/Поглед.инфо/ След като преговорите в сряда между външните министри на Дания и Гренландия с американските официални лица не дадоха резултат, президентът Доналд Тръмп беше засипан с въпроси какви ще бъдат следващите му стъпки. В разговор с репортери в Овалния кабинет, Тръмп, който продължава да оказва натиск върху Гренландия в желанието си да анексира територията, отказа да изключи възможността САЩ да напуснат НАТО.

„Гренландия е много важна за националната сигурност“, заяви той. САЩ „не могат да разчитат на Дания“ да защити Гренландия от руските и китайските интереси. И Тръмп подчерта, че проучва много варианти. „Вие разбрахте това миналата седмица с Венецуела“, каза той, позовавайки се на операцията по отвличането на венецуелския президент Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес.

Датският външен министър Ларс Локке Расмусен заяви, че между Дания и САЩ продължава да съществува „фундаментално несъгласие“ относно бъдещето на Гренландия. В демонстрация на сила Дания обяви в сряда разширяване на военното си присъствие на острова и около него. Няколко европейски съюзници от НАТО последваха примера, като Швеция и Германия са сред страните, които се ангажираха да изпратят военен персонал на територията.

В четвъртък датският министър-председател Мете Фредериксен заяви, че отбраната на Гренландия е „обща грижа“ на всички членове на НАТО. В същия дух датският министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен заяви пред репортери в Копенхаген, че Дания планира „по-голямо и по-постоянно“ присъствие на НАТО, за да гарантира сигурността на острова. „От решаващо значение е да се покаже, че сигурността в Арктика е важна не само за Кралство Дания, но и за целия алианс“, уточни той.

По-рано тази седмица генералният секретар на НАТО Марк Рюте изрази важността на „Арктика и арктическата сигурност, защото знаем, че с отварянето на морските пътища съществува риск руснаците и китайците да станат по-активни“. Отбелязвайки геополитическото значение на местоположението на острова, той заяви, че се водят дискусии за това как да се гарантира неговата сигурност. Но Тръмп, който неколкократно е изразявал недоволството си от алианса, заяви, че всичко, което не е под контрола на САЩ в Гренландия, е „неприемливо“ и настоява НАТО „да поведе [САЩ] към постигането на тази цел“.

Тръмп вече неколкократно излага идеята САЩ да напуснат НАТО поради други спорове. И този път той отказа да изключи такава възможност, което води до нарастване опасенията за отношенията на САЩ с алианса.

Списание TIME разговаря с правни експерти за това дали Тръмп може законно да изтегли САЩ от НАТО, както и за по-широките последици, ако реши да предприеме такава стъпка.

Какво е НАТО?

От създаването си през 1949 г. Организацията на Северноатлантическия договор се разраства през годините и днес включва 32 държави. Според НАТО организацията е основана на три принципа:

- Възпиране на съветския експанзионизъм;

- Забрана за възраждане на националистическия милитаризъм в Европа чрез силно американско присъствие на континента; и

- насърчаване на европейската политическа интеграция.

След Втората световна война между западноевропейските съюзниците и Съветския съюз се разрази надпревара за влияние над другите страни на континента на фона на избори и преврати в Централна Европа.

Повишеният интерес на САЩ към интервенции в чужбина – особено в Европа, доведе до подписването през април 1949 г. на Вашингтонския договор (или Северноатлантическия договор) между САЩ, Канада, Франция, Италия, Дания, Исландия, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Норвегия, Португалия и Обединеното кралство. Този договор и днес съставлява основата на НАТО и се състои от 14 члена.

„Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се счита за нападение срещу всички тях“, гласи член 5.

Кога САЩ се присъединяват към НАТО?

САЩ стават член на НАТО от самото му създаване. В речта си след подписването на договора през април 1949 г., президентът Хари Труман каза: „С този пакт се надяваме да създадем щит срещу агресията и страха от агресия.“

„Нациите, представени тук, са свързани с дългогодишни връзки. Ние сме обединени от общото наследство на демокрацията, индивидуалната свобода и върховенството на закона. Това са връзки за един мирен начин на живот. С този пакт ние просто им даваме официално признание.“

НАТО се разширява в началото на 50-те години с присъединяването на Турция и Гърция; по-късно в края на ХХ и на ХХІ век [с присъединяването на източноевропейски страни]. „Ние не поддържаме структури за сигурност единствено за да защитаваме собствеността, територията или правата си зад граница или в океаните. Ние поддържаме сили за сигурност, за да защитаваме начина си на живот.“ Така президентът Дуайт Айзенхауер характеризира договора през 1954 г.

Какво казва Тръмп за евентуално напускане на НАТО?

По време на първия си мандат (и в първите месеци на втория си мандат) Тръмп изрази недоволството си от НАТО, главно поради размера на приноса на всяка страна-членка в разходите за отбрана. Той заяви, че САЩ не трябва да плащат най-много. През август 2018 г. Тръмп спомена за разговори, които провел с представители на НАТО през предходната година. „Някой попита: ‘Бихте ли ни напуснали, ако не плащаме сметките си?’ Те намразиха отговора ми. Аз казах: Да, бих го обмислил“, спомня си Тръмп. (През 2018 г. европейските страни са изразходвали средно 1,5% от БВП за отбрана, докато процентът на САЩ е бил 3,39%).

През декември 2024 г., преди да се върне в Белия дом с втори мандат, Тръмп заяви, че НАТО „се възползва“ от САЩ и че САЩ ще останат член само ако останалите „плащат сметките си“.

Миналата година Тръмп успя да принуди лидерите на НАТО да се съгласят до 2035 г. всяка страна да увеличи разходите си за отбрана до 5% от БВП.

Може ли Тръмп законно да напусне НАТО?

Законът за националната отбрана от 2024 г. „се опита да наложи строга правна спирачка на всякакви бъдещи опити САЩ да се изтегли от НАТО, като забрани на президента да го направи без две трети мнозинство в Сената или акт на Конгреса“, заяви Илария Ди Джоя, старши преподавател по американско право в университета на Бирмингам Сити. „Независимо от това, тези правни ограничения са далеч от солидни.“

Джоя каза, че има няколко начина, чрез които Тръмп би могъл да намери решение, ако наистина желае да изтегли САЩ от алианса.

„Тръмп би могъл да се опита да заобиколи законовите ограничения на Конгреса, като се позове на президентската власт в областта на външната политика – подход, който той е използвал и преди, за да заобиколи ограниченията на Конгреса за оттегляне от договори“, обясни Джоя в имейл до списание TIME.

„Не е ясно дали някоя от страните би имала правно основание да оспори подобно действие в съда. Най-вероятният ищец би бил самият Конгрес. Но с републиканците, които контролират Сената, политическа подкрепа за подобен съдебен процес би била твърде несигурна. Резултатът би бил конституционна конфронтация между изпълнителната власт и Конгреса, като съдът вероятно ще бъде арбитър. 

Тръмп многократно е заявявал, че САЩ трябва да придобият Гренландия като въпрос на „национална сигурност“. Според Джоя, президентът би могъл да се опита да използва този аргумент законно. Тръмп „би могъл да представи изтеглянето от НАТО като необходимо за националната отбрана, позовавайки се на широките си правомощия на главнокомандващ (член II, раздел 2 на Конституцията)“, казва тя.

Къртис Брадли, професор по право в Университета в Чикаго, подчерта, че има поне един прецедент, като се позова на оттеглянето на президента Джими Картър от договора за взаимна отбрана с Тайван през 1978 г., което оттегляне бе официално формализирано през 1980 г. Но дори ако Тръмп реши да изтегли САЩ от НАТО като се позове на Закона за националната отбрана от 2024 г., това няма да бъде толкова лесно и може да има правни последствия.

Според Брадли, факт е, че Върховният съд често се произнася в полза на администрацията на Тръмп, а Конгресът може да се затрудни да спечели срещу него в съда. Правните последствия обаче могат да възникнат от другаде. Ако членове на НАТО биха загубили пари от изтеглянето на САЩ, това би представлявало икономическа вреда, която потенциално би им дала право да заведат дело.

Въпреки че Тръмп обмисля различни варианти, експертите са единодушни, че правните аспекти по въпроса в най-добрия случай са неясни. „Самата идея за излизане на САЩ, подкопава доверието, сплотеността и надеждността на колективната отбрана“, уточнява Джоя, подчертавайки, че тази идея вече е нанесла много щети.

„Повторното поставяне на алианса под въпрос от страна на Тръмп отслабва възпиращия ефект, разклаща европейското планиране на сигурността и окуражава противниците.“

Определяйки алианса като „най-важния договор за взаимна отбрана в периода след Втората световна война“, Брадли подчертава, че излизането на САЩ би било изненада и че много по-вероятно е да видим продължаващо „напрежение с НАТО“, отколкото официално оттегляне. „Но Тръмп ме е изненадвал и по други въпроси“, отбеляза той.

Превод: д-р Радко Ханджиев