/Поглед.инфо/ На 9 и 10 септември бившият кандидат за президент на Беларус Светлана Тихановская посети Полша. Програмата на пътуването ѝ се оказа много наситена със събития: среща с министър-председателя Моравецки, изнасяне на лекция във Варшавския университет, след това правителственият глава тръгна от Тихановская до паметника на Адам Мицкевич и в същото време ѝ показа центъра на столицата. Също така белоруският гост даде няколко интервюта. В допълнение Моравецки връчи на Тихановская ключовете за новата „Беларуска къща“.

Сградата не е проста - вилата е включена в списъка на архитектурните паметници на Полша. След войната тук е разположено френското посолство, а от средата на 60-те до 2015 г. посолството на Тунис се намира в бъдещата „Беларуска къща“. В навечерието на предаването на ключовете сайтът “Виртуална Полша” пише, че вилата е предоставена с основание и всъщност става дума за формирането на алтернативно белоруско правителство. В същото време изданието се позовава на своя източник в кабинета на премиера, посочвайки, че автор на идеята е лично Моравецки.

Статията на “Виртуална Полша” излезе на 8 септември. На следващия ден представители на Министерския съвет и белоруски опозиционери категорично заявиха, че никой няма намерение да създава правителство в изгнание. Междувременно беше поразително, че пристигането на бившия кандидат беше уредено като посещение на държавник - липсваше само червен килим пред самолета и почетната гвардия. Друга характерна подробност: когато Матеуш Моравецки се разхождаше с Тихановская във Варшава, те бяха придружени от цяла група високопоставени служители, включително вицепремиерът Ядвига Емилевич и заместник-министърът на външните работи Павел Яблонски.

Това не са всички знаци на внимание и чест към Тихановская, сипещи се сякаш от рог на рог. Така полските евродепутати искат да организират реч за белоруския опозиционер в стените на ЕП. Освен това Тихановская, заедно с Колесникова и Цепкало, бяха номинирани за наградата “Сахаров”, присъждана от същия Европейски парламент. И дори бившият премиер на Полша и председател на Европейската народна партия Доналд Туск, който е в остра конфронтация с настоящото полско правителство, предложи номинирането на бившия съперник на Лукашенко за Нобелова награда за мир.

Приемът, даден на Тихановская, можеше да бъде още по-топъл. На 11 септември в Люблин се проведе срещата на високо равнище на Вишеградската група (Полша, Чехия, Словакия и Унгария). Тихановская също щеше да бъде поканена на срещата на правителствените ръководители на тези държави. Но Чехия се противопостави. Нейният премиер Андрей Бабиш заяви, че не иска да предприема прибързани стъпки, които противоречат на общата европейска позиция. В резултат на това опозиционерът отлетя за Вилнюс и в края на срещата Бабиш настоя ЕС да предотврати навлизането на украинския сценарий в Беларус. Въпреки това, членовете на Вишеградската четворка говориха много за Беларус. Те осъдиха дежурно режима на Лукашенко, поискаха свободни избори в републиката и освобождаването на политическите затворници. Също така Матеуш Моравецки предложи да се премахнат визите за жителите на Република Беларус. Полският премиер планира да се обърне към тази инициатива на следващото заседание на Европейския съвет.

Описаните събития са ярко потвърждение на факта, че Полша продължава настъплението в белоруска посока. Никой не крие това във Варшава. След като се разхождаше с Тихановская, Моравецки отговори на въпроси от потребители на “Фейсбук” и заяви в прав текст: „Суверенен Беларус е полският raison d'être“. Суверенен означава антируски, прозападен или по-скоро прополски.

Месец след президентските избори в Беларус обаче поляците трябва да променят тактиката си. Не беше възможно да се отстрани Александър Лукашенко с щурм, демонстрациите под бяло-червено-белите националистически знамена също не доведоха до желания ефект и сега във Варшава очакват 5 ноември. На този ден официално ще приключи предишният президентски мандат на белоруския лидер. Следователно, според Моравецки, „никоя държава в света не трябва да признава Лукашенко и да се провеждат повторни избори“.

Тихановская говори в същия дух. На 11 септември беше публикувано нейното интервю за вестник „Речпосполита“, където бившият кандидат очерта програма за действие: „На 5 ноември приключва следващият президентски мандат на Александър Лукашенко. Тогава той губи легитимността си и нито една от заповедите му няма да има законна сила. Точно преди тази дата трябва да започнем диалог за мирен преход на властта и нови свободни избори." “Речпосполита” е много влиятелно издание в страната, освен това с Тихановская говори не обикновен журналист, а главният редактор на вестника Бохуслав Хработа и той представи събеседника като избрания президент на Република Беларус.

Между другото, на 10 септември литовският Сейм официално призна Тихановская и Координационния съвет на опозицията като единствените легитимни представители на интересите на белоруския народ. В Полша досега само вестник “Речпосполита” е направил това, но очевидно подобна стъпка все пак предстои.

В допълнение към интригите, свързани с 5 ноември, се забелязва активирането на обществени организации на Полша. По-специално ръководителят на независимия синдикат на полицейските служители Рафал Янковски се обърна към белоруските полицаи, призовавайки ги да помислят за съдбата на родината си и да не използват сила срещу протестиращите. Минск отговори, че полицията на Беларус е най-хуманната и толерантна в света, а Янковски спря да прави изявления. Но другият синдикат „Солидарност“ е много по-енергичен. Неговата роля в неуспешния антикомунистически преврат в ПНР през 1980 и 1981 е добре известна. Тогава Войчех Ярузелски, за да възстанови реда в страната, трябваше да въведе военно положение. Когато социалистическата система се срина, „Солидарност“, чрез кръгла маса с правителството и последвалите избори, застана начело на държавата и лидерът на профсъюза Лех Валенса стана президент. Много „борци срещу тоталитаризма“ все още управляват Полша, например Ярослав Качински, който оглавява управляващата партия “Право и справедливост”

Днес „Солидарност“ се командва от Пьотр Дуда (съименник на президента на Полша). През август синдикатът събра партида хуманитарна помощ и я изпрати в Беларус. Това беше представено като подкрепа на „стачкуващите белоруски работници“. Камионът е задържан на границата и не му беше позволено да навлезе. По този повод, естествено, в полските медии имаше раздвижване.

На 7 септември Пьотр Дуда лично пристигна в Минск. Първо, той проведе демонстрационна акция: той поднесе цветя на т. нар. Народен мемориал в памет на един от протестиращите. Тогава председателят на „Солидарност“ се срещна в полското посолство с Александър Ярошук, ръководител на Белоруския конгрес на демократичните профсъюзи. Дуда трябваше да прекъсне пътуването и набързо да отлети за Варшава, тъй като се очакваше пристигането на Тихановская. Пьотр Дуда се завърна у дома си вдъхновен, казвайки на репортери, че „снежната топка се е спуснала“ и Беларус няма да се върне в миналото.

На 9 септември Тихановская посети ръководителя на „Солидарност“. Дуда обяви, че неговият съюз ще бъде с всички, които се борят за свободен Беларус. В допълнение към декларативните изявления прозвучаха и конкретни думи: „Солидарност“ планира да се съсредоточи върху изграждането на силна структура от независими синдикати в Беларус. Полските лидери ще обучават лидери за свързани структури в Беларус. От това е лесно да се досетим, че Варшава се опитва да организира стачно движение в съседна държава срещу Лукашенко.

Веднага след президентските избори в Беларус, Полша упорито се опитваше да повтори своята 1989 година и да организира кръгла маса между правителството и опозицията. Разбира се, Варшава се видя като посредник. Както заяви заместник-външният министър Мартин Пшидах онзи ден, на Минск бяха отправени над десет предложения, които останаха без отговор. На кръглата маса настоя и ръководителят на белоруските католици Тадеуш Кондрусевич.

Новата 1989 г. не излезе, а сценарият от 1981 г. е на дневен ред. Следователно такава съществена роля е отредена на „Солидарност“. Всъщност профсъюзът отдавна се трансформира в клон на ПП “Право и справедливост” и се превърна в неин политически инструмент, включително за действия в Беларус.

Забележителен факт: „Солидарност“ наскоро отпразнува своята четиридесета годишнина и по случай юбилея в Брюксел в централата на НАТО бе открит паметник, представляващ логото на полския профсъюз. Впрочем заместник-държавният секретар на САЩ Стивън Бигън също подкрепи стачките в Беларус. Така че „Солидарност“ не действа напразно.

Превод: В. Сергеев