/Поглед.инфо/ Русия не оказва подкрепа на фелдмаршал Халифа Хафтар, който вече взема и то без щурм, столицата на Либия, Триполи. Либийското правителство, което не контролираше много, но беше признато от ООН, избяга в чужбина. Победата на Хафтар изглежда очевидна, но дали фелдмаршалът може да задържи властта? Какво е развитието на събитията в Либия, на което Москва залага?
Русия не оказва подкрепа на фелдмаршал Халифа Хафтар, командир на Либийската национална армия, докато в Москва следят ситуацията много внимателно. Това съобщи в петък прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков.
Междувременно от самата Либия има съобщения, че войниците на Хафтар постепенно са поели контрола над столицата Триполи, където доскоро заседава Правителството на Националното съгласие (ПНС) и са поддържали въоръжени сили, подкрепяни от ПНС.
Преди дни Хафтар нареди на войските си да започнат офанзива срещу Триполи, за да го „освободят от терористи” и призова жителите на града да „сложат оръжията си и да вдигнат бял флаг”. Още в петък вечерта стана известно, че министрите на ПНС, включително премиерът Фаиз Сарадж, са избягали в съседен Тунис. Изглежда, че самата столица „попада” в ръцете на командира Хафтар.
Съобщава се, че бойците на Либийската народна армия без борба са влезли в няколко селища по подходите към Триполи, а формациите, верни на ПНС, също предават промишлени съоръжения и важни участъци без борба. Това е въпреки факта, че Сарадж изглежда е съобщил за мобилизирането на „правителствените” (т.е. официално подчинени на ПНС) въоръжени групировки и им е наредил да „защитават цивилните”. Очевидно, защитата предполага предаване.
„В момента улиците на града са празни, изглежда, че почти всички жители са избрали да напуснат града. Няколко области вече са заети от бойци на ЛНА”, съобщава запознат източник. Говорим за районите в югозападната част на Триполи.
В същото време не е сигурно, че „операцията за освобождаване” на столицата, както Хафтар нарича офанзивата си, ще приключи без кръвопролития. Новинарският портал „Ал-Марсад“ по-рано съобщи, че „военният съвет на революционерите“ от град Мисурата (на 200 км източно от Триполи) е обещал да спре „зловещата офанзива“ на Хафтар, когото наричат „бунтовния тиранин“.
Както и да е, положението в страната, измъчвано от две последователни граждански войни (през 2011–2014 г. и от 2014 г. до днес), се променя пред очите ни. Това, което се случи в Либия след свалянето и убийството на Муамар Кадафи по време на първата гражданска война, е трудно да се опише с две думи, но през последните години понятието може да се опрости и да се нарече „периодът на двувластието”. На изток, в град Тобрук, има парламент (към който уж фелдмаршал Хафтар и неговата Национална армия са официално подчинени) и ПНС на Сарадж с групите, опериращи под крилото на правителството в Триполи и в западната част на страната.
Правителството на Сарадж беше признато от ООН като единствена легитимна власт. От друга страна, „бунтовният” фелдмаршал Хафтар ръководи реалната и успешна борба срещу терористите от „Ал Кайда” и „Ислямска държава”, загнездили се по време на гражданските войни в Либия.
Сега, когато Хафтар, според докладите, без усилие „преобърна шахматна дъска”, Великобритания свика спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН относно положението в Либия. Срещата е насрочена за петък и се проведе на закрито заседание в 22:00 часа московско време (и българско – бел. ред.). Общото безпокойство е повече от обяснимо.
Както вече беше отбелязано и Русия, и нейните „западни партньори” - конкуренти, имат сериозни икономически интереси в Либия. Пристанищата там са твърде печеливши и удобни, а петролът е твърде лесен за производство, за да не се борят всички за него. От 2016 г. двата най-големи нефтени терминала на Либия, „Рас Сануф” и „Ес Сидр”, са под контрола на фелдмаршал Хафтар. Но ЕС и САЩ отказват да си сътрудничат с него, заявявайки, че купуват петрол единствено от Националната петролна корпорация на правителството на Сарадж. Москва разумно поддържа контакти и с двете страни на либийския конфликт.
Възможността за проникване на Русия в Либия причинява истинска истерия на Запад. Имайте предвид, че на първо място вдигнаха врява в Лондон. Миналата есен британските медии цитираха своите разузнавателни агенции, които заплашваха да „изключат светлината в Кремъл”, използвайки кибернетични операции, ако Русия „нахлуе в Либия, за да получи контрол върху петролните резерви и да провокира нова миграционна криза в Европа”.
Британците „разпознаха ” в източната част на Либия офицери и специални части на ГРУ, ЗРК система С-300 и „Калибър”. Призивът към Владимир Путин от сина на убития лидер на Джамахирията, Сейф ал Ислам Кадафи, с молба да подкрепи кандидатурата му на президентските избори - ясно добави масло в огъня. Но ако погледнете отвън, истинският владетел на страната, изглежда, е Хафтар, който има стабилен интерес да купува руски оръжия.
Но колко е вярна тази проста картина? Фактът, че ЛНА контролира 90% от либийската територия, беше обявено в централата на Хафтар миналото лято. Възможно е обаче успехът на войските на фелдмаршала да е бил преувеличен. За падането на Бенгази, „столицата” на източната част на Либия - Киренайка и крепост на ислямистите, армията на Хафтар е докладвала още през юли 2017 г., но всъщност градът беше напълно зает едва година по-късно.
И сега редица експерти са скептични по отношение на докладите за победоносната кампания към Триполи. Доцентът на РГУП, специалист по Близкия изток Сергей Серегичев, каза, че не всичко изглежда така. „Основната бойна сила на Хафтар са парите. Той просто подкупва с емиратски пари всички сили, които са верни на Фаиз Сарадж. И когато парите свършат, проблемите ще започнат. Никой няма да му позволи да нападне града, в Триполи е пълно с чуждестранни наемници. Той е на къса каишка в Париж. Французите осигуряват личната му защита”, подчертава Серегичев.
Събеседникът смята, че Хафтар има много малко хора, има недостиг на военна сила, затова, придвижвайки се в Триполи, той е принуден да оголи всичките си флангове. Според Серегичев, „той едва ли ще започне пълномащабно нападение над един град с един милион души. Хафтар тръгна към Триполи „на патерици”. Сарадж се нуждае точно от това, ще му помогне да обедини разнородните групировки в Триполи. Хафтар не е взел нито един обект без външна подкрепа”.
Серегичев вижда в действията на Хафтар желание да покаже силата си, но плановете му да вземе града в пръстен са провалени. „На юг стоят бойците от Мисрата, които не може да заобиколи. И няма да се договори с тях, те мразят Хафтар. А той просто иска да се нарича президент на Либия, той иска да встъпи в длъжност като новия Кадафи. Той иска да покаже, че е господар на ситуацията, а не Сарадж”, смята експертът.
Показателно е, че председателят на Дружеството за приятелство и бизнес сътрудничество с арабските страни Вячеслав Матузов, лично запознат с Хафтар, не изключва решението за влизане в Триполи да е „споразумение“ - Хафтар може да е издал заповедта след някакъв вид споразумение със Сарадж. Министър-председателят Сарадж няма власт и разчита само на международна подкрепа, подчерта Матузов. Хафтар все пак има някакви сила и влияние, смята експертът. Франция, Италия и Съединените щати, които според наблюдателите контролират реалния баланс на силите в Либия, „няма да възразят, ако атаката срещу Триполи не е кървава по природа, но ако е „неуспешна”, Хафтар ще бъде виновен”, забелязва Матузов.
Основният конфликт в страната се разгръща поради интересите на италианците и французите, които „искат да получат либийски петрол за нищо”, смята Сергей Серегичев.
Според него, в тази ситуация, Москва по принцип не се интересува коя от страните в либийския конфликт ще се окаже "основна". „Имаме тясно прагматичен интерес. Първо инвестирахме пари там и сега искаме да си ги върнем”, смята експертът. И кой и под какъв флаг - зеленото знаме на Джамахирията или сегашния трикольор - ще управлява страната, няма значение, смятат наблюдателите.
* Благодарим за всяка подкрепа за Поглед.инфо и ПогледТВ. Тя е много ценна за нас и ни помага да бъдем независими. /Прочетете долу/
Превод: В.Сергеев