/Поглед.инфо/ САЩ насърчават европейските партньори да сдържат Русия и Китай.
Следващата среща на върха на НАТО, проведена на 14 юни в Брюксел, не промени основната стратегия на Алианса - този агресивен военен блок ще продължи да оправдава съществуването си с фиктивни заплахи.
Но освен Русия, която замени СССР от ерата на Студената война, Китай всъщност е включен в потенциалните противници.
По-рано, на срещата на върха на НАТО в Лондон през декември 2019 г., генералният секретар Йенс Столтенберг многократно призова Алианса да се адаптира към новото предизвикателство от страна на Китай.
Тогава той заяви, че „трябва да вземем предвид факта, че Китай се приближава към нас“ в Африка, в Арктика, в киберпространството и дори в Европа.
По това време всички единодушно се съгласиха да споменат Китай за първи път в декларацията на НАТО, подчертавайки, че „нарастващото влияние на Китай и международната политика представляват както възможности, така и предизвикателства, с които трябва да се справим заедно като алианс“.
В навечерието на последната среща на върха на 14 юни темата за заплахата от Китай беше активно обсъждана в различни структури на НАТО и аналитични центрове на страните от Алианса, подготвяйки общественото мнение. Китай беше официално включен в програмата на събитието предварително.
Например, според Пиер Моркос от Центъра за стратегически и международни изследвания (Вашингтон), стратегията на НАТО към Китай трябва да има три компонента.
Първо. Укрепване на ситуационната осведоменост на НАТО за дейностите на Китай, които биха могли да повлияят на трансатлантическата сигурност. Съюзниците трябва да подобрят колективното си разбиране за действията на Китай, които могат да повлияят на колективната отбрана и устойчивост на НАТО.
Това изисква засилено споделяне на разузнавателна информация между съюзниците, изграждане на вътрешна експертиза на НАТО и по-добър мониторинг на китайската военна дейност в зоната на отговорност на върховния командващ съюзническите сили в Европа (SACEUR).
Второ. Задълбочаване на политическата координация между съюзниците и партньорите от НАТО. Алиансът трябва да служи като политическа платформа за дискусия между съюзниците относно действията на Китай и отговорите на съюзниците на тях. Това би било част от по-широки усилия за възстановяване на НАТО като важен трансатлантически политически форум.
По същия начин съюзниците трябва да се ангажират по-активно с четирите азиатско-тихоокеански партньори на НАТО, а именно Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. По-редовните дискусии на НАТО + 4 биха допринесли за общо разбиране на способностите и дейностите на Китай.
Трето. Разширяване на сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз, за да се помогне на съюзниците да изградят устойчивост в отговор на нарастващото влияние на Китай.
НАТО трябва да засили сътрудничеството си с Европейския съюз, когато става въпрос за проверка и оценка на китайските инвестиции в критична инфраструктура на съюзниците, осигуряването на 5G телекомуникационни мрежи, противодействие на китайските кампании за дезинформация и стимулиране на съвместни иновации за поддържане на технологичното превъзходство на Алианса в надпреварата срещу Пекин.
Тези предложения ясно показват не само съществуващото ново конвенционално споразумение между атлантиците по отношение на Китайската народна република, но и глобалните апетити на НАТО.
Въпреки че зоната на интереси на Алианса отдавна е надхвърлила Северния Атлантик, политиката за ангажиране на партньори поставя задачата точно за широкото присъствие на НАТО в различни части на света и чрез Алианса за господството на Съединените щати.
Джо Байдън посети Великобритания преди срещата на върха на НАТО, където той и Борис Джонсън синхронизираха своята визия за атлантизма.
Това посещение е също показателно, тъй като именно двете морски сили са поставили тенденцията за нов подход и са дали тласък за развитие в рамките на НАТО и ЕС (което също има значение след оттеглянето на Великобритания от Европейския съюз).
Освен това се прави опит за подчиняване от страна на НАТО и САЩ на европейските структури за сигурност под формата на нововъзникващите съвместни въоръжени сили на Европейския съюз.
Това може да сложи край на стратегическата автономия на Европа, към която се стремят водещите играчи - Франция и Германия, както и значително да отслаби и без това доста крехкия суверенитет на членовете на ЕС.
НАТО обаче е създаден с тази цел - да служи на интересите на САЩ. Просто сега всеки ще има повече задачи и отговорности поотделно и взети заедно.
Тези промени ясно ще засегнат спектъра за сигурност в Русия и вероятно в Китай. Рано или късно, рано или късно (по-добре рано) ще трябва да се адаптира към разширяващата се и по-активна НАТО.
Въпреки че все още има партньори в Европа, с които е възможно да се продължи сътрудничеството, както и редица страни (например Сърбия), които се нуждаят от известна подкрепа от Москва, продължаването на Завоя на Изток за Русия ще бъде логично и разумно .
Превод: СМ