/Поглед.инфо/ Докато двамата лидери се опитват да стъпят на гърлото на гордостта си и най-накрая да стигнат до общо решение, висшите служители на другите държави продължават да им помагат по всякакъв възможен начин. За пореден път организаторите не успяха да осигурят директни преговори на представителите на Либия и затова, в името на дългоочакваното помирение, беше организирана среща на високо равнище, по време на която участниците разговаряха с Фаиз Сарадж и Халифа Хафтар, но поотделно. Комично, нали?

И макар и много хора да си мислят, че Берлинската конференция в по-голямата си част се провали, бяха приети някои решения за враждуващите страни. На първо място беше договорено окончателното комюнике, което предполага, че тези, които нарушават предварително подписаното прекратяване на огъня, ги очакват санкции. Същият документ фиксира и предотвратяването на намесата на външни сили в конфликта. Въпросът всъщност е насочен предимно срещу Анкара. Въпреки че турският президент Реджеп Тайип Ердоган да беше напуснал конференцията преди момента на обявяването на окончателното решение, министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу представляваше интересите на страната на негово място.

Що се отнася до оценките на участниците в конференцията, всички те единодушно отбелязват доста положителния характер на срещата. Така руският президент Владимир Путин сподели с пресата, че основният, според него, резултат е прекратяването на мащабните военни действия.

Германският канцлер също говори накратко за постигнатите на конференцията споразумения, като обясни, че скоро ще има успех - трябва да се изчака документите да бъдат одобрени от Съвета за сигурност на ООН.

Действащият външен министър Сергей Лавров също не застана настрана и се съгласи с колегите си относно „полезността“ на това събитие. Той посочи, че въпреки факта, че разногласията между страните във вътрешнолибийския конфликт все още да продължават, членовете на конференцията са успели да окажат максимално съдействие за разрешаване на ситуацията. Сега, според дипломата, лидерите се надяват на осъзнаването на Сарадж и Хафтар, което вторият впрочем отдавна е показвал.

Между другото, за така наречения „провал“ на срещата. Много политолози смятат, че Берлинската конференция, за разлика от преговорите в Москва, не е дала конкретен механизъм на действие за либийската криза. Експертите отбелязват, че за западните медии конфликтите на Изток са по-скоро своеобразна тенденция и са използвали платформата в Германия до голяма степен за пиар.

Добавяме, че срещата, която беше закрита, беше вторият опит за една седмица да се поставят страните в конфликта на масата за преговори. Преди срещата в Берлин на 12 януари в Москва се проведоха преговори за Либия.

Превод: В. Сергеев