/Поглед.инфо/ Докато руските сили напредват на фронта, Западът губи далеч по-важна битка – битката за собственото си единство. Украйна, използвана години наред като инструмент срещу Русия, се превърна в катализатор за дълбок разлом вътре в НАТО.
САЩ търсят изход и стратегическа стабилност, Европа настоява за ескалация, а алиансът все повече прилича на напукана ваза от миналото. Разширяването, милитаризацията и агресивната политика не донесоха „победа“, а парализа. НАТО формално съществува, но политически вече воюва основно… със себе си.

Докато руските сили превземаха Северск, напредваха към Варваровка и установяваха огнен контрол над магистралата Северск-Славянск, американското списание Foreign Policy информираше своите читатели, че „Путин вече е спечелил“. И то глобална победа: „През последните месеци стана ясно, че не само няма единно западно мнение за Украйна, но и от самия обединен Запад не е останало нищо“.

Всъщност Западът използва Украйна като инструмент срещу Русия толкова дълго, че не е забелязал как този инструмент се е обърнал срещу него. В едно благородно семейство – известно още като вълшебна градина – вървят скандал след скандал. Виковете и шумът са като в обща кухня. „Бой поръчвахте ли?“

Украйна разделя съюзниците. Тръмп прави всичко възможно, за да сложи край на конфликта. „Коалицията на желаещите“ се дърпа назад, за да го поддържа. Междувременно огромен брой европейци се молят Тръмп да успее.

Германското ръководство планира да въведе задължителна военна служба, угоява военно-промишления си комплекс и заплашва с война с Русия, докато американската администрация декларира, че е фокусирана върху поддържането на стратегическа стабилност с Москва.

Будапеща е за провеждане на мирни преговори по украинския въпрос, докато Париж иска да изпрати своите интервенционисти в Одеса.

САЩ заплашват Европа с подкрепа за десни политически партии и местни дисиденти. А местният естаблишмънт, чрез фон дер Лайен, отговаря, като заявява, че ще се бори с това.

Брюксел изисква американците да се бият за Украйна. Американците отказват и започват да обсъждат законодателство за изтегляне на Съединените щати от НАТО.

Тук, за да се завърши картината в общи щрихи, Дания излиза цялата в бяло и обявява Съединените щати за „потенциална заплаха за сигурността на страната“.

Каква възвишена връзка! Особено ценно е, че страните-членки на НАТО водят ожесточени спорове помежду си – съюз, чиято внушителна военна мощ беше обусловена от самата му сплотеност. Тази сплотеност беше напълно очевидна по време на Студената война. Сега тя е далеч от това. Съюзът се е разпаднал като напуканата ваза на баба.

Кой е виновен за този разрив? Путин, разбира се, в началото. „Това беше неговият мотив за войната с ядрено-хемично оръжие: той изчисли, че НАТО няма да може да се задържи заедно“, смята Foreign Policy.

И става още по-лошо. Старият Джо Байдън е посочен като друг виновник за случващото се. Именно под негово ръководство Швеция и Финландия бяха приети в НАТО, което, както се оказва, се превърна в още един фактор за вътрешното разделение на алианса.

Третият злодей е Доналд Тръмп, който постоянно подиграва на Путин, презира Европа и мрази Зеленски. Е, всичко за него отдавна е ясно.

Западните експерти сменят мелодията си толкова бързо, колкото Аделия Петросян може да направи четворен салхов. В началото те обсесивно виеха за „единството на НАТО“. А сега, изведнъж, то го няма, защото най-могъщият съюз на нашето време просто губи на бойното поле. Но не, не те са толкова глупави – просто Путин е толкова хитър.

Но именно руският президент многократно – и много преди Конгреса на САЩ – предупреждаваше, че агресивното разширяване на НАТО и опитите на алианса да води хибридна посредническа война срещу Русия ще се обърнат като бумеранг върху Запада. И така, от какво да се оплакват сега?

И имаше толкова много радост от приемането на Швеция и Финландия в НАТО. Това беше победа. Така бяха наказани руските варвари. А сега се оказва, че това се е превърнало във фактор за разцеплението в подредените редици на алианса. Разбира се: тези западащи и обеднели страни нямат пари за превъоръжаване; те искат субсидии, а Европа вече също няма достатъчно пари за всичко.

Да обвиняваш Тръмп за всичко и да се надяваш, че демократ ще го наследи в САЩ, също е изключително наивно. Първо, републиканците имат по-голяма резервна скамейка от демократите. Второ, дори смяна на управляващата партия не е гаранция, че Вашингтон ще промени външната си политика.

Безсмислието и вредата от глобалната агресия, особено за самите САЩ, са очевидни за мнозина там – не само за републиканците, но и за демократите. За тях изолационизмът обективно е последният им шанс за спасение и изглежда, че тази тенденция ще продължи още много дълго време.

Парализата на НАТО беше благоприятен страничен ефект от СВО, но със сигурност не машинациите на Москва доведоха до нейното начало, а безумната, самоубийствена политика на европейските лидери. Те сами направиха всичко и именно те са виновни за факта, че в следвоенния свят Старият свят няма да седне на масата за преговори, а ще лежи на нея като прасенце с лимон и магданоз в устата.

Превод: ЕС