/Поглед.инфо/ Владимир Путин вижда очевидните икономически ползи от сближаването между Русия и Китай, но не забелязва, че страната му играе подчинена роля в отношенията с по-силен партньор, пише The Economist. Влиянието на азиатския съсед може да ограничи свободата на действие на руския президент и неговия наследник и когато те разберат това, западните страни трябва да направят крачка към Русия, съветва изданието.

От времето на Втората световна война Китай, Русия и Съединените щати представляват „любовен триъгълник“, в който, изглежда, оставената в самота страна винаги е трябвало да се разплаща своенни или дипломатически загуби, пише The Economist. Освен това страните непрекъснато сменяха партньорите си: със смъртта на Сталин китайско-съветският съюз се разпада, след което американският президент Ричард Никсън посети Китай през 1972 г., а преди 30 години Горбачов провежда политика на намаляване на напрежението в отношенията със САЩ.

Но този път, въпреки че Америка беше изоставена в светлината на засилените руско-китайски отношения, преди всичко страда Русия, потисната от превъзходството на партньора си във всички сфери: ако се съди по покупателната способност, икономиката на Китай е шест пъти по-голяма от руската, а могъществото й само расте. Това, което в началото изглеждаше като блестящ ход на Путин - да се обърне с гръб към Запада, за да увеличи руското влияние - сега изглежда като капан, от който на страната ще бъде трудно да се измъкне.

В статията се подчертава, че Русия е далеч от равноправното партньорство и се превръща в китайски васал. Разбира се, тя остава ядрена сила с постоянно представителство в Съвета за сигурност на ООН и не се страхува да използва модернизирани оръжия, както в Сирия. Такава сурова преценка обаче се основава на наблюдението колко бързо държавата става зависима от азиатския си съсед. Така че Китай е жизненоважен пазар за износа на руски суровини, в частност на нефт.

В опит да се отърве от хегемонията на долара, Русия отваря все повече и повече валутни резерви в юани: тяхното количество нараства от 3% на 14% през 2018 г., докато доларовите резерви падат от половината до 23%. Освен това Китай доставя необходимите компоненти за модерните руски оръжейни системи, както и мрежовото покритие и оборудването за сигурност, което според изданието е необходимо за Путин за контрол на населението. Миналия месец Русия сключи споразумение с Huawei за доставката на 5G оборудване, вкоренявайки се в китайската локална мрежа.

Тази ситуация е напълно удобна за Китай, който се надява на дълготрайно приятелство с Русия, поне за да осигури северната си граница. В допълнение, тази страна се превърна в авангард на китайската кампания за унищожаване на западните идеи за всеобщите права на човека и демокрацията, в които според The Economist и двете страни виждат причината за „цветните революции“.

Освен сходствата на базата на неприязънта към либерализма, Владимир Путин има няколко причини за партньорство с Китай. Една от тях е ползата за Русия, която след западните санкции, намесата в американските избори през 2016 г. и случая с двамата Скрипал няма голям брой възможности. Си Дзинпин подкрепи действията на Кремъл в Сирия и отчасти в Крим. Освен това, ако Петър Първипрез XVII век търси прогресивни идеи на Запад, тогава Путин има основателни причини да вярва, че сега бъдещето принадлежи на Китай и неговата система на държавен капитализъм.

Тук обаче руският лидер греши, отбелязва статията. Първо, руската версия на държавния капитализъм е изключителното право на тясна група от кръга на президента свободно да краде от държавната хазна, подкопавайки производителността и насърчавайки изнудването, поради което китайските инвестиции в руската икономика са много ограничени. Също така, намерението на Путин да възстанови величието на Русия противоречи на очевидната роля на подчинен в реалните отношения с Китай. Това създава напрежение в Централна Азия, която според Китай възпира ислямските активисти, така че китайската армия разполага войски в Таджикистан и провежда учения там, без да пита Москва за мнение.

По определени въпроси възгледите на Русия и Китай не съвпадат. Освен това има граница за това,доколко руснаците са готови да се откажат от западните свободи. Осъзнаването, че режимът се основава на китайската технология, ще насочи гнева на хората срещу КНР и нейните руски клиенти. Изданието предполага, че напрежението в отношенията ще се прояви, ако Владимир Путин напуснепрезидентското кресло през 2024 г., както се изисква от Конституцията, и неговият наследник ще се опита да се дистанцира от КНР и да се обърне към Европа. Тогава ще стане ясно колко влияние оказва Китай и какви мерки е готов да предприеме, за да поддържа текущото положение. Новият президент може да установи, че страната е загубила свободата си на действие.

Но, както отбелязва The Economist, това не означава, че целият свят и особено Западът трябва да спасяват Русия от китайските прегръдки, преди да е станало твърде късно. Въпреки че някои дипломати смятат, че Москва е твърде важна фигура, за да се отдалечат от нея, всъщност САЩ сега не страдат толкова много от обединението на Путин и Цзинпин, колкото биха могли по време на Студената война. Тези две държави наистина подкопават универсалните западни ценности, но и те и така не се спазват от администрацията на Тръмп.

Освен това влиянието на Китай може да помогне да бъде обуздана „раздразнената и намираща се в упадък“ Русия, ако на нея изведнъж й се поиска да покаже силата си, например, сплашвайки Беларус или възраждайки забравените страхове от завземането на Сибир от китайците. КНР не се интересува от международни кризи, ако не са организирани от нея самата, следователно като партньор на Русия, тя може да послужи като гарант за спокойствие на общата им граница, както и за изглаждане на крайностите на Русия по целия свят.

Както съветва в заключение британското издание, вместо да се противопоставя на Русия или да се опитва отново да спечели симпатиите й, Западът трябва да й посочи подчинената й позиция и да изчака. Рано или късно някой президент, Навални или някой като него отново ще погледне на запад. В този момент Русия най-вече ще се нуждае от помощ и тогава ръководителят на Овалния кабинет трябва да следва по стъпките на Никсън и да отиде в Москва.

Превод: М.Желязкова