/Поглед.инфо/ През март 2009 г., по време на преговорите в Женева, държавният секретар Хилари Клинтън подари на министъра на външните работи на Русия Сергей Викторович Лавров бутон, който трябваше да символизира възстановяване на отношенията между двете страни. Но по грешка американците написаха на бутона не „презареждане“, а „претоварване“. Американските преводачи сигурно са сбъркали. На руски не е същото. Както знаете, поради претоварване в мрежата за захранване гърмят бушони и може да се случи пожар.

Когато си припомняме тази история след десет години, никога не преставаме да се изненадваме колко символична се оказа тази грешка. Всъщност нивото на конфронтация между Русия и западните страни днес достигна пик, невиждан от влизането на СССР във войната в Афганистан.

Военната сила като инструмент на Русия

Наскоро приключи конференция по сигурността в Мюнхен и виждаме, че от година на година Западът увеличава степента на напрежение в отношенията с Русия. На фона на общия страх от загуба на единство между съюзниците, западните политици обвиняват Кремъл в унищожаването на архитектурата на сигурността и използването на въоръжена сила като инструмент за осъществяване на политиката. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер каза в реч: „Русия, правилно или неправомерно обидена и отчуждена, не само анексира Крим и напълно игнорира международното право. Тя превърна военната сила и насилственото преначертаване на границите на европейския континент в политически инструмент.“ И от това става ясно стратегическото значение на анексията на Крим.

Трябва да се отбележи, че идеята, че Русия не смята международното право за наложително, вече се е вкоренила в съзнанието на експертите, които коментират конституционната реформа в Русия (една от предложените промени е да се премахне тезата за приоритета на международното право над вътрешното право от Конституцията). Коментирайки конституционните промени, предложени от президента, прессекретарят на държавния глава Дмитрий Песков заяви: „Това е да се гарантира, че тази система отговаря на нивото на развитие на политическата система и гражданското общество, отговаря на очакванията, които зреят в обществото, включително в недрата на политическата система ".

Запазване на властта

Повечето от западните медии, които традиционно предприемат стъпките на Путин много критично, виждат в предложенията на руския президент само опит за поддържане на властта и контрол върху всичко възможно. Има и дискусии, че заедно с пакета за изменение могат да се вземат решения за промяна на административно-териториалното разделение на страната (по-специално говорим за обединението на някои региони). Мащабът на промените, които ще настъпят в Русия в близко бъдеще, ни кара да се замислим как всичко това може да повлияе на ситуацията вътре в страната и какво влияние ще окаже върху външнополитическата оценка на политиката на западните страни спрямо Русия.

Един от ключовите моменти на реформата е невъзможността Путин да остане на поста след 2024 г. (срокът за приключване на настоящия президентски мандат) и необходимостта някой да заеме този пост. Повечето анализатори са съгласни, че ако конституционната реформа бъде осъществена според сценария, предложен днес, Путин ще напусне Кремъл през 2024 година. Редица външнополитически експерти отбелязват, че от Путин се изисква да обърне внимание на бързо променящата се политическа ситуация в света, да промени подхода към Русия от страна на Северноатлантическия алианс, САЩ и техните съюзници в Европа. През януари 2020 г. генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Русия е едно от предизвикателствата пред Северноатлантическия алианс. Според Столтенберг отношенията с Руската федерация продължават да съдържат и сдържане, и диалог.

Тактиката на НАТО се променя

Може ли това да означава, че след оттеглянето на Путин НАТО ще промени тази тактика и от просто ограничаване ще премине към директни военни и политически действия, както и да се опита да отмъсти за Сирия и Украйна? На пръв поглед тази мисъл е от областта на теориите на конспирацията, но тук няма инсинуации. Напротив, това е очакваният обрат в подхода на Запада. Помня много добре периода от 2008 до 2012 година. Тогава Путин оглави правителството, а Дмитрий Медведев зае Кремъл. Именно по това време се случиха събития, които определиха съвременната геополитическа карта. Грузинско-руският конфликт (2008), Арабската пролет (2010), военна операция на западната коалиционна сила в Либия (2011). В края на 2011 г. и началото на 2012 г. в Русия преминаха най-големите протести в съвременната му история, а опозицията се радикализира. Всичко това не е случайно и в това отношение политиките на Белия дом и посещението на държавния секретар Майк Помпео в Украйна, Беларус, Казахстан и Узбекистан, тоест в традиционните компоненти на сферата на влияние на Русия (някогашните бивши съветски републики), изглеждат като провокация.

Освен това Полша набързо подписа договор със САЩ за закупуване на военни самолети за няколко милиарда долара, а сделката ще бъде завършена не по-късно от 2024 година.

Русия на историческия кръстопът

Перестройката от времето на Горбачов доведе до разпадането на СССР, въпреки че вероятно имаше добри цели. Независимо от това, за съветския народ тя завърши с катастрофа. И днес Русия, ако не приеме новата Конституция или промени най-важните си разпоредби, може също толкова да се срине, колкото тогава. Въпреки това, днес последствията биха били буквално фатални и не само за Русия.

Западът вижда много добре в реформата на Путин възможност да получи водеща позиция в Близкия изток, да разреши или премахне кримския проблем, проблема с Курилските острови и Калининградската област. Скоро всички ще видим. Лично аз смятам, че ако измененията в новата Конституция бъдат приети, това ще бъде пътят към нова силна суверенна Русия. И като се има предвид, че днес Русия е най-важният стабилизационен елемент в международната и световната политика, е необходимо тези конституционни промени да бъдат приети във вида, в който беше предложена от президента Владимир Путин.

Превод: В. Сергеев