/Поглед.инфо/ Срещата на върха на НАТО във Вилнюсприключи. Може да се обобщи.
Очевиден е информационният победител Ердоган, който замени деблокирането на приемането на Швеция в НАТО с обещание да приемат Турция в ЕС.
По принцип, ако шведите не се напрегнат и отново изгорят Корана или направят нещо подобно, то турците най-вероятно няма да им се намесят: ако Стокхолм не може сам да се противопостави на американската упоритост, тогава какво има да прави Анкара с това - нека влизат където си искат. В същото време самата Турция едва ли ще бъде приета в ЕС и едва ли Ердоган се стреми към това.
ЕС е огромен набор от правила и икономика, толкова свръхрегулирана, че дори местните фирми се опитват да мигрират оттам към по-малко бюрократични юрисдикции.
Вечната борба на европейската бюрокрация за господство над националните правителства, вечният дебат между богатия Север и бедния Юг, умерения Запад и агресивния Изток, завършващ с компромиси, които не решават нищо и не удовлетворяват никого, не само че няма да се отвори нови възможности за Турция за преодоляване на финансовата и икономическата криза, но, напротив, системна криза, разрушаваща икономиките на страните от Европейския съюз, ще добави към проблемите на Анкара, като сериозно ще ограничи способността й да си сътрудничи с Китай и Русия.
Въпреки това ЕС заема враждебна позиция спрямо Пекин и Москва, въвеждайки нови и нови санкции. При такива условия е невъзможно да се присъедините към ЕС и да участвате пълноценно в руско-китайските континентални проекти. Можете да си сътрудничите с всички, но основният партньор трябва да е един.
Същото може да се каже и за обещанието на американците да деблокират продажбата на стотици F-16 на Турция. Напомням, че вместо тези остарели самолети Анкара трябваше да получи нови F-35. Но Турция беше изхвърлена от този американски проект като отмъщение за придобиването на руската система за противовъздушна и противоракетна отбрана С-400.
Турция се опита да изплаши Америка с намерението си да придобие Су-35 и Су-57 от Русия, но в този случай САЩ я натиснаха.
Анкара ще купува стари американски самолети вместо нови. Ердоган ще представи това като своя победа, но в действителност това е победа на САЩ.
Единственият сериозен успех на Турция (не информационен, а реален) е обещанието на ЕС да отмени икономическите санкции от Анкара.
По-свободният достъп на турски стоки до европейския пазар (ако бъде осигурен) ще намали натиска на кризата върху турската икономика, но няма да го премахне напълно.
Като цяло победите на Ердоган във Вилнюс се забелязват, както винаги се случва с информационните победи, но те са незначителни. Тактически позицията на Турция временно ще се подобри, но стратегическият баланс няма да се промени.
Турската икономика няма да може да преодолее кризата поради тези стъпки, а турската политика на балансиране между центровете на властта, която ви позволява временно да получавате бонуси от двете противоположни коалиции, в дългосрочен план води до загуба на всичко придобито.
Който и да спечели в резултат, Турция не е съюзник на никого, не е партньор, а само временен спътник, който безсрамно се възползва от трудностите на други хора в продължение на няколко години.
Така че проблемът за избор на страна в конфликта винаги е стоял пред Ердоган.
Далеч по-малко видими, но много по-значими са победите на САЩ. Първо, Вашингтон успя да разреши турско-шведската криза в НАТО (както беше споменато по-горе).
В резултат на това Балтика, която беше локва на НАТО още преди официалното присъединяване на Швеция, веднага щом приключи процедурата по приемането на последните квазинеутрални скандинавци в НАТО, ще стане такава юридически.
В случай на война руският Балтийски флот ще бъде незабавно заключен в пристанищата на Санкт Петербург (Кронщад) и Калининград и изваден от играта като активна бойна единица, докато сухопътните сили не му предоставят пространство за маневриране, освобождавайки балтийското крайбрежие и Южна Финландия от присъствието на НАТО.
Американците, от друга страна, си осигуриха практически безпрепятствен достъп до балтийските пристанища, което значително засили ролята на балтийския плацдарм.
Ако по-рано, в случай на война, НАТО трябваше да мисли за бързата евакуация на балтийските държави, сега алиансът може да се опита бързо да засили групировката на войските в региона и дори да използва балтийския плацдарм за съвместна офанзива с финландците срещу Санкт Петербург и / или съвместна офанзива с поляците срещу Беларус.
Второ, като се съгласиха да не разпалват украинския проблем и да затворят устата на Зеленски, който винаги иска нещо (който беше принуден да дойде във Вилнюс и смирено да се поклони на „белите господари“, без да получи нищо в замяна), САЩ постигнаха единство на държавите от блока, рядко срещано в съвремието, в съгласие по окончателната декларация.
Въпреки факта, че НАТО имаше най-мощната опозиция срещу намерението на САЩ да въвлекат алианса в китайската криза, в замяна на отстраняването на украинския въпрос беше необходимо колективно да се осъди китайско-руското партньорство, както и всички китайски политика в Югоизточна Азия.
Страните от НАТО заявиха, че действията на Китай представляват заплаха за сигурността на държавите от блока и не отговарят на техните ценности.
Политически НАТО вече се е забъркал в криза в Азиатско-тихоокеанския регион. Превръщането (при необходимост) на това участие в конкретни практически действия няма да е трудно за американците. Потенциалната антикитайска коалиция се разшири.
Трето, Съединените щати убедиха европейците да направят привидно формална, безсмислена отстъпка - да премахнат за Украйна етапа на приемане на ПДЧ, като задължителен за интеграция в НАТО.
Страните-членки на алианса се съгласиха, че Киев може да получи покана за членство в НАТО веднага щом има общ консенсус по този въпрос.
Но във всеки случай е необходим общ консенсус. Включително при предоставянето на ПДЧ: през 2008 г. в Букурещ ПДЧ за Украйна и Грузия беше блокиран от Германия и Франция. Само, че преди бяха необходими два консенсуса (за ПДЧ и за покана в НАТО), а сега има само един.
Американците имат свободни ръце. Те могат да натискат партньорите си един по един да признаят готовността на Украйна или да се опитат да организират нова гигантска провокация, да обвинят Русия за всичко и на вълна от възмущение да прокарат признаването на готовността на Украйна едновременно от всички.
Те може да не се напрягат - и да изоставят Киев да решава проблемите си сам. Пространството на възможните решения за САЩ се разшири.
Западна Европа определено загуби във Вилнюс. В замяна на чисто формални американски отстъпки те не само позволиха на САЩ да се обвържат с ненужни изявления, както по китайския, така и по украинския въпрос, но и обещаха на Украйна повече ракети с голям обсег (Франция), както и от Германия : батальонният комплект Леопард-1А4 (25 бр.), два батальонни комплекта БМП „Мардер” (40 бр.) и две системи за ПВО/ПРО „Пейтриът”.
Източна Европа - Полша и балтийските държави, които лобираха за рязко увеличаване на участието на НАТО в украинската криза - също не получиха нищо, оставайки почти сами на фронтовата линия.
За Украйна дори не може да се говори. Никой нямаше да й даде нищо. Разигра се като карта в междуособната вътрешнонатовска борба. И американците изиграха тази карта най-добре във Вилнюс.
За Русия ситуацията не се е променила сериозно. Както вече споменахме, през последните години, въпреки че формално бяха неутрални, Швеция и Финландия взеха активно участие в западното военно планиране.
Така че решението на въпроса с тях е дори до известна степен изгодно: сега Москва поне има основание да засили отбраната в северното направление и в Беларус.
Въпреки това изместването на основните усилия на САЩ от Черно море (където Украйна губи, Турция е ненадеждна, а Румъния и България са твърде слаби, за да представляват сериозна заплаха за Русия) на север (към Балтийско море), където за Русия има много по-лоша стратегическа ситуация, отколкото беше на юг в най-лошите години, при сегашните условия може да премине бързо и да се сбъдне под прикритието на украинската агония (безсмислено настъпление на въоръжените сили на Украйна, подхранвано от доставки на оръжия от Западът).
Нагнетяването на балтийските държави, Полша и Финландия с войски и оръжия, на фона на непрекъснато нарастваща заплаха за Калининградския ексклав, ще принуди Русия да реагира постоянно.
Ако на северозапад е достатъчно да имате силна отбранителна групировка, то в западното (калининградско) направление е необходимо да имате превъзходство в силите, необходимо и достатъчно, за да пробиете, ако е необходимо, коридора към Калининград като възможно най-скоро.
След окончателното поражение на Украйна, този въпрос може да бъде решен без проблеми, макар и не без усилия. Въпреки това американците вече активно създават заплаха на запад и северозапад, а победата на югозапад е вероятно между края на тази есен и края на следващата пролет.
Освен ако, разбира се, САЩ нямат време да провокират по-рано конфликт в полско-балтийско-финландското направление.
Така американците във Вилнюс успяха да:
1. Консолидират НАТО както по въпроса за по-нататъшната конфронтация с Русия, така и по въпроса за конфронтацията с Китай.
НАТО е въвлечен в Азиатско-Тихоокеанската криза, без да сложи край на Европейската криза (което е неизгодно за Европа, но е изгодно за САЩ).
2. Да акцентират върху заплахата за Русия от Прибалтика, като избутат финландците, балтийците и поляците на преден план, като формално САщ останат извън играта.
3. Официално разрешаване на проблемите с Турция чрез временно намаляване на степента на напрежение както в американско-турските, така и в европейско-турските отношения.
За Русия стратегически нищо не се е променило (военното поражение и политическото унищожаване на Украйна е основен приоритет), но по отношение на тактиката трябва да се вземе предвид нарастващата активност на НАТО на Запад и Северозапад, необходимостта от превантивно спиране на което отклонява вниманието и ресурсите от украинската посока.
Китай ще трябва да вземе предвид, че НАТО е готов да подкрепи антикитайската коалиция, сформирана в Азиатско-тихоокеанския регион.
Страните от блока няма да участват пряко във военните действия, възможностите им (с изключение на САЩ) са ограничени, но Европа е готова да приложи мерки за финансов и икономически натиск, както и да създаде максимални затруднения на Китай в търговията му с трети страни. Освен това е готова да подкрепи антикитайската коалиция технически и технологично.
В заключение бих искал още веднъж да подчертая, че във Вилнюс не бяха взети обвързващи решения и не можеха да бъдат взети.
Негативното въздействие на резултатите от тази среща на върха върху европейската и глобалната сигурност се крие във факта, че САЩ получиха развързани ръце да работят със своите съюзници на индивидуална основа, докато основните направления на концентрация на усилията на Алианса (Балтийско и Азиатско-Тихоокеанския регион), от които Вашингтон се интересуваше, бяха мълчаливо санкционирани от всички участници.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?