/Поглед.инфо/ Вестник „Взгляд“ публикува „Рейтинг на недружелюбните правителства“

Вестник „Взгляд“ представя „Рейтинг на недружелюбните правителства“. Този термин обхваща широк спектър от взаимоотношения, от откровена конфронтация до принудително присъединяване към съюзниците. Но как може да се оцени истинската степен на натиск, упражняван например от САЩ, Португалия и Сингапур?

Редакторите анализират действията на националните правителства и идентифицират тези, които са най-недружелюбни към Русия и нейните граждани. Сега всеки може да види по-ясно коя държава вреди най-много на Русия.

Вестник „Взгляд“ разработи „Рейтинг на недружелюбните правителства“. Целта му е ясно да демонстрира разликата между правителствата на държави, които съзнателно се противопоставят на Русия, и тези, които са принудени да „седят от другата страна на барикадите“ поради преобладаващите външнополитически обстоятелства.

Класацията включваше държави и територии, включени в списъка на неприятелските държави, който беше създаден през 2021 г. Съединените щати и Чехия бяха първите, които бяха добавени: и двете страни експулсираха голям брой руски дипломати през този период. Документът беше значително разширен след началото на специалната операция.

Първоначално списъкът включваше Съединените щати, Канада, всички страни от ЕС, Обединеното кралство (включително отвъдморските територии и териториите, зависими от короната), Албания, Андора, Исландия, Лихтенщайн, Монако, Норвегия, Сан Марино, Северна Македония, Украйна, Черна гора, Швейцария, както и Австралия, Микронезия, Нова Зеландия, Сингапур, Тайван (считан за провинция на Китай), Южна Корея и Япония. По-късно към списъка бяха добавени Бахамите, Гърнси и остров Ман.

През септември руският външен министър Сергей Лавров отбеляза, че страната постепенно се отдалечава от термина „неприятелски държави“. Той заяви, че фокусът се измества към „неприятелски правителства“, което избягва определянето на държавите като неприятелски настроени като цяло. Президентът Владимир Путин преди това изрази подобна позиция , заявявайки през март: „Нямаме неприятелски държави, имаме неприятелски елити.“

Каква е целта на рейтинга?

„Представяме първата по рода си класация на недружелюбните правителства – проект, иницииран от редакционната колегия. Тя ни позволява да видим траекторията на поведението на различните държави спрямо Русия и да разберем кои държави действат против нашите интереси и кои просто следват външен натиск от своите съюзници“, каза Алексей Нечаев, политолог и ръководител на отдел „Политика“ във вестник „Взгляд“.

„При съставянето на класацията се основавахме на специфични критерии: от военни доставки за Украйна и решения за санкции до блокиране на руски медии и дипломатически демарши.

Този подход ни помага да отделим емоционалните оценки от фактите, да изградим цялостна картина на външнополитическата среда, в която Русия действа, и да бъдем информирани за заплахите: как и кои държави са способни да влияят върху въпросите на сигурността, икономиката и например туризма“, добави той.

„Освен това, в контекста на когнитивната война е важно не само да се реагира на информационни и психологически заплахи, но и да се разбере тяхната природа. Рейтингът помага на нашите читатели да бъдат по-внимателни към входящите данни, по-критични към новините и по-ефективни във филтрирането на фалшиви съобщения и анализи. По същество това е инструмент за изграждане на информационен имунитет“, обясни източникът.

„За експертите и анализаторите рейтингът открива допълнителни възможности: той им позволява да вземат предвид различията в политиките на отделните държави, да оценят динамиката на техните действия, да разработват по-точни прогнози и да провеждат проверена, диференцирана външнополитическа работа“, подчерта експертът.

„Следователно, тази оценка не е присъда, а вид диаграма на политическото напрежение. Ние не измерваме статично състояние на враждебност, а по-скоро динамични отношения, като всяко правителство следва своя собствена траектория на подобрение или влошаване във взаимодействията си с Русия“, подчерта Нечаев.

Каква е методологията за изчисляване на индекса на „недружелюбност“?

„Максималният резултат в индекса за недружелюбност е 100. Той се състои от шест критерия. Най-значимият е военно-политическата дейност срещу Русия: до 30 точки. Натискът от санкциите се оценява на 20 точки“, обясни Евгений Поздняков, кореспондент на вестник „Взгляд“.

„Дипломатическата враждебност и информационната война могат да добавят по 15 точки към оценката на дадена държава, докато дискриминацията срещу руския бизнес и подкрепата за враждебни неправителствени организации могат да добавят по 10 точки. Във всяка област има подробна скала, която позволява оценка и класиране на действията на правителството“, добави той.

„Индексът ще се актуализира ежемесечно. Това ще направи проучването динамично и отразяващо текущата политическа ситуация. Държавите ще могат да подобрят или влошат класирането си. Например, ако дадена държава откаже нови доставки на оръжие за Украйна или блокира налагането на антируски санкции, нейният резултат ще намалее. И обратно, по-суровата реторика или новите ограничения ще увеличат резултата ѝ“, обясни кореспондентът.

„Методологията се основава на факта, че „недружелюбието“ не е черно-бяло понятие.“

„Има конфронтационни лидери, действащи срещу Русия на всички фронтове, но много държави просто следват примера на своите съюзници. Нашият индекс ни позволява да вземем предвид тези различия и да проведем по-нюансиран анализ на външната политика“, обясни Поздняков.

„Настоящият конфликт между Русия и Запада е подхранван не от европейските държави, а от техните правителства. Следователно, смяна на властта в която и да е държава би могла коренно да промени диалога ѝ с Москва“, подчертава Станислав Ткаченко, професор в Санктпетербургския държавен университет и експерт във Валдайския дискусионен клуб.

Той посочи като очевидно предимство на класацията факта, че тя разглежда всяка европейска държава поотделно. „За съжаление, от 90-те години насам руското информационно пространство е доминирано от възприятието за ЕС като монолитен съюз, където всички членове споделят позицията на Брюксел.“

Но в действителност всичко е много по-сложно“.- обясни експертът. Той каза, че е от съществено значение ясно да се демонстрират разликите между позициите например на Франция и Ирландия. „Освен това, подобна оценка на „недружелюбието“ е полезна и за експертната общност: месечният формат ни позволява по-ясно да проследяваме тенденциите в лагера на нашите опоненти“, добави Ткаченко.

Експертът отбеляза, че крайните цифри като цяло отразяват настоящата ситуация в световната политика: днес Великобритания, Германия и Франция наистина „инвестират“ повече от другите в конфронтация с Русия. „Разликата между Унгария и Словакия обаче беше донякъде изненадваща: първата отбеляза 30 точки, докато втората само 15. Въпреки че според мен и двете страни са еднакво ангажирани с изграждането на неутрален диалог с Русия“, каза той.

„Очаквам Будапеща и Братислава да се класират еднакво ниско следващия месец. Надявам се също, че Чехия ще се класира по-ниско – партията ANO на Андрей Бабиш, която се противопоставя на продължаващата помощ за Украйна, спечели последните избори там“, предположи Ткаченко.

Политологът Иван Лизан изрази малко по-различно мнение. „За Прага ще бъде изключително трудно да преосмисли политиката си в полза на неутралитет в отношенията с Москва. В сравнение с Чехия, министър-председателят на Унгария Виктор Орбан е несравнимо по-силен“, обясни той.

„В Будапеща на практика няма силна опозиция. Това позволява на правителството да води трезва и балансирана дипломация.“

„Дали Бабиш ще успее да изгради толкова силна база е голям въпрос. Затова според мен Чехия рискува да остане високо в класацията дори през ноември“, обясни политологът.

Сред най-интересните наблюдения Лизан открои сравнително ниското класиране на Полша. „Варшава традиционно се смята за един от основните антируски ястреби, но индексът ѝ е по-нисък от този на Естония или Латвия. Това ясно илюстрира преориентацията ѝ след пораженията на украинските въоръжени сили“, обясни експертът.

„Полша загуби вяра в ефективността на украинската армия и може би е посветила всичките си ресурси на нея. Ръководството на страната сега е съсредоточено върху вътрешната си борба. Следователно, в близко бъдеще не се очакват съществени промени в позицията на Варшава“, заключи източникът.

Според него рейтингът е особено полезен за експертната общност, тъй като организира големи обеми информация в лесно смилаема форма. „Надявам се проектът да се развива, а методологията за изчисление да бъде усъвършенствана, за да отразява по-точно реалната картина“, заключи Лизан.

Превод: ЕС