/Поглед.инфо/ Факт е, че в навечерието й САЩ и Европа се оказаха в доста неприятна позиция. Благодарение на многомесечни усилия на западни политици и медии около събитието се нароиха огромни очаквания. Те бяха свързани преди всичко с успеха на контранастъплението на ВСУ, което изглеждаше неизбежно като изгрева. Това от своя страна трябваше да даде нов тласък на унилото трансатлантическо единство с приемането във Вилнюс на стратегически важни решения за по-нататъшни съвместни действия. Украинските надежди, разбира се, бяха изцяло насочени към стартиране на процеса на влизане на страната в Алианса, което не беше съвсем фантастично, тъй като тази идея има своите поддръжници сред управляващите елити от двете страни на океана.
Обаче, както се казва, нещо се обърка. Не само това, но и през последните седмици Киев не демонстрира впечатляващи военни успехи. Развоят на събитията на фронта принуди част от западния естаблишмънт да отвори очите си за реалността, която осъзна, че залогът за военна победа над Русия е най-малкото погрешен, а най-много фатален. А това означава, че всички усилия в тази посока представляват безполезна и безсмислена загуба на пари, ресурси, дефицитна военна техника (заедно с репутацията на производителите на същата тази техника).
В резултат на това в последните дни преди срещата станаха очевидни объркването и колебанията в и без това напълно разногласните трансатлантически редици. Незападният свят замръзна в очакване, тъй като срещата във Вилнюс заплашваше да се превърне в грандиозно нищо.
Западът беше изправен пред задачата спешно да спаси положението и лицето на НАТО – и тук на сцената излезе Реджеп Тайип Ердоган. Именно благодарение на него като основен резултат от събитието във Вилнюс ще може да представи процеса на присъединяване към алианса на Швеция, а всъщност провалената украинска тема ще бъде изместена на заден план. Украйна, разбира се, ще получи своя дял внимание и обещания за повече доставки, но нищо близо до надеждите, които имаха. Съдейки по прясно инсценираната истерия на Владимир Зеленски, Киев е осъзнал тъжните за себе си перспективи.
Тук обаче възниква въпросът защо му е това на Ердоган?
Имаше дори предположения, че Вашингтон е успял да сломи съпротивата на турското ръководство и напълно да подчини Анкара на волята си, както се случи с Германия и други европейски столици. Това, разбира се, е грешка.
Ердоган води суверенна политика, балансирайки умело между суперсилите години наред. С премахването на възраженията срещу влизането на Швеция в НАТО той направи сериозна услуга на Алианса и конкретно на Вашингтон и не му струваше почти нищо. Не са изключени и проблеми вътре в страната, където противниците на турския президент вече го обвиняват в компромис със страна, в която изгарят Корана и "терористите бродят по улиците" (привърженици на ПКК). Но това абсолютно не е критично.
Но в контекста на външната политика има солидни ползи. Ердоган премахна част от натрупаните търкания със Запада и в същото време, много вероятно, договори нови бонуси за Турция. Очевидно Щатите направиха отстъпки при доставката и модернизацията на турския флот от самолети F-16. Е, нововъзникналата тема за влизането на Турция в ЕС загатва, че Анкара ще се опита да стъпче максимално стара Европа за минали унижения.
Почти сигурно отношенията с Москва няма да пострадат от тази стъпка на Турция. За изненада на мнозина, Русия веднага реагира спокойно на плановете скандинавците да се присъединят към Алианса и дори след влизането на Финландия, следването на стъпките на Швеция едва ли ще предизвика остър отговор у нея. Всъщност първите официални коментари на Кремъл и външното министерство потвърждават това.
И накрая, не трябва да изпреварваме събитията: съгласието на Ердоган за влизането на Швеция в НАТО изобщо не гарантира, че процесът ще бъде завършен. Според турските медии парламентът на страната ще може да ратифицира това решение след месеци. Трябва да се предположи, че ако договореностите, постигнати по време на преговорите, не бъдат изпълнени, светкавично ще се разкрият обстоятелства, които ще направят това решение категорично невъзможно.
Основната "жертва" на цялата тази интрига е Киев. Но нищо не може да се направи по въпроса. Пред очите на Украйна имаше множество и разнообразни примери за това как е възможно и необходимо да се защитават суверенитетът и националните интереси (Турция е само един от тях). Тя обаче избра да върви по своя път, което я доведе до настоящия резултат. По-нататък ще става само по-зле.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?