/Поглед.инфо/ Един от най-важните успехи на руската външна политика през 2021 г. беше възобновяването на преговорния процес със Съединените щати. Защо Вашингтон по принцип се съгласи да разгледа руските предложения, наречени вече "ултиматум" - и какво означава това, наред с други неща, за отношенията между Москва и Киев?

Стартът на новия етап в отношенията между Москва и Вашингтон беше даден на 16 юни 2021 г. в Женева, където Джо Байдън помоли Владимир Путин да дойде и да говори с него за предизвикващите притеснения теми. След това се проведоха поредица от технически преговори между руски и американски официални лица (както в Москва и Вашингтон, така и на територията на други страни), след което държавните глави разговаряха отново на 7 декември, този път с помощта на видеокомуникация.

През 2022 г. контактите между Москва и Вашингтон ще продължат. По-специално, на 12 януари предстои заседание на Съвета Русия-НАТО, на което страните ще обсъдят предложенията на Владимир Путин относно гаранциите за сигурност (формализирани под формата на проектодоговори със САЩ и Алианса).

Нова реалност

Може би някой ще каже, че преговорите със САЩ и НАТО за деескалация са безсмислени, тъй като Вашингтон и Брюксел са решени да продължат конфликта с Русия. И не само от принципа „Картаген трябва да бъде унищожен“.

„НАТО е затънал в кризи и сегашното високо ниво на напрежение между Русия и Алианса е истински божи дар за последните. Позволява им да поддържат удобен разказ за „славянското зло отвън“, а също така е своеобразен бонус за западните военни, разузнавателни, медийни, научни центрове и военно-промишления комплекс“, пише “Ейжа Таймс”. Без присъствието на такъв мащабен и исторически разбираем противник като Русия, Алиансът може да се разпадне от безполезност. В резултат на това САЩ ще загубят редица възможности за контрол върху външната политика и отбранителните процеси в Европа.

Точно така, САЩ се нуждаят от конфронтация с Русия. Но, първо, контролирана конфронтация - тоест без възможност тя да прелее в ядрена война. При това само защото някои отделни украински политици искат да играят блицкриг в Донбас. Второ, тя е ограничена и евтина. Не са необходими значителни сили и ресурси, от които САЩ се нуждаят в друга, много по-опасна за тях посока.

„Най-малкото от 2018 г. Вашингтон рязко промени политиката си спрямо Китай към недвусмислена конфронтация. Сега американските власти определят Китай като основен враг, основната заплаха за САЩ. Всъщност Китай е единствената страна в света, която предизвиква американското първенство и може да направи САЩ сила номер две в технологично и военно отношение“, коментира Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към Висшата школа по икономика.

Повече от 20 години след разпадането на Съветския съюз Съединените щати искрено вярваха, че диалогът с Москва - и още по-равноправният - е ненужен за Америка. Че Съединените щати могат да действат спрямо Русия в съответствие с максимата на Тукидид: „Силните правят каквото си искат, а слабите страдат както трябва“.

И дори демонстрациите на Русия за възстановената ѝ сила (които започнаха през 2008 г.) не промениха американския подход. Той започна да се променя едва в края на 2010-те, когато Съединените щати осъзнаха, че санкциите срещу Русия не я поставят на колене и конфронтацията в името на конфронтацията вече не е евтина. Дори само защото усложнява работата на Америка в иранско и китайско направления .

Именно комбинацията от тези изводи принуди Джо Байдън да промени донякъде американския подход към Русия, което предизвика засилен натиск върху американския лидер от страна на „ястребите“. И така, в първия ден на 2022 г. група от 20 бивши американски дипломати и служители на националната сигурност на САЩ поискаха от Байдън да публикува списъка със санкции, които Белият дом възнамерява да наложи срещу Русия в случай на ескалация на ситуацията около Украйна.

Въпреки това Байдън все пак не възнамерява да се отклонява от пътя си и предлага на Москва да се опита да решат проблемите в руско-американските отношения не чрез санкции и „мегафонна дипломация“, а почтено и конструктивно, тоест на масата за преговори. Всъщност, където руският президент Владимир Путин предложи на американските лидери да ги решат още в средата на по-миналото десетилетие.

Без излишни думи

Руската федерация прие американското предложение, но с резерви. Москва даде да се разбере, че не се нуждае от преговори в името на преговорите. Русия веднага направи всичко възможно да ги прехвърли в най-конструктивната равнина - с достъпа до подписването на правно обвързващи принципи на съвместно съществуване (разбира се, никой не вярва на думата на американците). И след поредица от технически преговори, както и втора среща на високо равнище между Путин и Байдън, Кремъл предложи два проектодокумента – съответно за САЩ и НАТО.

Списъкът с изисквания в тези документи е толкова рязък (изтегляне на всички американски ядрени оръжия обратно в Съединените щати, отказ за разполагане на американски и западноевропейски войски в източноевропейските страни - членки на НАТО, забрана за разширяване на Алианса във всяка посока, забрана за всякакво военно сътрудничество между страните от НАТО и постсъветските държави, които не са членки на Алианса), което на Запад беше наречено ултиматум, освен това неосъществим.

„Дипломацията е изкуството на възможното. Е, поне беше досега. Почти невъзможно е да си представим ситуация, в която САЩ и НАТО ще подпишат споразуменията за сигурност, които Русия им даде. В крайна сметка по този начин те ще дадат на Москва вето върху разширяването на НАТО и прекратяването на операциите на НАТО в страни, които се присъединиха към Алианса след 1997 г.“, казва Стийв Розенберг, кореспондент на Би-Би-Си в Москва.

В действителност обаче това е само първоначален списък с изискванията и позициите на руската страна. Неслучайно документът съдържа клаузи, където „САЩ трябва“, където „Русия и САЩ трябва“, но няма разпоредби, според които само Русия трябва да дължи нещо. Сега Москва чака САЩ да предложат официалните си искания, след което високите преговарящи страни ще седнат и ще започнат да се договарят по тези условия. А САЩ вече дадоха да се разбере, че изискванията им се подготвят.

„Всеки диалог трябва да се основава на реципрочност и да отчита страховете ни от действията на Русия и да се провежда в пълна координация с нашите европейски съюзници и партньори. Съществен напредък може да се постигне само в условия на деескалация, а не на ескалация“, се казва в изявление на Белия дом.

Именно тази готовност на Вашингтон да обсъжда конструктивно руските предложения е победа на Москва сама по себе си. Путин успя да принуди Байдън да признае Русия като равноправен участник в преговорния процес и да започне диалог поне за намаляване на ескалацията. И през 2022 г. диалогът най-вероятно не само ще продължи, но и ще доведе до някакъв вид действие, насочено към практическа работа и изграждане на атмосфера на доверие.

Така е възможно САЩ да се присъединят към Нормандския формат, който сега е в кома поради неспособността на европейските им партньори да принудят Киев да изпълни задълженията си.

„По принцип няма противопоказания за участието на САЩ, тъй като те наистина влияят на Украйна и много зависи от позицията на Вашингтон в уреждането на украинския конфликт. Ако САЩ наистина са готови да дадат своя принос, ние винаги сме били отворени за Америка да упражни влиянието си върху Киев “, казва Олег Красницки, директор на Третия европейски отдел на руското МВнР.

От тази гледна точка присъединяването на Щатите е като вид инжектиране на иновативно лекарство в безнадеждно болен, умиращ пациент. Това може да не доведе до резултат и пациентът пак ще умре - но може и да го спаси.

Според заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков Москва все още не разбира дали САЩ са готови да „направят това, което е абсолютен императив: да ограничат клиентите си в Киев и да ги накарат да се придвижат към прилагането на пакета от мерки от Минск. " Но със сигурност няма да стане по-зле.

Превод: В. Сергеев