/Поглед.инфо/ Владимир Зеленски е уникално явление дори за украинската политика

Първо, въпреки огромната подкрепа за него лично и за неговата партия на изборите, той не може да бъде считан за пълноправен президент. Той няма достатъчно знания, умения и опит, за да упражнява изцяло своите правомощия. Всъщност хората, които доведоха Зеленски на власт, го избраха по този начин (нека ви припомня, че още по-незначителният Вакарчук беше неуспешният предшественик на Зеленски като „народен кандидат”). Те нямаха нужда от президент, те се нуждаеха от фигура, която да подписва документи според техните инструкции и да поема отговорност за последствията от онези действия, които не разбира.

Второ, малко повече от година след встъпването в длъжност, броят на тези, които искат Зеленски да напусне, е достигнал почти сто процента, тоест включва и самия Зеленски. Дори онези, които в хода на проучванията на общественото мнение твърдят, че имат доверие на Зеленски, няма да имат нищо против, ако напусне президентството, докато окончателно не излъже тяхното доверие и унищожи вярата им в идеалите.

Разбира се, всички предишни президенти на Украйна бяха изправени пред факта, че до края на царуването си те бяха намразени от по-голямата част от страната, а държавната измяна гнездеше в собствения им антураж, който вече беше направил залог на следващия „народен избор“. Но все пак това беше към края на царуването. Освен това всички (дори Юшченко) запазиха повече или по-малко голяма група за подкрепа, която обявява пълно единение на възгледите със своя идол. Тези, които все още не са отказали публично да подкрепят Зеленски, не го подкрепят лично, а някаква абстрактна надежда за най-доброто, за което гражданите на Украйна гласуваха преди малко повече от година.

Зеленски е просто невъзможно да се поддържа. Той няма програма, няма гледни точки, няма убеждения - няма какво да сподели с него. Дори Юшченко, който направи така, че само година след възкачването му в президентството с Оранжевия преврат, да се появят значки с надпис „Не стоях на Майдана!“ остана модерен в сравнение със Зеленски, той беше изключителен политически деец (въпреки че всъщност не можеше да управлява не само страната, но дори и любимия си пчелин).

Като цяло Зеленски щеше да напусне поста си отдавна, но той е толкова непрофесионален, че се страхува да вземе дори такова очевидно решение сам. Всеки психиатър сега лесно го диагностицира с нервно изтощение и препоръчва дълга почивка, включително пълна почивка не само от политиката, но дори и от новините. След това може да подаде оставка „по здравословни причини“, без да се връща в Украйна, изпращайки я или от Бали, или от Швейцария.

Но Зеленски е като неопитен пътник, страхуващ се да остави потъващия кораб (все още толкова голям и надежден на външен вид) и да се качи на малка спасителна лодка. Той се вкопчва в президентството като гаранция за лична безопасност, въпреки че отдавна се е превърнал в основен източник на опасност както за себе си лично, така и за семейството си. А след като е решил да задържи президентския пост, то и трябва да укрепва позицията си.

Как Зеленски се опитва да реши проблема с пълната загуба на всякакъв вид подкрепа в Украйна? Точно по същия начин, по който всичките му предшественици се опитаха да решат същия проблем: чрез постигане на виртуални външнополитически „победи“. Почти всички неуспешни политици имат такова хоби - да се опитват да решават вътрешнополитическите проблеми чрез засилване на външнополитическата дейност: видите ли какви хора се срещат с мен, а това означава, че ме уважават, уважават и вас. Това не помогна на никого, но всеки следващ губещ, който провали у дома всичко, което е възможно и бива намразен от собствения си народ, се впуска към външнополитическите действия. По някаква причина всички те вярват, че на външнополитическия фронт (в пъти по-сложен от вътрешния) те могат лесно да компенсират всички вътрешни провали. Може би това се дължи на факта, че те самите, които не разбират нищо в международните отношения, вярват, че другите също няма да забележат незначителността им, която безуспешно се опитват да скрият зад протоколни срещи със световните лидери.

Вярно, Зеленски се сблъска със сериозен проблем и в тази област. Никой не иска да се среща с него. През това навремето минаха Кучма, Юшченко и Порошенко. Но винаги е имало поне някой, при когото са можели да отидат или да приемат. Около Зеленски има празнота, той не е интересен дори за африканските диктатори.

В такава ситуация имитаторът на президент на Украйна и неговите псевдо-дипломати си спомнят за Нормандския формат. В края на краищата имаше славни времена, когато Зеленски в Париж се срещна едновременно с Путин, и с Меркел, и с Макрон. Не всеки президент успява поне веднъж в живота си да бъде четвърти на масата в подобна компания. Зеленски си спомни, че следващата среща (в Берлин) е била планирана за април 2020 г. Вярно е, че от Киев се изискваше да си напише домашното, което дори не е започнато от Украйна. Но именно заради това са имитатори. Решиха бързо да имитират изпълнение, тръгнаха към Берлин и отново направиха снимка с уважавани хора, за да покажат на собствените си неблагодарни поданици как световните лидери уважават своя клоун.

За тази цел контактната група бързо взе решение за нови мерки за контрол на примирието. Зеленски веднага го нарече примирие (между другото, много руски медии непрофесионално използваха същия термин след украинския президент, въпреки че примирието е в сила от 12 февруари 2015 г.) и призова за консолидирането му в нормандския формат.

Тоест, всъщност Киев за пореден път се е „съгласил“ да не стреля и да изтегля тежка техника от контактната линия (колко пъти се е „съгласил“ с това преди!). Украйна се опитва да продаде безполезна тема, която вече е използвала много пъти, което не означава нищо в замяна на среща в нормандския формат.

Искам да отбележа, че предвидимо провокациите на въоръжените сили на Украйна в Донбас продължиха (въпреки „новите мерки“), а в самия Киев започнаха демонстрации на привърженици на „войната до окончателния край“ и не се събра нито една акция в подкрепа на мира. В същото време Зеленски и неговите дипломати вече се обадиха по телефона в Москва, Берлин и Париж и започнаха да разказват, че срещата в нормандския формат е била договорена както на президентско ниво, така и (ориентировъчно, но още следващия месец) на министерско ниво.

Русия традиционно отрича любезно измислиците на Киев. Казват, че, разбира се, никой не се отказва от среща, но никоя от предпоставките все още не е изпълнена и срещата може да се проведе само след тяхното изпълнение. Дълго време изнервяният, а сега с преляла чаша от клоунското нахалство, Берлин беше по-остър. Там казаха, че никой в Германия не знае нищо за някаква среща на външните министри (винаги предшестваща срещите на лидерите) и не се планира никаква среща, особено в близко бъдеще. Париж досега деликатно мълчеше, преструвайки се, че изобщо не забелязва украинските напъни. Но това също е лош сигнал за Киев - винаги забелязват сериозните играчи.

Със своите неудобни жестове в изключително деликатен район Зеленски и неговият екип постигнаха още един епичен провал.

Те не само подхранваха вътрешнополитическия конфликт в Киев, но позволиха на своите политически противници да демонстрират сила на фона на президентската слабост. Фактът, че тази сила е доста слаба, само подчертава колко слаб е президентът. Той не реши проблема с външнополитическия пиар. И накрая, той увеличи уязвимостта на украинската позиция - сега е възможно да се изисква от Киев не само истинско прекратяване на огъня и изтегляне на тежкото въоръжение но и допълнителни мерки за контрол, подписани от него в контактната група.

Възможно е сега Зеленски да се опита да продаде позиция на слабост на Кремъл и франко-германските партньори. Той ще подчертае, че ако напусне поста си, следващият глава на Украйна ще бъде дори още по-зле. Но едва ли ще успее да събуди съжаление у някого. Първо, всеки знае, че така или иначе ще си тръгне. Второ, всички разбират, че колкото повече, толкова по-лошо е с Украйна във всеки случай (реанимацията е безполезна, трябва да се помисли за некролог). На трето място, лидерите на нормандския формат отдавна са стигнали до извода, че Зеленски не е способен на нищо и не влияе на нищо в Украйна. Те разбират, че той е нищожество, ще си остане нищожество, макар и в Нормандски формат, макар и във всякакъв друг.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели