/Поглед.инфо/ С единия крак на Запада, а с другия на Изток България отдавна е ангажирана в деликатно балансиране, коментира вестник „Ню Йорк таймс“. Но сега страната и новия й президент Румен Радев ще трябва да се научат как да се балансира между Доналд Тръмп и все по-енергичния Владимир Путин.
Радев, размишлявайки върху новата си роля на балансьор, заяви два преди да положи клетка на 19 януари:
"Ние имаме ясна пътна карта. Оставаме в ЕС. Оставаме и в НАТО. Но в същото време ние имаме една дълбока историческа връзка с Русия“. Страни като България от десетилетия балансират между Изтока и Запада. Но перспективата президентът Тръмп да се сближи с Путин обърква тази стратегия с противоречивите послания, идващи от новата американска администрация.
Тръмп изглеждаше нетърпелив за по-тесни връзки в Кремъл, дори сякаш следваше презрението на Москва към НАТО и ЕС. Но миналата седмица новият му посланик (постоянният представител на САЩ в ООН - ред.) демонстрира твърдата линия на администрацията на Обама, заявявайки, че САЩ няма да се оттегли санкции срещу Русия, докато страната не изтегли войските си от Крим.
Това е подтекстът на срещата в Будапеща между Путин и автократичния премиер на Унгария Виктор Орбан, в която двамата изразиха желание за приятелски отношения, но не споменаха парливите въпроси като санкциите заради Крим.
За България, най-бедната страна на ЕС и с най-дълбоките връзки с Русия, тенденцията е сложна.
След първоначалния възторг от рухването на комунизма, членството в ЕС през 2007 г. и НАТО през 2004 г. последваха разочарования. Бавният икономически растеж, устойчивостта на корупцията, доминиращите олигарси и зависимостта от руския петрол и газ принуждават много политици в България и в други страни да се обърнат на Изток. Нарастващият брой популисти и националисти намират поводи да се възхищават на авторитарния подход на Путин.
Когато България бе приета в ЕС, страната усърдно се обърна на Запад. Парите се изсипваха от Брюксел. Стотици хиляди българи се възползваха от възможността да се преместят във Великобритания, Германия и другаде. Но засилващата двойнственост и колебания за ЕС се видяха миналия месец, когато 10-ата годишнина от членството на България премина на практика без широко публично честване.
Сега в България прозападните гласове са в отбрана и тона на националната политика се променя към по-приятелски спрямо Русия. Риториката на Доналд Тръмп вече окуражи националистите и популистите в цяла Централна и Източна Европа, включително Орбан и чешкият президент Милош Земан, които засилват собствената си риторика и дори предлагат приятелски ръка на Кремъл, въпреки предупрежденията на много анализатори за пълзящото влияние от Русия.
"Колкото повече се отива на Изток, толкова повече се виждат по-авторитарни системи и по-корупционни практики", каза Огнян Минчев, изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания и професор по политически науки в Софийския университет. "Ако това не се следи, то ще се задълбочи и този процес ще се придвижи към Запада. Това е битка, и това е битка за един регион, който исторически е предопределен като ничия земя", коментира той.
Големият въпрос, надвиснал над ЕС тази година, е доколко Путин ще се опита да повлияе на решаващите избори във Франция, Германия и Холандия, както и в Чехия, която е останала твърдо прозападна, въпреки благосклоността на нейния президент към Путин.
„Проевропейците са в отстъпление. През следващата година Меркел може да падне. Холандия може да напусне съюза, Италия, Франция също“, каза Руслан Стефанов, директор в Центъра за изследване на демокрацията в София.
Най-голямото притеснение за много анализатори, е, че една голяма сделка между Тръмп и Путин ще придвижи напред целта на Путин за налагане на сфери на влияние между Изтока и Запада. И в резултат ще намалее военно присъствие на САЩ в региона, а руското ще стане по-голямо.
Ню Йорк / САЩ