/Поглед.инфо/ Санкциите на ЕС срещу Турция. Каква е разликата между причините и типа ограничения, които Европейският съюз прилага към Русия и сега планира по отношение на Турция?

Предлагам първо да разберем що са това санкциите. Бих ги разделил на две групи: първата са легитимните санкции, наложени от ООН в съответствие с международното право; втората са санкциите от страни или групи държави, наложени заради вътрешни интереси, които не са свързани със световните закони. Живеем в епоха, когато повечето санкции принадлежат към втората категория, която е незаконна. Така действат днес Съединените щати и ЕС. Те не харесаха позицията на Русия по „Кримския въпрос” - седнаха, гракнаха, наложиха санкции. Но те нямат международно оправдание.

Каква е разликата между нашата страна и Турция? Антируските санкции се увеличават почти на всеки три месеца, при това се използва елементът на лични ограничения, такива нямаше дори по съветско време. Ситуацията с Турция е различна - това е разговор, че присъединяването на Турция към ЕС, което отдавна е замразено, ще се проточи дори повече. Но основният въпрос е във формалната причина за санкциите. Факт е, че през 70-те години Турция стовари военни в Кипър, за да защити турското население на острова. Впоследствие това доведе до там, че островът е разделен на две части. Има официално признат Кипър и има Република Северен Кипър, призната единствено от Турция.

Кому принадлежат природните богатства на Севера? Само си представете ситуацията в днешна Украйна. Питайте някой киевски политик: „Кой е собственик на въглищата в Донбас?”,- той ще каже, че властите в Киев. Попитайте същото жител на ДНР - той ще отговори друго. Подобна е ситуацията и с Кипър. Да се запитаме: има ли някакви санкции срещу Турция за признаването на северната република? Не. И за нейната поддръжка? Не. Има само санкции, където тази история, отдавна забравена в световната политика, просто се използва за оказване на натиск върху турците.

Публикуван е редовният доклад за Боинг 777, свален през 2014 г. над Донбас. Европа призовава Русия към отговорност, всъщност без никаква аргументация, а базата „доказателства“ се основава на мненията на пристрастни журналисти. Какво мислите за това?

Напомня ми за следовател, който няма доказателства. И затова той се обръща към заподозрения по такъв начин: „Слушай, добре, поеми вината върху себе си и съдът ще скъси присъдата, ако си признаеш”. Но ако имаше достатъчно доказателства, разговорът щеше да бъде съвсем различен, както показва поредният призив на Европа – тя отново привлича вниманието към емоциите. Представете си, вече са изминали пет години, в ход е разследване, в което Русия не е поканена да участва, едва след 4,5 години започват да се водят наказателни дела. Казват ни през цялото време, че вината на Русия уж вече е очевидна за целия свят. Но това наистина не е така. Ето защо Европа се обръща към емоциите и подкрепя определено антируско напрежение в информационната сфера, вместо да предаде случая към съда и да представи все пак някакви доказателства.

- Владимир Путин и Владимир Зеленски проведоха първите си телефонни разговори. Почти нищо не е известно за тяхното съдържание. Въпреки това, администрацията на украинския лидер вече обяви следващия кръг на комуникация, както и обмена на затворници. За какво трябва да говорят президентите? И защо Москва реагира много сдържано и не бърза да реагира?

Има общуване между равни по величина и има общуване между несъвместими величини. Абсолютно ясно е, че Зеленски досега няма политическа тежест и затова оценките му за Русия са много ниски. Киев искаше да говори? Добре, хайде. Но преди това Зеленски наговори само това: "Ще започна разговор с Путин, като кажа, че Крим и Донбас са Украински”. По принцип с това можеше да се приключи, тъй като по същество няма какво да се обсъжда. Но най-интересното е, че от момента на този разговор знаем само две неща за него: първото е, че се е случил, а второто е, че първата дума на Путин е била „Здравейте”.

Но не ни се казват думите на Зеленски. Но все пак, ако Зеленски е казал тази фраза - глупава и недипломатична - тогава защо украинската страна не обяви гордо това? Тук, дори и в дреболиите, украинците започват да заблуждават. Малка лъжа поражда голямо недоверие. Появи се допълнителна информация от Украйна, която Русия не коментира по никакъв начин: за евентуална обмяна на пленници. Странно е, че едната страна говори за това, а другата не. Може да се направи само едно заключение: Зеленски има нужда от този разговор, но не е казал нищо съществено. Но да се покаже това в навечерието на изборите е напълно неудобно. А иначе обиколи Запад, поговори с Путин.Всичко това са допълнителни гласове за избирателите. Така че към тези преговори трябва да се отнасяме като към поредната предизборна акция на Зеленски и нищо повече.

На 17 юли 1945 г. започна третата и последна официална среща на лидерите на „голямата тройка” - големите сили на антихитлерската коалиция (Великобритания, СССР, САЩ). Какво значение има тази среща за следвоенния период и за по-нататъшното развитие на отношенията между участващите страни?

Това беше третата среща на лидерите на съюзническите държави. И, както ми се струва, именно в Потсдам избухна големият разрив, който завърши със Студената война,о инициатива на нашите геополитически съседи. Има един много важен факт: между конференциите в Ялта и Потсдам. Съединените щати получават ядрено оръжие. Сталин не знае за това по това време, така че по време на преговорите Труман се приближава до него, което между другото е отразено в различни мемоари и накратко му е обяснил, че Щатите притежават ново оръжие с разрушителна сила. По-късно Труман пише, че на лицето на Сталин не е изразило никакви емоции, така че на американския президент му се е сторило, че съветският лидер дори не разбира за какво става дума.

Сталин обаче се връща при делегацията си и обясни какво се е случило в действителност и че спешно трябва да се ускори работата на другаря Курчатов върху съветските ядрени оръжия. Друг въпрос, обсъждан в Потсдам, са репарациите. Всъщност Сталин се съгласява, лъвският пай от златните резерви на Третия райх да остане в ръцете на съюзниците. СССР получава репарациите в промишлено оборудване и дял от немския флот. Вярно е, че Чърчил се опитва да го унищожи, за да не се укрепи флотът на СССР. А за Великобритания, господарка на моретата, това е въпрос на принцип. Но в този спор Сталин защити интересите на Съветския съюз. Като цяло конференцията в Потсдам беше последната, в която лидерите на съюзническите сили комуникираха помежду си. След това започва Студената война до разпада на Съветския съюз. Но това вече е съвсем друга история.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели