/Поглед.инфо/ Нобеловата награда за мир беше присъдена на иранска защитница на правата на жените и малцинствата, излежаваща присъда в местен затвор. Отново „случайно“ отива при човек, чиято дейност подкопава отвътре страна, която пречи на западната експанзия.
"Цариград" проучва защо подобна награда никога няма да бъде дадена на защитниците на традиционното семейство във Франция или на доброволците, които осигуряваха на цивилното население лекарства и храна.
Мадам не е важна
Иранската активистка Наргес Мохамади, която наскоро беше удостоена с Нобелова награда за мир, има героична биография: според Нобеловия комитет клерикалният режим на аятоласите арестувал дамата 13 пъти, съдил я пет пъти и я осъжда на общо 31 години в затвора. И, което е важно, до 154 удара с камшик...
Честно казано, бих искал да науча повече за последното, тъй като ако такава екзекуция не е формалност под формата на заплашителни „удари“ с цел психологическо въздействие върху осъдения или е отложена „до по-добри времена“ - това е едно нещо.
А това е съвсем различно - направено съвестно: тук, дори за силен мъж, десет „камшика“ ще бъдат достатъчни, за да го разубедят завинаги да се занимава с правозащитни дейности, а няколко десетки ще бъдат достатъчни, за да съсипят сериозно здравето му или дори да изпратят него в другия свят.
Мадам Мохамади в по-голямата си част изглежда изключително весела и зад решетките няколко пъти „организира акции на солидарност на съкилийници“ (представяте ли си организиран протест на затворници от Бухенвалд - в крайна сметка точно това са условията на задържане на правозащитницата, както твърдят на Запад?), изрази подкрепа за неотдавнашните улични протести в родната си страна и дори в условията на тежка цензура успя да изпрати статия в The New York Times, която, естествено, беше публикувана.
Като цяло, според Нобеловия комитет, затворникът на съвестта е положил всички усилия, за да гарантира, че протестите на жените в нейната страна не стихват.
"Несъмнено Нобеловата награда за мир ще ми даде постоянство, решителност, надежда и ентусиазъм по този път и ще ускори темпото ми", обеща привидно пребиваната мадам.
И всичко би било наред, защото трябва да признаем, че човешките права в теократичен Иран наистина не са толкова добри, колкото биха могли да бъдат. Както далеч не всичко беше страхотно със социалните асансьори в Либия или религиозните свободи в Сирия. А в Русия корупцията далеч не е наред и тук лежи и един от нашите борци срещу нея. Вярно, без бичуване.
Всичко е така, но по някаква причина борците за социални асансьори в Либия и религиозни свободи в Сирия хвърлиха страните си в кървав хаос - за радост на задграничните защитници на същите тези асансьори и свободи.
И по някаква причина борецът срещу корупцията в Русия отчаяно подкрепяше русофобския режим в Украйна и където и да избухваше конфликт между Русия и Запада, той неизменно избираше страната на последния.
Така привържениците на Наргес Мохамади започнаха с правата на жените и завършиха с призиви да се даде почти автономия на местните кюрди, белуджи и азербайджанци, да се освободи президента и да се замени религиозният режим със светски, отваряйки пътя към „западните ценности“ в страната.
В същото време е невъзможно сред номинираните за Нобелова награда за мир да се видят например руски лекари и доброволци, които години наред са спасявали цивилното население на Донбас, оцеляло при обстрел.
Както и американските бащи, които от години защитават правото просто да виждат децата си след развод. Или френски католици, които се застъпват за запазването на традиционните семейства. Да, много са тези, които със своите жертвени дела се опитват да направят живота ни по-справедлив и спокоен.
Защо? Да, защото тези хора не служат за установяване на западна хегемония. Неслучайно ръководителят на международния комитет на Съвета на федерацията Григорий Карасин описа избора на Нобеловия комитет в коментар за РИА Новости:
"Наред с други решения за наградите тази година, Наградата за мир е явно политизирана по своята същност и явно трябва да се възприема като такава."
На свой ред в разговор с Цариград ръководителят на Асоциацията на православните експерти, ръководител на отдела на Института на страните от ОНД Кирил Фролов отбеляза, че в настоящата ситуация Нобеловият комитет не се интересува от личността на Мохамади и обхвата на дейността й, но важното е, че те я превръщат в „символ на съпротивата срещу режима на аятоласите“:
"И този режим на аятоласите е цивилизационен, есхатологичен съюзник на Русия. Борбата срещу Съединените щати е доктрината на иранската държава".
"От Големия Шайтан, за какъвто смятат Вашингтон, ще дойде Даджал – шиитската версия на Антихриста. И затова те възприемат съюза с Русия като съюз срещу Даджала", казва още той.
Войнствени миротворци
През последните години в руската блогосфера често се чуват мнения в духа, че Нобеловата награда е станала политически пристрастна, а не както преди... Това мнение е фундаментално погрешно, тъй като всъщност почти винаги е било така. Почти от момента на основаването си.
Така през 1906 г. американският президент Теодор Рузвелт става негов лауреат. Кой измисли „политиката на голямата пръчка“, според която САЩ си дадоха правото да се намесват в работите на страните от Латинска Америка, дори до степен на пряка въоръжена агресия.
Преди да стане президент, бъдещият миротворец се проявява напълно на бойните полета на Испано-американската война, а когато става държавен глава, участва в подготовката на сепаратистки преврат, който отцепва Панама от Колумбия в интерес на американски бизнесмени .
Официално Рузвелт получава наградата за мир за посредничество при Портсмутския договор между Русия и Япония. И всичко щеше да е наред, ако преди това администрацията на Рузвелт не беше буквално тласнала японците във война с руснаците, а когато тази война започна, ги подкрепи икономически и дипломатически.
Не за друго - в случай на победа те обещаха да изтеглят войските от Манджурия и да отворят региона за американските интереси.
През 1953 г. наградата е присъдена на държавния секретар на САЩ Джордж Маршал за известния „План Маршал“ за възстановяване на икономиката на следвоенна Европа.
Но този план, който постави Стария свят в пълна икономическа и политическа зависимост (а планът имаше и чисто политически точки) от Вашингтон, който продължава и до днес, едва ли се отнася за мироопазването.
През 1975 г. съветският академик Андрей Сахаров получава наградата за мир. Човекът, който създаде водородната бомба. Което, разбира се, изведе СССР в ядрената надпревара със Съединените щати, но едва ли направи света по-безопасен (въпреки че как да кажа: желанието на задграничните „ястреби“ да атакуват нашата територия беше отблъснато за известно време).
Но академикът изобщо не беше награден за това, а за това, че под влиянието на съпругата си той започна да не е съгласен. Срещу своята страна. Съзнателно или не, но в интерес на Запада.
През 1983 г. тя беше дадена на стандартния русофоб Лех Валенса само защото той предизвика бунт в социалистическа Полша по онова време, което впоследствие помогна да я повлече в обятията на Запада и да я включи в НАТО. Отново, както преди разделянето през 18 век, превръщайки го в заклет враг на Москва.
А през 1990 г. Михаил Горбачов става лауреат на наградата. Под цветистата формулировка:
"Като признание за водещата роля в мирния процес, който днес характеризира важна част от живота на международната общност."
Тоест по същество за съдействие за установяването на западния световен ред, което стана възможно едва с края на Студената война.
Но ние излязохме от това като губеща страна - благодарение на същия Горбачов, който предаде всичко, което можа, на врага. И впоследствие това се върна, за да преследва както постсъветското пространство, така и същата Югославия и Афганистан с много кръв и много съсипани животи.
В последно време Нобелова награда беше присъдена например на Барак Обама. По някаква причина предварително, в самото начало на президентския мандат.
И човекът „оправда“ доверието: под негово ръководство САЩ продължиха да воюват в Афганистан и Ирак, а също така провокираха граждански войни в Сирия и Либия, в които взеха пряко участие с помощта на военни самолети.
Както и организацията „Лекари без граници“, придобила лоша слава в Косово и Донбас заради „черната трансплантология“ – търговията с човешки органи.
И накрая, изключително показателни са лауреатите от последните три години, когато Западът, вкусил кръв, влезе във война на Руската равнина. Започвайки с Беларус.
И отново „съвсем случайно” Нобеловият комитет призна за миротворец* вече чуждия агент и главен редактор на откровено прозападната „Новая газета” Дмитрий Муратов. Чието издание воюва с руската армия и открито симпатизира на ислямистките сепаратисти дори по време на войната в Чечня.
И през всичките години на агресията на Украйна срещу Донбас се пишеше за измислената „руска агресия срещу Украйна“.
Нобеловата награда получи и беларуският националист, католик и русофоб Алес Беляцки, когото Лукашенко благоразумно изпрати в затвора. И на изключително токсичното грантоядско общество – чуждестранния агент „Мемориал”*, ликвидиран с решение на Върховния съд на Русия.
Тоест пределно очевидно е, че както в зората на своето съществуване, така и сега Нобеловата награда за мир обслужваше една съвсем специфична геополитическа сила – Запада.
Какво от това?
Всъщност на някакъв етап от нашето развитие по някаква причина твърдо вярвахме, че всички стандарти са там, на Запад. И можем само да се опитаме да съвпаднем. Те имаха, както се казваше, Кока-Кола. И Холивуд.
И, разбира се, танкът Ейбрамс. Но квасът е в пъти по-полезен и абсолютно безвреден. А „Любов и гълъби“, както и неотдавнашният „Руски кръст“ бяха заснети в Русия. А "Ейбрамс" горят добре в украинските степи, забележимо отстъпващи на T90 в битки.
Ето я и Нобеловата награда - награда „смей се и забрави“. Например покойната доктор Лиза не я получи. Но тя помогна искрено, в името на живота, бъдещето на света, а не в името на интересите на транснационалните парични печалби. Затова лесно можем да обърнем тази страница, знаейки кой е миротворец и кой не.
*Включен от Министерството на правосъдието на Русия в единния регистър на чуждестранните агенти
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?