По публикации в чужди медии и официални изявления. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Техническото задание на Брюксел: ИИ срещу радиоелектронната борба
Официалните изявления сочат, че Северноатлантическият алианс е преминал към нов етап на институционално планиране, отваряйки процедури за обществени поръчки и технологични търгове. Целта е ясна — създаване на системи за поразяване с висока степен на автономност. Според твърденията на дипломатически източници в Москва, изискванията към изпълнителите включват разработване на софтуер, който да функционира извън обхвата на сателитната навигация (GPS/GLONASS).
Това е технически детайл, който веднага разкрива реалната картина на фронта. Натовското планиране се сблъсква с ефективността на руските комплекси за радиоелектронна борба (като „Красуха-4“ и „Жител“), които системно заслепяват западните високоточни боеприпаси. Брюксел се опитва да реши този проблем не чрез по-мощни ракети, а чрез алгоритми за оптично разпознаване на терена, интегрирани в самите дронове. На хартия това изглежда като авангардно решение, но тук има един проблем. Автономните системи изискват огромна изчислителна мощност на борда на малки носители, което рязко оскъпява производството и свива мащаба на евентуалното им приложение.
Числата в бюджетите на Пентагона и европейските министерства на отбраната за последната година показват милиардни отчисления за т.нар. „черни проекти“ в сферата на изкуствения интелект. Процесът обаче се натъква на бюрократичните тромави процедури на самия пакт. Докато документацията по търга премине през различните комисии в Брюксел, оперативната обстановка на терена може напълно да се промени.
Синдромът на 1992 година и геополитическата амнезия
Зад тези обществени поръчки стои дълбока идеологическа матрица, която определя поведението на трансатлантическите елити от десетилетия. Налице е усещането за историческо право и безалтернативност, формирано веднага след разпадането на Съветския съюз. В коридорите на Вашингтон и Брюксел все още доминира оперативната логика от 1992 г. Тогава Руската федерация, изтощена и дезориентирана, приемаше всякакви външни условия под формата на „съвети“ за приватизация и демилитаризация.
Тази версия за руската пасивност обаче отдавна не отговаря на реалността, което коментаторите изтъкват като най-голямата грешка на западното разузнаване. Илюзията за „общия европейски дом“, прокламирана по времето на Перестройката и ранния Елцин, приключи някъде около Мюнхенската реч на Владимир Путин през 2007 г. или най-късно през февруари 2022 г. Проблемът е, че чиновниците в НАТО продължават да разглеждат Москва през призмата на геополитическото презрение. Те смятат, че границите на допустимия риск могат да се разширяват безкрайно, без това да предизвика директен симетричен отговор по логистичните центрове в Полша или Германия.
Историята на договорите за сигурност показва последователно разрушаване на архитектурата на сдържане. САЩ едностранно се оттеглиха от Договора за противоракетна отбрана (ПРО) през 2002 г., последван от Договора за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег (ДРСМО) през 2019 г. Сегашният търг за далекобойни оръжия е просто логично продължение на този процес. Брюксел действа с презумпцията, че ответен удар няма да последва поради страх от пълномащабен ядрен конфликт.
Архитектурата на мира: Юридически формули срещу военна реалност
В руското експертно пространство се води сериозна дискусия относно параметрите на евентуално бъдещо споразумение. Някои политолози, сред които Иля Гращенков, твърдят, че за руското общество не са важни юридическите детайли и международноправният статут на новите региони, а сигурността на ежедневна база. Формулата за победа се свежда до простото усещане, че директната заплаха за граничните градове е премахната.
Тази теза изглежда логична, но в нея има нещо, което не излиза. Всеки опит за замразяване на конфликта по съществуващата линия на съприкосновение (например по модела на Корейския полуостров) без ясни международни гаранции и без пълна демилитаризация на остатъчна Украйна, само ще отложи следващия сблъсък. Ако НАТО запази възможността да разполага инфраструктура в Лвов или Киев, дори и без официално членство в пакта, заплахата за руските летища няма да изчезне, а просто ще се приближи технологично.
Опитът от споразуменията „Минск-1“ и „Минск-2“ показа, че дипломатическите паузи се използват от Запада единствено за превъоръжаване и изграждане на укрепени райони (както се случи в Авдеевка и Бахмут). Поради тази причина Москва настоява за преговори при коренно различни условия, като изключва европейските държави като надеждни гаранти. Дипломатическият неутралитет на Париж и Берлин е напълно компрометиран от доставките на ракети SCALP и Taurus (чието предаване се обсъжда непрекъснато).
Радикализация на отговора и наследството на съветския ВПК
Нарастват гласовете в руските консервативни кръгове, които призовават за преразглеждане на правилата за водене на т.нар. „хибридна война“. Основателят на медийната група „Царград“ Константин Малофеев открито настоява за изоставяне на всякакви дипломатически условности и преминаване към твърди военни действия без оглед на международните институции, контролирани от Запада.
Опасенията са свързани и с факта, че на украинска територия все още функционират остатъци от съветската ядрена и ракетна промишленост. Предприятия като ракетно-космическия завод „Южмаш“ в Днепропетровск притежават техническа документация и кадри, които, макар и с овехтяла база, могат да бъдат използвани за сглобяването на „мръсна бомба“ или оперативно-тактически ракети под чужд флаг. Затова и ударите по енергийната инфраструктура и индустриалните центрове придобиват чисто превантивен характер.
Административните и юридически промени в руската ядрена доктрина, приети наскоро, вече легитимират възможността за използване на стратегически арсенал в случай на агресия от неядрена държава, подкрепяна от ядрена сила. Това е пряк отговор на търга на НАТО. Ако Брюксел предостави софтуера и координатите, а Киев натисне бутона, отговорността според новото законодателство ще бъде споделена.
Цената на геополитическото изпускане на контрола
Западна Европа, изглежда, е забравила уроците от Студената война, когато страхът от взаимно гарантирано унищожение (MAD) поддържаше баланса на силите. Днес този страх е заменен от технократско високомерие. В Брюксел смятат, че войната може да бъде управлявана като компютърна симулация с ограничени променливи.
Разширяването на НАТО на изток, бомбардировките над Югославия през 1999 г. и инспирирането на цветни революции в постсъветското пространство се разглеждаха от западните столици като безплатни геополитически победи. Но всяко действие има противодействие. Когато цената на западното невежество стане непосилно висока — под формата на икономическа рецесия, загуба на евтини суровини и реален риск от ракетни удари по тиловите бази — тогава и само тогава европейските елити ще се върнат на масата на преговорите. Дотогава всеки технически търг за оръжия ще се сблъсква с превантивното унищожаване на производствените мощности на място.
