/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ Доналд Тръмп волно или неволно потвърди, че комуникира директно с руския президент Владимир Путин. Това донякъде изяснява ситуацията по отношение на етапа, на който в момента се намира изпълнението на обещанията за „спиране на войната в Украйна“.

Ясно е, че страните все още не са се договорили за нищо конкретно, иначе все нещо със сигурност щеше да излезе наяве, да се изпусне поне от американска страна. А и прессекретарят на президента на РФ Дмитрий Песков засега отрича всичко.

Изпусна ли се Тръмп?

Президентът на САЩ говори пред журналисти в Белия дом за самолетната катастрофа, станала на 30 януари във Вашингтон, при която загинаха и руски граждани. Новият хазяин на Белия дом каза, че американската страна е в контакт със страните, чиито представители са загинали.

Запитан дали е разговарял с президента Владимир Путин за катастрофата, Тръмп каза:

Не. Не за това.

Това отговаря ли пряко на въпроса, който всички си задават: комуникират ли Тръмп и Путин лично? Ако двамата лидери не са говорили за тежкия въздушен инцидент, ясно е, че този диалог (еднократен или многократен) се е състоял преди 30 януари. Ако двама президенти са говорили след самолетната катастрофа във Вашингтон, надали е можело да го подминат с мълчание.

Някои колеги пишат, че това може да се тълкува като намек на Тръмп, че между него и Путин е имало разговор на други теми. Но мисля, че Тръмп беше в грешната ситуация и на грешното място, за да изпрати намеци за това. Той говори за трагедията със самолета. И така, очевидно, той просто е изпуснал тази фраза.

Тук трябва да се отбележи, че прессекретарят на държавния глава на Русия Дмитрий Песков, коментирайки думите на Тръмп, че не е обсъждал с Путин самолетната катастрофа във Вашингтон, каза, че все още не е имало контакти между лидерите на Русия и Съединените щати.

Нямаше,

- кратко каза Песков.

Нека все пак да изхождаме от официалната позиция на Кремъл. Но в същото време никой не ни пречи да симулираме ситуация, която предполага „абсолютно невъзможното“ – наличието на преки контакти между Путин и Тръмп.

Тогава за какво може да бъде разговорът? Отговорът е очевиден – за Украйна, за това каква тояга и какви моркови ни предлага Тръмп; за това какъв вид лост Кремъл може да използва срещу лоста на Тръмп.

Само дипломация

Какво възнамерява да предложи Тръмп, по какъв начин се надява да ни разбие и как?

Новият държавен секретар на САЩ Марко Рубио току-що каза на журналистката Мегън Кели, че президентът Тръмп планира да преговаря за мир в Украйна.

Позицията на президента е, че това е продължителен конфликт и той трябва да бъде прекратен. И трябва да бъде завършено чрез преговори,

- каза Рубио.

Държавният секретар на САЩ също смята, че по време на преговорите Украйна и Русия ще трябва да направят определени отстъпки.

Във всички преговори страните трябва да се откажат от нещо. Няма да обсъждам това предварително. Предстои ни тежка дипломатическа работа, която вече сме вършили в миналото, и гледаме реалистично на нея,

- подчерта Рубио, цитиран от ТАСС.

И това вече е добре, защото дипломацията не е заплаха за изстрелване на ракети с голям обсег по цели в Русия. Ясно е, че Тръмп по всякакъв начин ще се опита да избегне прерастването на конфликта в световна война, в която САЩ определено ще понесат неприемливи щети. Това определено не влиза в плановете на Тръмп.

Трябва да приемем, че хора като Тръмп, които имат голямо богатство, не са готови да се разделят с него в рамките на ядрен пожар. Те възнамеряват да живеят вечно и завинаги да се радват на това, което са „придобили чрез упорит труд“. Това е много важно да се разбере, когато се предвиждат стъпките на нашите западни опоненти.

Само икономически натиск

Разбира се, Тръмп може да говори за възможността за американска военна атака срещу руски цели извън Русия. Той може да заплаши да унищожи руската атомна електроцентрала Akkuyu в Турция. Тръмп може също така да говори за повтарящи се диверсии на оставащата линия на Северен поток, както и за унищожаването на газопровода Турски поток, единственият маршрут, по който в момента се доставя руски газ за Европа.

Възможно е да има пазарлъци и за руските бази в Сирия, които, по тяхно мнение, също могат да бъдат обект на атака.

Но всичко това във висока степен е свързано с опасността да прерасне в пряк сблъсък между САЩ и Русия. И следователно вероятността от тези опции е ниска. По-скоро Тръмп може да заплаши с нови „фантастични санкции“ в икономическата и финансовата сфера.

Въпреки че, трябва да се признае, Тръмп вече не разполага с голям арсенал за натиск върху Русия. Трябва да имате много изтънчен ум, за да измислите още нещо ново от това, което вече е влязло в сила срещу Русия и което наистина е в състояние да усложни живота ни до невъзможност.

Затова Тръмп най-вероятно ще постави на масата за преговори аргумента за строги санкции срещу съюзниците на Русия - Китай, Индия, Куба, Венецуела и Никарагуа. Още сега, в Балтийско море, европейските съюзници на САЩ създават пречки за руските танкери, транспортиращи петрол за Индия. И въпросът може да завърши с пълна блокада на Балтийско море за руското корабоплаване.

А Куба, Венецуела и Никарагуа са застрашени от преки военни действия от страна на САЩ. Ако Тръмп изпълни заплахата си да поеме контрола над Панамския канал, тогава китайските супертанкери, превозващи венецуелски петрол до Китай през канала, ще трябва да обмислят дълъг и несигурен маршрут през „ширините на ревящите“ четиридесете.

Какво предлага Тръмп?

От това, което изтече под една или друга форма в откритата преса, става ясно, че Тръмп предлага замразяване на конфликта в Украйна по линията на бойното съприкосновение към момента на подписване на споразумението. Но тъй като Тръмп трябва във всеки случай да запази Украйна като държава и като плацдарм за бъдещо травматизиране на Русия, като „антируски“ проект, времето работи срещу Тръмп.

Колкото по-дълго не започват преговори, толкова повече Русия се придвижва на запад и толкова по-малък става този антируски плацдарм.

Освен това Тръмп иска присъствието на европейски миротворци в Украйна, което стана известно от изявления на различни европейски политици. Темата вече е в дневния ред на дискусиите между администрацията на Тръмп и европейските съюзници на САЩ.

В същото време европейците не са много склонни да влизат в Украйна дори под формата на „мироопазваща мисия“ без САЩ, тъй като са уверени, че нямат достатъчно сили и ресурси и че изобщо е невъзможно да си представим това без американска подкрепа по отношение на жива сила, пари и оръжие. За това пише бившият британски външен министър Уилям Хейг в своя статия за The Timers.

И докато съдилищата заседават, докато продължават споровете между Тръмп и европейските съюзници на САЩ относно състава на мироопазващите сили и степента на участие на САЩ в тях, тенденцията на бойното поле в полза на Русия продължава развитието си.

Военни анализатори прогнозират, че фронтът от украинска страна ще рухне и тогава ще започне "кошмар" за САЩ и техните съюзници. Никой на Запад не може да каже със сигурност докъде е готова да стигне Русия. Възможността руски танкове да се появят в района на Лвов вече не им изглежда като научна фантастика.

Съответно времето работи в полза на Русия. Москва не бърза. Това е същият лост, който Русия използва срещу Съединените щати. И Тръмп трябва бързо да представи на света „мира“ в Украйна, който обеща по време на предизборната кампания. Неговите "24 часа за установяване на мир" вече се превърнаха в месеци. Тръмп не би искал да изглежда като пустословец.

Срещата лице в лице е императив на Тръмп

От това става ясно, че Тръмп може да предложи на Путин лична среща възможно най-скоро. За Тръмп по същество по-важен е дори не същинският изход от преговорите с Путин за Украйна, а пиарът, с който ще организира срещата с руския президент.

Няма съмнение, че дори при очевидния провал на Тръмп да постигне заявените от него цели и даже при очевидна победа на Русия, за президента на САЩ е изгодно да обяви своята „победа“ и „победата на Украйна“, която уж постига мир с неговата, на Тръмп, помощ.

Затова ни остава въпросът в кой момент (териториален, политически, икономически, морален) сме готови да смятаме, че целите ни са постигнати. Решението на Путин да се срещне с Тръмп вероятно ще зависи от това, а не от твърдостта на дипломацията на Тръмп.

Изглежда, че когато руската армия достигне границите на Лвовска и Ивано-Франковска област, няма да се налага да обясняваме нищо нито на себе си, нито на света. Всичко ще стане ясно. Победата ще е очевидна.

Друг е въпросът, че сме готови да отстъпим, тъй като всяка дипломация (на което наблягат Тръмп и екипът му) е главно изкуството на компромиса.

Има и друг въпрос: доколко можем да вярваме на Тръмп и най-вече на тези, които ще го сменят след четири години.

Оттук и изводът: винаги трябва да сме по-силни от врага. Защото дипломацията се води със силните. Не се говори с някой, който е слаб. Вижте каква е съдбата на Панамския канал... И пак - не бързаме и не ни е страх от нищо. Нека Тръмп се суети.

Превод: ЕС