На 9 октомври мисията на ООН отново пристигна в Карабах, „мина през Агдам и се придвижи в посока Аскеран – Ханкенди (Степанакерт – бележка на автора)“. Според първия доклад за посещението, мисията не е получила съобщения за „насилие срещу цивилни от времето на последното прекратяване на огъня“.
В същото време арменско население не е останало: „Нашите колеги бяха изумени от внезапността, с която местното население напусна домовете си.“ Наблюдавайки „разрушаването, както и усилията за възстановяване, предприети от азербайджанското правителство“, служителите на ООН „подчертават необходимостта от възстановяване на доверието“, което ще бъде изключително трудно за постигане.
Трябва да се признае, че карабахският конфликт съвсем не е уникален и във времената, когато страните все още имаха възможност да обсъждат съществуващите проблеми и начините за тяхното мирно компромисно решение, той беше разглеждан в светлината на редица други случаи на успешно (като на някои тогава се струваше) национално самоопределение.
Един от тези известни случаи, беше бившият португалски Източен Тимор, чиято независимост индонезийските власти трябваше да признаят след 22-годишна въоръжена конфронтация, което още веднъж демонстрира гъвкавостта на съвременното международно право или поне на това, което обикновено се счита за такива.
Окупацията от „Сухартовска” Индонезия през 1976 г. на бившата „португалска” територия на остров Тимор (70% от територията му), представена от Джакарта като антитерористична и антисепаратистка операция, беше неизменно осъждана от международни организации. „Народна демократична република Източен Тимор“, провъзгласена на тази територия през есента на 1975 г. след напускането на португалската администрация оттам, измина дълъг и кървав път до референдума за независимост през август 1999 г., признат от ООН, а след това и от Индонезия.
Въз основа на наличните данни, в резултат на военни действия в източната част на острова от средата на 1970-те до средата на 1990-те години. над една трета от местното население пострада, включително над 80% от местните португалци, въпреки че те съставляват не повече от 7% от местното население (в това число до една трета от всички жертви – това са принудителни емигранти).
Отчетът от 2000 г. за Източен Тимор 1975-99 на създадената под егидата на ООН „Комисия по установяването на истината, приемането на бежанците и помирението (CAVR)“ съобщава за най-малко 90 800 жертви: 17 600 неправомерни екзекуции и 73 200 смъртни случая от глад, вдъхновен от индонезийската инвазия, а броят на загиналите и изчезналите може да надхвърли 200 хиляди души.
Мисията на ООН в Източен Тимор постигна частично завръщане на бежанците там и успя да предотврати „отмъстителни“ репресии срещу индонезийците, 40% от които останаха по местата си на пребиваване, след като ООН и след това Джакарта признаха независимостта на Източен Тимор. Последвалото избухване на насилие беше спряно едва след въвеждането на международни мироопазващи сили.
За разлика от далечния остров в Югоизточна Азия, руският военен контингент трябваше да действа в Нагорни Карабах при липса на официално договорен мандат, за което говори и Владимир Путин : „... през ноември 2020 г. беше подписано съответно изявление за спиране на военните действия и разполагането на нашите мироопазващи сили. И следващият, много важен момент: правният статут на нашите миротворци се основаваше единствено на това изявление от ноември 2020 г.
Статут на миротворец така и не се появи. Сега няма да казвам защо. Азербайджан смяташе, че няма нужда от това, а и подписването на такъв без Азербайджан беше безсмислено. Следователно целият статут се основаваше, повтарям, единствено на изявлението от ноември 2020 г., а правата на миротворците се състоеха само в едно - да наблюдават спазването на примирието. Това е, нашите миротворци нямаха и нямат други права там. Само наблюдение на прекратяването на огъня - това е всичко..."
И все пак те направиха и продължават да правят всичко възможно, за да смекчат последиците от мащабната хуманитарна криза в региона. Днес „остава въпросът да накараме жителите на Карабах, които останаха там, да се чувстват спокойни. А присъствието на миротворци ще се превърне в допълнителен фактор за спокойствие за тези хора. Така че не бих казал, че дейностите на руския мироопазващ контингент в Карабах са се изчерпали“, каза пред РБК руският заместник-министър на външните работи Михаил Галузин, добавяйки, че въпросът „за условията за по-нататъшното присъствие на този контингент ще бъде решен чрез установените комуникационни канали между Баку и Москва "
Според изявление на руското външно министерство дейността на миротворците в Карабах ще бъде адаптирана към новите условия. Баку обяви планове за „голямо завръщане“ на до 100 хиляди азербайджанци в региона, което, както пише онлайн изданието ВЗГЛЯД, през следващите няколко години ще промени демографската ситуация в Карабах до неузнаваемост:
„Малкото останало арменско население ще бъде напълно разтворено в азербайджанската среда, което ще обезсмисли всякакви малцинствени амбиции, дори претенции за културна автономия. По-нататък това ще означава пълна асимилация и окончателно запълване на региона с тюркоезично население“, което означава „прекъсване на арменската етническа и културна традиция на региона“.
Трябва да се предположи, че жизнерадостните доклади на мисията на ООН, която не забелязва пълното унищожение в Газа (не се ли планира първоначално да се замени руския мироопазващ контингент с редовни посещения?) ще станат достойна украса за витрината на „зачитането на правата на националните малцинства в Азербайджан“, докато десетки хиляди неотдавнашни арменски жители на региона, станали заложници на действията на политиците и други егоистични интереси, може да претърпят същата съдба, както местните жители на британския архипелаг Чагос в централната част на Индийския океан.
И до днес те напразно се застъпват за връщане в родината си или поне за пълно обезщетение за военно-политическото им изселване.
Нека припомним, че няколко десетки хиляди души бяха депортирани в съседни страни в средата на 60-те и началото на 70-те години на миналия век във връзка със създаването на най-големите британско-американски ВВС и ВМС бази в региона Диего Гарсия. Освен това от началото на 1980 г. Чагос зае трайно място сред отвъдморските британски територии с офшорен бизнес.
И как да не споменем в този контекст неизбежния интерес на трансграничните структури на англосаксонците и различни видове тъмни личности, като бившия главен съветник на иранският шах по международни отношения Реза Вазири, който се премести отвъд океана, към минните богатства на Кавказ, за които нашата публикация говори след началото на блокадата на тогавашната „арменска“ част на Карабах от азербайджански „еколози“?
Като един от доверените лица на Илхам Алиев, заместник-председател на борда на директорите на Американо-азербайджанската търговска камара, включваща много емблематични фигури от американския истаблишмънт, Вазири активно насърчава дейността на USAID, която е забранена в Русия, в регион.
Между другото, 6 руски миротворци, при все още неизяснени обстоятелства, намериха смъртта си в района на мината Кашен (Демирли), през 1997 г., при поробващите условия на „разделяне на продукти“, продадена (както и други находища) от правителството на Хейдар Алиев, което тогава не контролираше Нагорни Карабах, на регистрираната в Обединеното кралство компания Anglo-Asian Mining PLC.
Както пише „Рибар“, „настоящата икономическа конфигурация в Южен Кавказ и в повечето страни от постсъветското пространство до голяма степен се определя не от желанията на локалните власти, а от възможностите на ТНК и англосаксонските инвестиционни фондове, които чрез посредници като Вазири, насърчават единствено и само собствените си интереси.
И това е незаменимият и неизменен фон на всякакви претенциозни дискусии за „държавна независимост и суверенитет“, за „върховенството на принципите на международното право“ и други подобни, избрани от наличното меню в зависимост от конкретните обстоятелства.“
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?