/Поглед.инфо/ На фона на драматичните събития около Украйна и Иран, много малко внимание беше обърнато на един интересен факт. Правителството на Алжир забрани достъпа на самолети от ОАЕ до своето въздушно пространство. На пръв поглед това е много изненадващо решение, особено като се има предвид, че то засяга предимно хилядите граждани на Алжир, работещи в Обединените Арабски Емирства. То, обаче, е конкретна реакция на отдавна съществуващ конфликт в страната. За какво става въпрос?

На 14 декември 2025 г. Движението за независимост на Кабилия обяви в Париж независимостта на „Държавата Кабилия“

Кабилия е планинска област в североизточната част на Алжир с площ около 50000 кв. км. Местното население, кабили, са от берберски произход, със собствена култура, език и обичаи. С население от около 7 милиона жители, областта съставлява около 20% от цялото население на Алжир. Още около 2 милиона кабили живеят пръснати в други региони на страната, а други 3 милиона са пръснати по света, основно във Франция и Канада.

Това берберско племе населява територията от хилядолетия. За техни държавни образувания се говори още от древността. Херодот споменава за държавата Кабалес на тази територия. Счита се, че те са едни от основателите на Фатимидската династия в Северна Африка (909-1171 г.). По време на османската власт в Магреба Кабилия никога не е била напълно и трайно подчинена. Османците са контролирали Алжир и другите големи крайбрежни градове. Някои кабилски племена номинално признават османската власт, като спорадично плащат данъци и изпращат символични дарове, запазвайки пълна вътрешна автономия. Други племена изобщо не признават османската власт. Османците предприемат редица наказателни операции в Кабилия, но без траен успех, като след изтеглянето си автономията се възстановява. По ирония на съдбата, първите, които трайно завладяват Кабилия са французите през 1857 г. По време на френското колониално владичество Франция инвестира значителни средства в образованието и администрацията на региона, без брутални насилия. По тази причина не е имало сериозни опити за отхвърляне на управлението, но е била налице постоянна нискоинтензивна съпротива. След освобождението Кабилия става център на берберското движение и основна опозиция срещу централизацията.

След изгонването на французите централната власт предприема мерки за консолидацията на страната. Кабилите, които са били един от основните фактори на анти-френската съпротива са искали признаване на техните заслуги и по-широка автономия. Това е предизвикало яростна съпротива, главно от военните. Понятието „Кабилия“ е било изтрито от официалния речник и се е говорило за „един от регионите“. Изцяло се е отхвърляла народността на местното население. Всъщност, кабилите са народ според хартата на ООН. Има множество показатели в тази насока, като наличието на собствен език е най-важния от тях. За разлика от останалата част от Алжир, в Кабилия няма преобладаваща религия. Част от населението изповядва ислям, други са християни, атеисти и вярващи в редица местни религии. В областта част от населението изповядва юдаизъм, нещо абсолютно неприемливо за мюсюлманското управление на страната. Централната власт използва този факт и в хода на борбата срещу искането за самоуправление като нарича кабилите юдеи и ционисти. Езикът на народността (Амазиг) е забранен в цялата страна. Кабилите са най-засегната част от населението на Алжир в процеса на насилствена арабизация между 1960 и 1980 г.

Борбата на кабилите за самоуправление е била предимно с мирни средства до 2001 г. Непосредствената причина за последвалите събития става ареста от жандармерията на млад кабилски студент, Масиниса Герма, които по-късно умира в затвора след жестоки мъчения. Това предизвиква сериозни безредици в региона, които полицията не съумява да предотврати в продължение на месеци. Предводителите на протестите използват факта, че младежът носи името на един от най-известните берберски крале в Алжир (Масиниса) и прокламират убийството като атака срещу всички бербери. В резултат на безредиците, продължили 3 месеца, 126 човека са убити, а хиляди са ранени и арестувани. Като резултат президентът Бутефлика приема част от исканията на кабилите. Жандармерията е изтеглена от областта, а езикът на местното население е признат за „национален“, но не и „официален.

На този фон, група радикални кабили обявяват на 1 юни 2001 г. създаването на Движението за независимост на Кабилия МАК (Mouvement pour l’autodétermination de la Kabylie). Избраният ръководител Ферхат Мехени призовава за борба за освобождение на Кабилия. Трудно е да се определи идеологията на движението. От една страна, привържениците му се обявяват за консолидация на кабилите и борба за създаване на собствена държава. На този фон се появява изразена анти-арабска реторика, често преминаваща в анти-арабски расизъм. В документите им се призовава за борба срещу „Арабско-ислямското робство“ и депортиране на арабите от Кабилия. В своята борба срещу правителството, МАК търси подкрепа от външни сили. Ръководителите му поддържат връзки с Израел, като някои дори оправдават войната в Газа. През 2012 г. Мехени посещава Израел и се среща с ръководството на Ликуд. Движението получава сериозна финансова подкрепа от Мароко и Израел. Това довежда до скъсване на дипломатическите отношения на Алжир с Мароко през август 2021 г. и затваряне на алжирското въздушно пространство за полети на мароканските авиолинии.

Франция заема пасивна позиция по конфликта. От една страна тя не поддържа официални връзки с МАК, но цялото ръководство на движението се намира на нейна територия. Движението се подкрепя активно и от ОАЕ.

На 14 декември 2025 г. в Париж МАК обявява едностранно независимост на Кабилия. Правителството в Алжир реагира много остро на това събитие. То осъди обявяването като опасна провокация и „фарсов акт“ и заяви, че ще преследва организаторите по закона. Франция беше обвинена в подкрепа на “терористичното движение МАК“, въпреки че френските власти се опитаха да препятстват събитието.

Франция не признава независимостта и подчертава подкрепата си за териториалната цялост на Алжир. До момента няма официално признаване от никоя държава. Правителството на Обединеното кралство заяви, че е наясно с плановете за независимост и ще наблюдава развитието, но не подкрепи самия акт. Някои неправителствени организации и активисти за човешки права приветстваха идеята, като припомниха правото на самоопределение и отправиха критики към репресивната политика на Алжир спрямо кабилите, включително арести и мъчения. Актът на обявяване на независимостта на Кабилия беше приветстван от редица сепаратистки организации (напр. от Квебек и Корсика). Мароко официално не подкрепя сепаратизма. Това, обаче, възбуди много спорове в страната и според редица източници финансовата подкрепа на МАК продължава.

Трудно обяснимо е отношението на властите в Алжир към ОАЕ. Съществуват индиректни индикации, че емирствата подкрепят финансово МАК. ОАЕ, обаче, официално не признава независимостта на Кабилия. Въпреки това в Алжир е налице анти-Емиратска медийна кампания. ОАЕ са обвинени в „поддържане на елементи, враждебни към националното единство и намеса, заедно с Франция, с цел улесняване на техните действия на собствена територия, което представлява брутално нарушение на Алжирския суверенитет“.

Какви са регионалните последици от обявяването на независимостта на Кабилия:

  • Алжир. Най-вероятно ще доведе до вътрешна консолидация. Алжирската държава използва повода за да затегне контрола над Кабилия. Тя се възползва от акта за да легитимира репресиите срещу опозицията. Представяйки сепаратизма за вътрешна заплаха, инициира ограничаване на гражданските права, осъществява повече арести. Наблюдава се допълнително охлаждане на отношенията с ЕС

  • Мароко – Алжир. Темата Кабилия се вписва директно в алжиро-мароканския конфликт. Алжир обвинява Мароко в морална подкрепа на сепаратизма. В отговор Алжир засилва подкрепата си за ПОЛИСАРИО. Като цяло риториката от двете страни се втвърдява. Кабилия се превръща в още един фронт на студената война между двете страни.

  • Европа и Средиземноморието. ЕС застава твърдо зад териториалната цялост на Алжир. Избягва се всякакъв намек за подкрепа на сепаратизма. Причините за това са страхът от нестабилност и от засилен миграционен натиск. Не е за пренебрегване и енергийната зависимост от Алжир