/Поглед.инфо/ „Колкото по-ниски са котировките на петрола, толкова по-резки са заявленията и по-чести са заплахите. С тези думи анализаторите коментират последните новини за нападението срещу петролните танкери в Близкия изток. Поредицата от такива атаки генерира убедителни, макар и конспирационни версии за това кой стои зад тях.
В петък избухна експлозия на ирански нефтен танкер в резултат на две ракетни атаки, заяви говорителят на иранското външно министерство Абас Мусави. Танкерът е бил ударен от две ракети на около 60 мили (почти 100 километра) от пристанище в Саудитска Арабия. „Проверката, проведена от националната танкерна компания на Иран, показва, че иранският танкер ... е нападнат два пъти с разлика от около 30 минути и е повреден", заяви Мусави. Техеран проучва обстоятелствата на инцидента и установява кой стои зад атаката. Според Мусави е имало голям теч на петрол, който е довело до силно замърсяване на околната среда.
От своя страна иранската телевизионна и радиокомпания IRIB съобщи, че танкерът вече е спрял да се движи и екипажът е успял да сведе до минимум изтичането на нефт и да предотврати разпространението на огъня.
Случаите на нападения срещу нефтени съоръжения в региона напоследък зачестяват. Преди по-малко от месец дронове атакуваха заводите на най-голямата саудитска компания „Арамко“, което доведе до срив на производството на петрол в кралството. Цените на петрола веднага скочиха с 20%. Вярно, саудитците успяха бързо да поправят съоръженията, а цените на петрола се върнаха на предишните си нива - под 60 долара за барел.
Преди това през юни два танкера, принадлежащи на норвежки и японски компании, имаха проблем в Оманския залив край бреговете на Иран. Танкерите пострадаха от нападение на торпеда.
„Всички тези истории са взаимосвързани. Те са насочени към ескалиране на ситуацията в Персийския залив, за насърчаване на напрежението в региона “, казва Игор Юшков, водещ експерт от Националния фонд за енергийна сигурност. Основният въпрос е кой стои зад всичко това? Ако това е било терористична атака, тогава защо никой не е поел отговорност за нападението, чуди се Антон Биков, главен анализатор на CFT (Център за анализи и финансови технологии). Списъкът на „заподозрените“ в крайна сметка не е толкова широк. Това могат да бъдат САЩ, Саудитска Арабия, Израел или дори самият Иран.
Юшков смята, че настоящата атака по иранския танкер може да е била извършена от Саудитска Арабия. И зад атаката с дроновете може би стои отново тя. Затова и ударът с дронове върху петролните активи на саудитците не беше толкова пагубен, колкото можеше да бъде. Последиците от нападението срещу танкерите в Ормузкия пролив също бяха незначителни - нямаше дори разлив на петрол.
„За саудитците това е печеливш вариант. Световната общност вече призна Саудитска Арабия за жертва на нападение от Иран или хуситите, зад които Иран също стои. Атаката срещу танкерите трябва да провокира Техеран да отговори с отмъщение. Тогава саудитците ще могат да покажат на съюзниците, че се нуждаят от защита и пълномащабна война“, обяснява логиката си Юшков.
Защо Рияд иска да предизвика военен конфликт с Иран? Има цял куп както политически, така и икономически причини.
Първо, за Саудитска Арабия е изгодно увеличаване на цените на петрола. Факт е, че докато за Русия 65 долара за барел е доста удобна цена, тогава Саудитска Арабия се нуждае от по-скъп петрол - от 80 и нагоре. Петте години ниски цени на петрола бяха тежки за саудитците. Износът на петрол осигурява на страната 90% от приходите от износ, повече от 3/4 от бюджетните приходи и почти половината от БВП на страната. Когато цените на петрола се сринаха, саудитците започнаха бързо да си изяждат запасите, натрупани през „тлъстите“ петролни години. Бюджетът на Саудитска Арабия за 2019 г. се състави с дефицит от 35 милиарда долара и то при условие че приходите от продажбата на петрол се увеличат с 10%. За целта са необходими цени над 80 долара за барел, каквито ги няма.
За да съберат липсващите средства, саудитците дори решиха да проведат първично предлагане на акции на националната петролна компания „Арамко“. И, разбира се, да се надяват резервите да не се стопят твърде бързо. Колкото по-скъп ще струва петролът, толкова по-изгодно ще бъде привличането на повече пари при ниски лихви.
Ето защо Саудитска Арабия се нуждае не само от моментни скокове на цените на петрола, а и трябва дългогодишна история, която може да поддържа цените на петрола с месеци. Това може да се случи например в случай на пълноценна военна операция на Запад или Саудитска Арабия срещу Иран.
„Войната с Иран е от полза за Саудитска Арабия от политическа гледна точка. „Първо, това ще помогне за традиционното противопоставяне на сунитите срещу шиитите. Второ, ако Иран се разпадне, тогава той няма да подкрепи хуситите в Йемен, а саудитците ще решат този проблем. Саудитците ще спечелят в конфронтацията с иранците на други фронтове - в Либия, Сирия, тъй като вниманието на Техеран ще премине към вътрешните проблеми, за да запази ислямския режим“, обяснява експертът на НСЕФ.
Дали обаче саудитците ще могат да провокират война с подобни методи? Явно Рияд не обмисля да води война само с Иран: тъй като те не могат да се справят с хуситите по никакъв начин, няма да могат да победят иранците. Те трябва да привлекат съюзници, но това ще бъде трудно.
„Американците не искат да започват война срещу Иран. Сега не им е до това, наближават избори. Защо САЩ трябва да бъдат вкарани в огромен конфликт преди изборите? Ако Тръмп загуби, тогава такава решителност би могла да му даде точки. Но Тръмп сега има силна позиция и шансовете за преизбиране са големи. Затова няма смисъл да се включва в иранската военна кампания, която може да бъде скъпа. Тръмп дойде на власт с лозунгите да не харчи много пари за подобни операции“, допълни Игор Юшков. Следователно, вероятно Саудитска Арабия ще продължи да предизвиква подобни конфликти в региона. Възможно е обаче иранците и саудитците да играят тази игра заедно.
„Тук има общ интерес за повишаване на цените на петрола, носят се слухове, че наскоро двете страни са се сближили, въпреки шума за атаката на Иран върху петролната инфраструктура на Саудитска Арабия. Особено важен момент в жизнеспособността на тази неочаквана версия са минималните материални щети на Иран. Това е много подобно на преувеличените „катастрофални“ последици от нападението над саудитците“, не изключва Антон Биков. „Ако версията за връзката между Иран и Саудитска Арабия е правилна, тогава тази „конфронтационна“ история на двете страни ще се развива в зависимост от динамиката на петрола. Естествено, колкото по-ниски са котировките на петрола, толкова по-остри са изявленията на страните и по-чести заплахите“, допълни той.
Военната кампания в Иран е най-лошият сценарий. Струва си да припомним, че Иран е в състояние да блокира Ормузкия пролив, през който преминава една трета от целия износ на петрол. Войната може да повиши котировките на петрола до 100-150 долара за барел.
Ако обаче Иран и Саудитска Арабия продължат да демонстрират спектакъла на конфронтацията, тогава това също би било хубаво, тъй като това ще предотврати падането на цените на петрола поради забавянето на световната икономика. „В тази ситуация барелът „Брент“ до декември 2019 г. може да падне до 50-55 долара, но до февруари 2020 г. ще се върне над 60-65. За рублата този сценарий вече означава познатия диапазон от 63-68 за долар “, прогнозира Антон Биков.
Превод: В.Сергеев