/Поглед.инфо/ Миротворческите амбиции на Доналд Тръмп внезапно отстъпиха място на опасно „обратно броене“, което поставя света на прага на нов глобален сблъсък. След ескалацията в Украйна и Близкия изток, директната агресия на САЩ и Израел срещу Иран маркира рязък завой в американската външна политика. Официалният разказ за „освобождение на иранския народ“ служи единствено за прикритие на далеч по-мащабна цел: елиминиране на ключовия стратегически партньор на Русия и Китай в региона.
От скоро време Тръмп нещо престана да брои своите миротворчески успехи. Ако беше само това, би могло човек да си помисли, че той се готви за нова миротворческа мисия. Но не би! Започна обратно броене при въпросните девет заявени, при някои изпреварващо, победи в борбата за мир. В Украйна нещата са наникъде, Пакистан и Афганистан се сритаха отново, Ливан започна пак война, а САЩ и Израел нападнаха Иран. Тоест, сметката почти наполовина се скъси. Лошото е, че това започва да изглежда като нова тенденция в американската политика, която неизвестно докъде ще ни доведе. Особено като слушаме заявките от страна на арабските водещи страни и на европейските им, винаги „желаещи“ партньори. Ако и те под една или друга форма се включат в разгарящия се конфликт, ако и Турция намери за нужно да обяви не само позицията си, а да предприеме съответните действия, може да предположим, че сме на крачка от онова обратно броене, което от няколко години ни плаши.
Хорово ни разказват приказките за това, колко е лош Иран, най вече неговото ръководство, как трябва да дадем възможност на иранския народ да се освободи от властта на аятоласите и да заживее нов, американско образен начин, как това е борба за оцеляване на Израел пред атомната опасност от страна на Иран. Всичко това е необходимата пропагандна мъгла, с която, както обикновено се е случвало много пъти, се прикрива истинската цел на тази, без съмнение, агресия спрямо една легитимно представена в Обединените нации държава. Защото нещата тук са далеч по-различни от онова, в което обвиняват Путин, например. Защото не се чу да има опозиция вътрешна, която дори дума да отвори, че иска някой да й помогне. Да не говорим, че все още не се вижда алтернативата на статуквото в Иран, а тя както и в Ирак може да ни създаде изненадващи грижи, които, вместо да изрисуват, да извадят очи на световната общност.
Тръмп удължи срока на операцията срещу Иран до 4 седмици. Какво ще стане после, никой не знае, защото няма съобщена прогноза за начина, по който се планира да приключат военните действия. Тръмп обаче категорично заяви, че има много сериозни, много големи цели, които той ще направи всичко възможно да постигне в действията срещу Иран. Само че си спести да посочи коя е най- основната му цел. Никой не говори за тая цел, защото някак си би прозвучало като директно самопризнание на САЩ. Едва ли целта на Тръмп единствено е да даде шанс на Иран да заживее по каноните на, както той твърди, правилния свят. Както при Венецуела също и Иран е ударен преди всичко като звено от изправената срещу САЩ коалиция. „Вината“ на Иран за разлика от Индия, например, която в ритъма на индийските чупливи танци от време на време гъвко се мята в различни посоки, той адекватно и неотменимо е заел мястото си на партньор на Китай и на Русия. Нещо повече, като икономика и военен ресурс е организационно, както се казва, приобщен към двете велики сили. След като за година Тръмп явно се е убедил, че няма как да опонира директно срещу Русия и срещу Китай, сега се стреми да елиминира партньорите им. След Венецуела и Иран не е трудно да се досетим, кои са следващите. Индия показа намерение да се съобразява не само с Китай и с Русия, а в равна степен със САЩ и европейските страни. Все още обаче страни като Куба не прекланят глава.
Що се отнася до обратното броене, то за беда в момента не е само счетоводна илюстрация на провала на миротворческата мисия на САЩ, а е тревожен симптом на фона на пламналия конфликт около Иран и съседните му страни. Някъде из библейските писания бе предсказано, че бедата при нас ще дойде откъм мюсюлманския свят. Като нищо може да се окаже прав тоя, който го е написал преди повече от две хилядолетия.
Отговорността на САЩ е изключително голяма в момента, защото опасността от въвеждане на конфликта в ядрени измерения може би е въпрос на часове или дни, ако не се прекрати категорично ставащото там. Тези народи, не само иранският, а и иракският, афганистанският, сирийският имат лоши спомени от общуването си с „демократичните“ сили. А лошите спомени са двигател на техните действия в момента, защото в съзнанието им е предсказано, какво би последвало, след като е започнало нападение от САЩ.
Светът за съжаление отново е изправен пред обратното броене. Нашата страна заедно с европейците следва много бързо да се ориентира и да се постарае този път да не попадне отново в отбора на губещите.