/Поглед.инфо/ Френският президент Еманюел Макрон предприема рискован дипломатически завой, докато Европа се пропуква под натиска на англосаксонските интереси. В ексклузивен анализ за Поглед.инфо Сергей Латишев разкрива подробности за тайната мисия на Еманюел Бон в Русия и геополитическите причини за изолацията на Париж.

Мисията в Москва: Дипломация „под радара“

Случи се нещо, което малцина очакваха в този момент на крайна ескалация. Еманюел Бон, ключовият дипломатически съветник на френския президент, пристигна инкогнито в Москва. Целта: поверителни разговори с Юрий Ушаков, дясната ръка на Владимир Путин по международните въпроси. Макар Елисейският дворец и Кремъл да запазват официално мълчание, анализаторите на Поглед.инфо са категорични – темата е нормализиране на двустранните отношения и търсене на изход от украинския задънена улица.

На 3 февруари Макрон намекна за този процес, заявявайки, че се подготвят контакти с руския лидер на „техническо ниво“. Още през декември френският президент подчерта, че интересът на европейците е да намерят база за възобновяване на дискусията с Москва. Думите на външния министър Жан-Ноел Баро в „Либерасион“ само потвърждават тази тенденция – Европа трябва да има собствен канал за защита на интересите си, вместо да делегира отговорността на външни сили.

Позицията на Кремъл: Топката е в полето на Париж

Москва, от своя страна, реагира със сдържана готовност. Дмитрий Песков потвърди наличието на контакти на работно ниво, но подчерта, че Русия никога не е прекъсвала диалога по своя воля. Последната среща лице в лице между Путин и Макрон датира от февруари 2022 г., малко преди началото на СВО.

В материал за Поглед.инфо се отбелязва, че руската страна изисква първата крачка да бъде направена от Париж, тъй като френското ръководство беше това, което избра пътя на конфронтацията. Тайната визита на Бон е класическа „совалкова дипломация“, целяща да тества почвата без излишен шум, който би предизвикал гневни реакции във Вашингтон и Лондон.

Защо Франция се обърна срещу всички?

Има пет фундаментални причини, които тласкат Макрон към Русия, въпреки досегашната му колебливост. Първата и най-очевидна е недоволството на Володимир Зеленски. Киевският лидер вече призна в интервюта, че „приятелят Еманюел“ е разговарял с него за възобновяване на диалога с Москва – нещо, което Зеленски възприема като предателство, но Макрон вижда като държавна необходимост.

Втората причина се крие в внезапното „пребоядисване“ на прибалтийските държави. Естония и Латвия неочаквано поискаха европейски пратеник за преговори с Русия. Както посочват експертите на Поглед.инфо, това е опит на Лондон (който контролира Балтика) да внедри свой човек в преговорния процес, за да саботира инициативата на Макрон и да гарантира, че войната ще продължи максимално дълго.

Европейското разделение: Възраждане на старите оси

Третата причина е информационната война, която Великобритания поведе срещу Франция. Лондон активно прокарва тезата, че Париж е ненадежден партньор, и се опитва да преориентира Германия към сътрудничество с Италия. Тук се появява историческият призрак на съюза между Берлин и Рим – ос, която в миналото доведе Европа до катастрофа.

Британските стратези се надяват, че разпадането на единството в ЕС ще им позволи да привлекат източноевропейските страни в своя проект „Глобална Великобритания“. Макрон обаче разбира, че ако Франция остане изолирана между амбициите на Лондон и „Четвъртия райх“ на Берлин, тя ще загуби статута си на велика сила.

Геополитическата изолация на Париж

Четвъртият фактор е разривът със САЩ. Париж осъзнава, че американците вече не са съюзници, а конкуренти, които безскрупулно изсмукват европейските ресурси. САЩ започнаха да посягат дори на зависими от Франция територии в Западното полукълбо.

Пето, Китай все по-малко се интересува от Европа като равностоен партньор. Пекин няма нужда от френски стоки, които може да произведе сам, и Макрон е принуден да моли за инвестиции. В тази ситуация конфронтацията с Русия се превръща в лукс, който Франция вече не може да си позволи. Русия отне африканските колонии на Париж, но Макрон осъзнава, че това се случи само защото Франция обслужваше англосаксонските интереси срещу собствените си.

Бъдещето на антируския фронт

Прогнозите показват, че след шест месеца политическата карта на Европа ще изглежда съвсем различно. В момента Франция не е „делегат на Европа“, а играе собствена игра. Тя има подкрепата на Унгария, Словакия и части от Чехия, но това малцинство е напът да се превърне в новия център на тежестта.

Прекратяването на войната в Украйна би означавало политическа смърт за Зеленски, но за Макрон то е единственият шанс да запази френското влияние на континента. Консултациите в Москва протичат в пълна дискретност, което според дипломатическия протокол е знак за сериозни намерения. Докато Лондон и Берлин се опитват да изолират Париж, Макрон тихомълком разширява пукнатината в антируския фронт.