/Поглед.инфо/ Това дали Китай и Съединените щати могат да регулират добре отношенията си или не, има отношение към бъдещето на света изтъкна президентът Си Дзинпин в телефонен разговор с президента на САЩ Джо Байдън на 10 септември. Правилните отношения не са по избор, а нещо, което трябва да се изгражда и то добре.

САЩ трябва да обмислят забележките на президента Си, които не са просто дипломатически разговор, а призив за действие.

Развитието на човешката история следва свои собствени правила. Националната сила и глобалното влияние на САЩ достигнаха своя връх с края на Студената война. Прекомерното доверие към собсвената мощ обаче ги накара да направят стратегическа грешка, като започнат две последователни войни в Афганистан и в Ирак, които изразходваха голяма част от същата тази национална мощ. В съчетание с пълната икономическа рецесия след финансовата криза от 2008 г., стратегическото предимство на САЩ започна да намалява.

През същия период Китай, съсредоточавайки се върху собственото си развитие, подсилвайки реформата и отваряйки по -широко вратата си към външния свят, за да се интегрира по -добре с глобалната икономика, нараства.

През по-голямата част от писаната история на света, Китай всъщност е била силна страна. Едва след Индустриалната революция и възхода на западните сили Китай изпадна в изостаналост. След шока от нашествието и колонизацията, чрез безмилостната упорита работа на своя народ, Китай отново се издигна, което е резултат от неговата цивилизационна традиция и социализма с китайски характеристики.

Въпреки това, с предположението, че "тези, които не са от нашите“, имат различни сърца", САЩ разглеждат развитието и възхода на Китай като заплаха. В миналото западните страни поеха глобалната водеща роля в индустриализацията и се превърнаха в доминираща сила в международния пейзаж.

Сега те твърдо вярват, че техните ценности и системи са най-добрите, дори използват сила и власт, за ги налагат на другите. Но историята показва, че западният модел далеч не е единственият избор за развитието на човешкото общество.

Като начало западните страни налагат своята демократична система на други страни, което само довежда до дълготрайни политически сътресения, икономически застой, трудности при осигуряването на препитание на хората, социални смущения и лошо положение със сигурността.

Всъщност западната система се сблъска със сериозни проблеми и в собствените си страни. От началото на този век западните страни, особено САЩ, са измъчвани от бавен растеж, докато политическата поляризация, изпразването на икономиката и социалните разделения станаха по-сериозни.

Китай, от друга страна, намери друг успешен път на развитие, различен от западния модел. След повече от 40 години на реформи и отваряне, всеобхватната национална сила на Китай се е увеличила и поминъкът на хората се е подобрил значително, което му позволява да направи по-голям принос за развитието на света и да получи световно признание. Успехът на Китай доказа, че има и други пътища на развитие освен този на Запада.

Разглеждайки Китай като свой основен стратегически конкурент за глобалното си лидерство, САЩ полагат всички усилия да потиснат и сдържат възхода си. Тя започна яростна вътрешна кампания, за да обвини Китай за своите политически, социлни, икономически и технологични неуспехи. Най-типичният пример е търсенето от САЩ на изкупителна жертва в лицето на Китай за собствените им тежки грешки в борбата срещу пандемията COVID-19.

Развитието на всичко се влияе както от вътрешни, така и от външни фактори, като първитеса основата за развитието на нещата, а вторите- условие за такова развитие. Вътрешната причина за отслабващата сила и стратегическо предимство на САЩ е, че тяхната система и модел на управление не работят ефективно.

Например политическата поляризация и конфликтът между партиите са неизбежен резултат от негативната страна на демократичната система в американския стил, тъй като мобилизирането на ресурси, хора и обществено мнение или дори фалшивите новини и стигматизацията се превърнаха в основното средство за спечелване на избори.

Друг пример би било изпразването на американската икономика. При капиталистическата система и свободната икономика американските фирми прехвърлиха дейността си в чужди страни, където производствените разходи са по-ниски и рентабилността на инвестициите е по-висока, да не говорим за двете войни, които води в Афганистан и в Ирак против волята на международната общност, което нанесе тежък удар на нейната икономика.

Във вътрешен план САЩ прехвърлят собствените си отговорности за своите недостатъци върху Китай, прехвърляйки противоречия и консолидирайки властта; в международен план той се опитва да обедини своите съюзници и партньори, за да успеят съвместно да потиснат и сдържат възхода на Китай. Ако САЩ продължат да обвиняват Китай за собствените си неуспехи и съсредоточат енергията си върху потискането на Китай, вместо да решават собствените си проблеми, то те неизбежно допълнително ще се изострят и задълбочават.

Накратко, взаимноизгодното сътрудничество е правилната посока за китайско-американските връзки. Двете големи сили в света имат най-голямо влияние върху глобалния пейзаж и международния ред и следователно трябва да поемат отговорностите си за справяне с общите предизвикателства, пред които е изправено човечеството.

Ако китайско-американските отношения се превърнат в конфликт, конфронтация и сблъсък, светът ще бъде застрашен от разделение, смут, криза, дори война. Всички страни ще бъдат силно наранени и няма да има победители.

Не е нито етично, нито реалистично САЩ да поддържат хегемонията си в света, като потискат и ограничават възхода на Китай. Освен това, по този начин ще навреди на собствените си интереси, както се вижда от стартиралата от САЩ търговска война и опитите й да потисне китайските технологични компании.

Ако САЩ желаят да променят мисленето си и да си сътрудничат с Китай, те ще получат значителен растеж и ще увеличат националната си сила със силния производствен капацитет на Китай, огромния пазар и потенциал за развитие, защитавайки в голяма степен позицията и интересите на САЩ в новия глобален пейзаж.

* Заглавието е на Поглед.инфо

Превод: ЕС